Здравейте и от мен! Аз съм на 27г., а мъжа ми на 30г. В началото на 2000г. имах една неуспешна бременност, която завърши в 12г.с. с мъръв плод и абразио. Първият път забременях бързо...на втория или третия опит. За съжаление от тогава нямаше резултат. Обиколила съм много лекари, направих много изследвания.
Да не споменавам, че всеки доктор не признаваше това, което предишния е правил и гледал, заради което всичко се започваше отново. Хвърлих много пари, нерви и издържах големи унижения. Преминах през всичките му там светила и прехвалени лекари, които и грам не ми помогнаха. Единствената полза беше, че имах голям набор от еднакви и категорични изследвания за мое спокойствие...Тичането и обиколките не ми отговориха на въпросите защо загубих плода и защо не мога да забременея отново. Завърнах се засрамена при лекарката, която е в районната поликлиника и ме лекува от дете. През това време се започнаха отново кисти- пия хормони и се оправям. За щастие не стигнах до операция. За емоционалното състояние предполагам на всички ви е ясно- намеци, въпроси, унизителни подмятания, депресии, нерви и т.н. и т.н. Малко бяха хората, които не ни гледаха “особено” и се държаха нормално.
Това е историята преди да попадна в клуба. Аз ги деля на два периода- преди и след това. Една приятелка тактично ми намекна за клубовете в дир-а...та така открих и моето си клубче. Плахо прописах там и за мое учудване ме приеха много топло и сърдечно. Научиха ме да не се притеснявам от проблема и да говоря спокойно за него. Скоро беше и първата среща, която е и първият ми личен контакт с тях- разкошни хора. Заплениха ме и станах приятелка с много от тях. Така останах там и започнах да се уча. Те знаеха много, четяха, поддържаха връзки една с друга, бяха преминали през много и обясняваха! Нещото, което ми липсваше бяха обясненията! От там чух за мъжкия стерилитет и фалшивите спермограми. Винаги бяхме търсили причината в мен- приятелите, роднините и познатите ни си мислеха, че нали имам аборт и там е гнилото. А изследванията и наблюденията показваха, че аз съм добре..
Нито един лекар не ни посъветва да направим спермограма! Само моята лекарка през 2003г, но кой да предположи, че някой не си е свършил съвестно работата и резултатите са завишени?!? След “чудесната” спермограма ме стимулираха, пиех Дуфастон и си ходех месеци наред на фоликулометрия за да целим дните. Изкарах доста зимни болести и други, та и стимулацията не доведе до нищо. Така момичетата от клуба ме посъветваха да направим повторна спермограма на друго място. Оказа се, че мъжа има остра стрептококова инфекция ( много левкоцити) и в резултат лоши показатели. Диагноза- лека астенозооспермия. Изписаха лечение с антибиотик, след което казаха, че нещата ще се оправят. Дойде лятото, море, купони...кеф....След два месеца направихме повторна спермограма, която беше доста по- лоша от първата. Очевидно, че проблемът не е инфекцията, а е другаде. Да, но вече решихме, че само губим време и парите за лекарства и прегледи можеха да отидат за една инсеминация. Докторите бяха категорични- спермограмата е чудесна за инсеминация. Само трябваше една хидротубация за мен и започвахме. Тъй като обаче се напатихме от експерименти и несполучливи опити, решихме да се подложа на лапароскопия за пълна диагностика и след това веднага инсеминация.
Започнахме безкрайни разговори за избора на лекарите, клиниките, цените, тегленето на заем...също за неговото лечение, защото проблема му се задълбочаваше и ставаше по- лошо....
Лекарите бяха категорични, че естествена бременност с тази спермограма няма да се получи...
През въпросният месец август не спазвахме правилата и правехме кекс всеки ден през почти целия цикъл. Не сме се съобразявали с датата ми на овулация. Вече ни беше ясно, че няма смисъл да се стараем. И всичкото това накуп направи забременяването наистина невъзможно! Не бях усетила, че ми закъснява, както и не съм дебнела датата....достатъчно се бях улисала в другите проблеми.
И така, след като забелязах закъснението, реших че е поредната киста. И през ум не ми е минало, че съм бременна! За да знам какво да кажа на лекарката, когато отида направих един тест. Станах през нощта, направих го и не можах да повярвам на очите си!!! Чертичките веднага станаха две. Реших, че си внушавам ( предполагам и вие страдате от тези внушения, че има бременност преди всеки цикъл) и затова излязох от банята и изчаках минутите навън. Сърцето ми щеше да се пръсне! Влязох и наистина бяха две. Много се изплаших. Нахлуха други страхове- живо ли е, ще го задържа ли, ще успея ли този път. Веднага събудих мъжа с новината. Реши, че се майтапя, а после като се разсъни щеше да припадне от вълнение. Онемя, като му казах. И двамата не мигнахме цяла нощ. Момента дойде. Борбата през тези години ... свърши и дойде новото й начало...Направо не е за вярване....
Момичета, така стана чудото ! В момент, в който най- малко го очаквахме, струваше ни се че света около нас се срутва бавно...
Май стана дълго... дано не ви отегчих...
Пожелавам на всяка една от вас да не губи надежда, да вярва и в трудни моменти да се сеща за чудесата!
Вярвам, че рано или късно всяка една от вас ще победи в борбата!
Dafna