Публикувано на: 05.02.2013г.
Ще се опитам и аз на кратко да разкажа моята история.Тя започва от далечната 1990г.когато се омъжих за съпруга си.Бяхме много млади и двамата и през първата година решихме да се пазим и да си поживеем.След това започнахме с опитите за бебе,но не се получаваше.Още на четвъртия месец отидох на преглед и гинеколожката много изненадано ми заяви че много съм бързала и като минат две години тогава да се притеснявам.Това беше може би най голямата ми грешка,защото наистина спрях да ходя на гинеколог и все чаках чудото да стане.После смених доктора и се започна с ходенето по мъките.
Искам да отбележа че съм от провинцията и по това време нямаше много информация за добри лекари а за ходене в София като не знаеш на къде да поемеш беше немислимо.Първа цветна снимка-тръби проходими.После продухване,пиене на хапчета/вече не помня какви и за какво/.Смяна на лекаря и пак същото.Цветна снимка,открити хламидии и лекувани само при мен,пиене на всевъзможни антибиотици.Донякъде излекувахме хламидиите/при последните изследвания липсваха/.Първата ми лапароскопия беше 2000год.в Света София.Открита ендометриоза и сраствания които по време на лапарото отстранени.Всичко е наред,тръбите пропускат и пак чакане.Две години нищо.Последва спешна коремна операция от спукана киста от която съм си докарала още по големи сраствания.От приятелка чувам за проф.Налбански от М.Д.и съответно отивам-всичко трябва да се опита.Последва нова лапароскопия при която се откриват всевъзможни сраствания и запушени тръби.Пак професора прави пластика и според думите му всичко е наред.Изчаках 8мес.и отидох на фоликулометрия/мисля че два или три месеца проследяване/.Не можеха да се пукат фоликулите.Още докато бях там чух че някои момичета ходели и правели ин витро.Точно тогава стартира и програмата от З.К.и аз и моята приятелка решихме да опитаме.Кандидатсвахме и бяхме одобрени.Не започнахме по едно и също време,защото имах проблем с цикъла.Тя направи своето и забременя от първия път.вече си има две прекрасни момченца-близнаци.Забравих да спомена че имах проблем с пролактина и пиех около две години лекарства.Започнах и аз моето ин витро,което се оказа неуспешно.Откриха ми хидросалпинкс и благодарение на информацията която получих от Зачатие и всички вас,бях решила че трябва да се оперирам и тогава да пробвам отново.Втория опит си го плащах,защото касата вече ни беше отрязала.За щастие той се оказа успешен,но дори и да не беше щях да пробвам отново.Така че сега тръпна в очакване на моята дългоочаквана рожба,която трябва да се появи през януари.Малко дълго стана,но 15год.борба не могат да се опишат по кратко.Искам да кажа на всички,които все още се борят:Не губете надежда момичета!Както виждате и след толкова години стават чудеса.Дерзайте и щастието ще се усмихне и на вас!
Публикувана 2006 г.