Преживяванията, свързани със стерилитета могат да доведат чувствителните натури до ръба на криза - и емоционална и физическа. Напрежението се усложнява и от факта, че социалното клеймо, обграждащо стерилитета, пречи на хората да дискутират свободно своите преживявания. Тази емоционална реакция се променя, но вероятно сме открили, че е полезно да използваме същите стратегии, които сме използвали при решаването на други проблеми в своя живот. Помощта може да бъде извън нас самите - да потърсим връзка с приятели, на които можем да споделим и да се доверим, да се свържем в групи по стерилитет и проблемно забременяване, да говорим със специалисти, да четем книги. Но може би най-голямата помощ, която можем да си окажем идва от нас самите. Да поддържаме чувството си за хумор и да помним, че сме личности, които си заслужават. Да се ценим, да се грижим за себе си, каквото и да се случи, и в единия и в другия случай.
Настоящето може да изглежда черно, но ще се изправим на крака. Сами ще открием, че имаме способност да превъзмогнем тези преживявания. Възможно е в бъдеще чувството на дълбока тъга да се завърне. Това е естествено при чувствителните, емоционални хора. В крайна сметка, това няма да бъде дълго време в централния фокус на живота ни ...
Емоционалната реакция на кризата на стерилитета все пак не е само резултат на социалното напрежение, тя също може да произтече и от собствените ни преживявания. Тя се променя в зависимост от нашите минали и настоящи взаимоотношения, нашата индивидуалност и много други фактори, като очакванията ни за живот в зрялост, културно обкръжение и религия. Някои от широкия кръг от емоции, преживени с узнаването на проблемите с безплодието могат много ясно да се изразят с подобни коментари:
"Аз и моят съпруг опитваме да имаме дете от 5 години и се чувстваме много изолирани в нашето разочарование и страдание. "
"Трудно е да обясня отчаяното желание вътре в мен да имам дете."
"Няма никой, с когото да споделя и разговарям, който да разбере чувството на ярост, безсилие, разочарование и страх. "
"Стряскащо е и напират сълзи в очите, когато видя, колко много дечица и бременни има наоколо."
"Шегуваме се с метода на контрацепция, с който контролираме телата си. И най-трудното нещо в живота ни е да загубим този контрол."
Какви видове емоции е вероятно да преживеем, когато установим, че имаме проблем с фертилитета? Една от емоциите, която може да се изправи пред нас е силното чувство на изненада. Стерилитета, както казахме по-горе, може да бъде нещо, за което ние никога не сме мислили по-рано. Затова то може да ни превземe напълно, докато напълно осъзнаем неговото съществуване и намеса в живота. Единият от начините да се противопоставим на тази криза е да убедим себе си, че това за нас не е голям проблем. Често болката от тези преживявания е толкова интензивна, че да не можем да се справим с всичко това наведнъж. Така можем да опровергаем, че се чувстваме объркани с тези наши фертилни проблеми; и дори можем да опровергаем, че някога децата са били на първо място в живота ни. Докато тези емоции не ни причиняват отлагане във времето на търсенето на помощ за решение на проблема, те също могат да бъдат полезни да осъзнаем какво означава за нас стерилитета.
Също така може да се почувстваме ядосани и депресирани. Тези емоции могат да бъдат насочени към нас самите или към нашия партньор, доктори, учени, социални работници, семейство или приятели.
В основата на всички тези чувства може да стои идеята , че сме в известен смисъл непълноценни, и до някаква степен провалили се - разочаровали себе си, партньора си, семейството. За жените, които очакват майчинството да играе централна роля в техния живот, това чувство може да бъде особено опустошително. Понякога изглежда сякаш света се е разпаднал и нищо вече няма значение. Най-същественото тук е да запомним, че съществуват и други аспекти на живота ни, които са важни да задържим, работата, хобитата, специалните ни интереси и способности.
Чувството, че не оправдаваме очакванията на партньора ни, чувството, че сме позволили да се разочарова, може да внесе голям стрес и напрежение в нашата връзка. Стерилитета е все още тема, която не можем да коментираме със семейството и приятелите, т.е съществуват малко на брой хора, с които можем да споделим своите чувства. Този проблем предизвиква чувство на изолация и прави преодоляването на преживяванията много по-трудно.
Когато открием, че имаме проблеми със фертилитета, често главният фокус на нашите взаимоотношения като двойка може да се превърне желанието да имаме дете.
Както една жена го описа:
"През фертилните си дни основната ми мисъл е да правим секс свързан с правенето на дете, а не любов. Заради това обсебване загубихме удоволствието от половият акт."
Възможно е да се усети безсмисленост на половите сношения и усещане на безполезен и незадоволителен сексуален партньор. Напреженията породени от това усещане губят целта на връзката и общуването, и често се проявяват като възмущение, негодувание и разочарование, a превъзмогването им може да изисква много големи усилия от нас и партньора ни. Необходимо е да се приеме, че въпреки всичко ние сме двойка, ние сме индивидуалности със самостоятелни чувства, към които трябва да се отнесем със загриженост, колкото и различни да са те.
Накрая, един от най-важните и сложни аспекти на безплодието е чувството на тъга и загуба, което то създава. Това, по което скърбим е отсъствието на преживявания. Много е трудно да се справим с такъв тип тъга.
Загубата може да включва:
Загуба, че си "нормален", т.е. с възможности да имаш деца като всички останали.
Липсата на забременяването и раждането;
Липсата от продължението на рода: не можем да продължим родословното дърво;
Разрушение на мечти и планове, които сме поставяли на централно място във връзката с партньора си;
Чувството, че не можем да зарадваме с внуци родителите си;
Че сме непълноценен партньор във връзката си;
Загуба на чувството за сексуална потентност.
Усещането, че никой друг не преживява същото.
Много от чувствата, предизвикани и свързани с безплодието са сложни и трудно могат да се дефинират. Очакването на лечение и продължителната надежда че "това ще е моментът" може да остави емоциите допълнително висящи, създаващи продължителното становище на "надежда срещу надеждата". Природата на безплодието може да е такaва, че да не може да се разбере дали ще забременеем и от какво е причинен проблема. Страданието в този случай е, че няма над какво да се фокусира самото то и това чувство на безсилие може да обтегне отношенията между партньорите.
По тази причина безплодието е преживяване, което постоянно се раздвижва, флуктуира с различна интензивност и посоки, защото по различно време имаме различни нужди и изпитваме различни емоции. Няма определена "постановка" в тези объркани преживявания и понякога емоциите могат да бъдат озадачаващо, смущаващо и плашещо силни. Може да има моменти, когато мисълта за него диктува и управлява всеки аспект на съществуването ни, докато в други случаи можем просто да сменим посоката си на живот. Начинът, по който се научаваме да се се справяме с преживяванията свързани с безплодието също е различен в различните случаи. Понякога индивидуалната стратегия може да ни помогне много, но по-късно да установим, че е безполезна. Понякога можем да установим, че болката е деструктивна, а в други случаи да открием нова полезна мотивираща сила в живота си.
Важно е да се признае, че емоционалната реакция на безплодието се променя значително. Всяка личност намира свой собствен начин да се пребори с тази ситуация, а понякога може да има нужда от помощ за това.
Винаги има обучен персонал в повечето центрове по стерилитет, който да ни изслуша, разговаря с нас и помогне - психолози , психоаналитици, лекари.