Едно от най-големите предизвикателства на безплодието е да се справиш с емоционалните върхове и спадове свързани с лечението, несигурността на резултатите и предизвикателството да взимаш важни решения, като това кога да кaжеш ‘достатъчно’. Важно е да се научиш как да се грижиш за себе си, да си сигурна, че получаваш подкрепата, която ти е необходима и да управляваш емоциите си, така че твоето самоуважение и мироглед да се запазят, колкото се може по-позитивни.
Загуба
Какво е общото между двойка, които току що са разбрали, че имат проблем с фертилността и двойка, които току що са преживели четвърти спонтанен аборт? Силата на тяхната болка може да не е същата, но тези две двойки имат много общо: чувството на загуба и разочарование и чувството, че емоциите и събитията са извън техния контрол.
И за двете двойки едно от основните им убеждения – ако бъдат добри хора, които се трудят, за да успеят в живота, желанията им ще се сбъдват – е било разбито.
Симптоми
Дори ако съзнанието ти не е постоянно заето с мисли за загубата, подсъзнанието и тялото ти могат да реагират на чувствата на печал. Разпознавате ли някои от следните симптоми, които или са се появили, или са се влошили по време на преживяното във връзка с безплодието:
• Липса на енергия (особено по време на неуспешен цикъл под лекарско наблюдение или когато видиш бременна приятелка);
• Главоболиe;
• Раздразнителност (сопваш се на хората или правиш от мухата слон);
• Безсъние;
• Крайно униние;
• Неспособност за концентрация.
Най-добрият начин да се върнеш към “работа” е да се погрижиш за емоционалното си състояние. Няма нищо лошо в това хубаво да си поплачеш. Това възстановява целия ти кураж и находчивост. Една японска будистка поговорка казва “начинът да контролираш бика е да му дадеш голямо пасище”. Като обръщаш внимание на мъката, ти прекратяваш нейната власт над теб. Отдай дължимото на мъката и ще намериш енергия и концентрация да продължиш живота си. Ако чувстваш, че заради безплодието ти е трудно да се справяш с ежедневието, потърси професионален съвет от психотерапевт.
Отрицание, шок и вцепененост
След няколко месеца неуспешни опити да забременееш или да запазиш бременността си, могат да се появят чувства като шок и вцепенение. Чувства като “това не може да се случи на нас” или “сигурна съм, че следващия месец ще успеем”, започват да се променят в гняв и вина.
Гняв
Гневът обикновено е резултат от чувството за уязвимост или безпомощност, или и двете. Чувството за безпомощност е резултат от липсата на контрол над живота ти, тялото и бъдещето ти. Това може да е ново преживяване. Преди това, когато си работил здраво, вероятно си постигал целите си. Сега се стремиш усилено и правиш всичко, което можеш, за да заченеш, но без да постигаш желаната цел. Чувството на уязвимост произтича от усещането, че си “кутсузлия” или че животът не е честен към теб. Може да се чувстваш като че ли повече не можеш да се надяваш нещо хубаво да се случи в живота ти.
Гневът може да те унищожи, изопачавайки ежедневните ти мисли и преживявания. Може да се чувстваш емоционално предпазлива, разкъсана между сълзи и мъка или гняв и ярост. Следващият път, когатосе почувстваш ядосана, раздразнена или разочарована направи описание на тялото си и определи как различните части на тялото ти реагират на отрицателните ти чувства. Усещаш ли краката си омекнали? Сърцето ти бие ли учестено? Изчервяваш ли се или трепериш? Дишането ти променя ли се? Рaзбери как реагираш физически на тези силни емоции.
Запомни, че гневът е нормална реакция на безплодието. Може да ти бъде полезно да опиташ някои от следните техники за управление на гневните чувства. Няма “правилен” начин да се направи това, не се насилвай и не очаквай определен резултат. Сълзите и тъгата често се смесват с гнева.
• Вземи лист хартия и направи списък на всички неща в живота ти, които те ядосват;
• Бъди физически активен;
• Изрази гнева си, но използвай изказвания от типа “Аз чувствам” вместо да нападаш член на семейството или приятел;
• Говори за гнева си с психотерапевт, който може да ти помогне да разбереш и да се справиш с емоциите си.
Вина и срам
Срамът е изгарящо, болезнено чувство, свързано с ниско самоуважение и чувство на празнота, погрешност и безпомощност. Когато постоянните опити да се забременее се провалят, започваш да осъзнаваш, че може никога да не постигнеш целта, към която толкова силно се стремиш. Когато този неуспех става все по-очевиден, представата за собственото ти значение е разрушена. Много лесно може да преминеш от лечения, които са се провалили до “Аз съм провал”. Силната болка, съмнението в собственото ти аз и постоянната тъга стават най-силни, когато двойката започне да мисли за себе си като провал не само в реализирането на своята мечта да заченат и отгледат дете, но и като предателство към своята половинка, родители, братя и сестри. Срамът включва в себе си болезненото чувство на дефектност и затова често е скрит и маскиран дори от самия теб. Трагичната картина на безплодието е, че с течение на времето, чувството на провал постоянно и неусетно се разпростира като сянка над преживяванията, докато едновременно с това съзнанието за другите способности и дарби постепенно избледнява.
В края на краищата, това което помага за излекуването е приемането на собствената личност с всичките й слабости и неуспехи. Тогава целта е да се достигне точката, в която приемаме това, което смятаме за неуспех и повече не е необходимо да крием срама, който изпитваме. Процесът на примиряване със стерилитета е дълъг и постепеннен, но е възможно чувството за неуспех да се трансформира в съчувствие към самия теб, увереност в собствените сили, разбиране на собствените ти граници, гордост от твоята издържливост и, може би най-вече, в съчувствие към другите, които като партньори в една човешка ситуация, също претърпяват поражение. С времето сянката, надвиснала над живота ти, може да избледнее и слънцето да те огрее отново.
източник: www.resolve.org
превод от английски: Kokolino