Да признае половата си немощ е позор за мъжа, отгледан от европейската цивилизация. Нали вездесъщата и „гарантирана твърда” потенция е един от митовете, който е втълпен в нашите твърди патриархални чела? Искаш ли или не, дали ти харесва партньора или ти се повдига от него, но ако изведнъж в най-отговорния момент не се „вдигне”- то настъпва сериозна драма. Абе, подобна ситуация е психотравмираща, както обичат да казват колегите-психиатри. Всъщност, проблемите с потентността в болшинството от случаите са психологически. Освен така наречената първична еректилна дисфункция, когато ерекция никога не е имало и не може да има по принцип. Но такова нещастие се случва рядко.
И така, защо тази психология така силно влияе на нашия живот и на най-важното на мъжката същност - на потентността?
Защо са така болезнени дори най-незначителните „поражения” на любовния фронт, страхът от които позволява на грандовете на фарминдустрията да припечелват от производство на високотехнологични „сексуални патерици”?
Като начало да видим какво се разбира под понятието „потентност”.
Сексолозите смятат, че потентността може да се опише с помощта на няколко критерия, които характеризират всестранно мъжката сексуалност. Най-главният показател е силата на половото влечение. Нали жаждата за секс се свързва с конкретен „обект на желанието”? Второто място е непосредственно на ерекцията - на нейното качество и продължителност. На трето място е продължителността на любовния акт. И завършваме краткия списък с показателите с периода на възстановяване на потентността, т.е. промеждутъка от време, през който мъжът може да възобнови интимния контакт. Така, че за импотентен може да се счита само мъж, който няма нито желание, нито ерекция, нито семеизпразване. Ако се огледаме такъв практически не съществува. Затова учените смятат, че при болшинството мъже възникват само преходни затруднения в интимния живот, а термина „импотентен” е остарял и е целесъобразно да се употребява само в качеството на лоша обида.
И така, сега всеки читател от мъжки пол може с облекчение да си отдъхне. Всякакви трудности са преодолими, само трябва да се разбере от какво са възникнали и как ефективно да се преборим с тях. Самостоятелно, с помощта на лекар и естествено с любимата ни жена.
Какво определя мъжката сила?
Защо едни получават високото звание „секс-гигант”, а други се считат за неудачници в любовта? Безусловно, много зависи от наследствените фактори. Всички наши потенциални възможности са „зашити” в гена. Но това, как ще се реализира генетичната програма, изцяло зависи от условията на развитие на човека и неговия начин на живот. Ясно е, че при здравия и физически развит мъж, показателите са обикновено по-високи, отколкото при повехналия. Но да се опропасти пълноценния сексуален живот е лесно.
Алкохола, тютюна и наркотиците не подобряват потентността.
Освен това „здрав” не означава „шопарски” - затлъстяването, дори в неголяма степен, е сериозно натоварване за организма и при това тлъстината „изгаря” половите хормони.
Любопитно е, че неблагоприятен фактор се явява отсъствието на добро образование.
Неотдавна американските учени публикували изводите на една интересна работа в The Journal of Urology. Изследователите от Мазачузетс разпитали 847 американци на възраст от 40 до 69 години и установили, че възрастта и образованието са най-важните фактори, които определят риска от развитие на импотентност. Що се касае до възрастта - тук всичко е ясно, за никого не е тайна, че с годините енергията на мъжа не се увеличава, а дори напротив. Но пагубното влияние на ниската грамотност се оказва много съществена изненада. По мнение на учените, образованите хора спазват диети, употребяват по-малко алкохол и по-често се занимават със спорт. По този начин рискът от импотентност сред тях е съществено по-нисък отколкото в нискообразована популация.
Струва си да се замислим над това за този, който упорито вреди на своето здраве с малките димящи пръчици. Това за пушачите. Хроническият стрес и професионалните вредности също подкопават сексуалността на съвременните мъже. Но за какъв секс въобще може да се говори, когато вечерта в главата е пълно с мисли за проблемите на големия и малкия бизнес, а не за любов? А нима не случайно се появява феномена на самопроизволната ерекция по време на сън и сутрин. Организмът през нощта си отдъхва, опънатите нерви се успокояват и готово - основния инстинкт ни „настройва” за изпълнение на главната функция на рода - размножаването. Жалко, че сутрин е тежко да се успиваш, а и на работа трябва да се ходи, въобще, не ни е до сексуални игрички.
Потентността могат да понижат и някои лекарствени препарати. Болестите сами по себе си не подобряват половия живот и медикаментите предателски проявяват своите странични ефекти.
Въобще сексолозите смятат, че извършването на половия акт не трябва да е самоцел на любовната игра. Много често именно стереотипите на поведение пречат на мъжа да се отпусне. Съсредоточеността на усилията за повдигане на на непокорния орган, като рикошет удря в ерекцията. Леглото - това не е полигон за извършване на подвизи, а напротив - място за отпускане.
В последно време се цитира сексолога на сайта Доктор Ру, Юрий Прокопенко:
„Европейският идеал за мъж - това е някакъв цирков артист, който винаги е готов да изпълни отработен трик - да завладее жената при всякакви условия. Известният андролог R. Levy с удивление отбелязал, че за полудивия жител на остров Таити отсъствието на ерекция в никакъв случай не означава неуспех в интимния живот. „Когато започва да гали жената, мъжът установява, че не настъпва ерекция, той решава, че тази жена не го възбужда, и се отказва от съвкупление. Това не се оценява като фиаско. Той просто си прави извод, че не иска да има сношение.” За европейския мъж, който винаги е длъжен да иска всички жени, такъв невинен епизод става трагедия.”
Ето как трябва да бъдем по-близо до природата си. В секса няма място за паническото „не мога”, а това е просто тривиалното „не искам”. Помнете, че всякакви мъжки проблеми са „в главата” и въобще цялата тази работа е временна и напълно поправима!
(Vesti.Ru от 10.02.2000)
Автор: Владимир ВОЛОШИН
Превод от руски: (tutto)bene