Как да се държим с двойки, които имат репродуктивен проблем?
Вероятността всеки човек да познава семейство, което се бори с безплодието, е голяма. Повече от 270 000 семейства у нас имат репродуктивни проблеми (5 милиона са в САЩ, около 6 милиона в Русия). На практика това са 15% от населението във фертилна възраст или всяко шесто семейство. Като общество ние изобщо не сме информирани как да оказваме емоционална подкрепа на любимите си хора, роднини и приятели по време на болезнените за тях периоди и как да избегнем ситуации и думи, които биха ги наранили.
Безплодието е много тежка, емоционално натоварваща и скъпоструваща борба. Болката е подобна на тази при загуба на любим човек, но е и уникална, и различна. Хората, страдащи от безплодие, скърбят за бебето, което може никога да нямат. Но същевременно с това всеки месец има и надежда. Този процес се повтаря месец след месец, година след година. Това е като дълбока рана, която се отваря точно тогава, когато е започнала да заздравява.
Рано или късно всяко семейство, което се бори с безплодието, приключва борбата си по някакъв начин. Дали жената ще успее да зачене и роди, дали ще се примирят и ще заживеят без деца, дали ще изберат да осиновят детенце - достигането до всяко едно от тези решения може да отнеме години, така че близките ни се нуждаят от нашата морална подкрепа през цялото това време. Много от нас не знаят как да реагират и понякога казват думи, които нараняват, смущават и причиняват емоционална болка и правят борбата на тези хора още по-трудна.
Силата на нашата морална подкрепа към двойките с репродуктивни проблеми е в това да знаем какво и кога да кажем и какво и кога да премълчим.
Ето няколко правила, които ще подобрят общуването между нас и двойките с репродуктивен проблем.
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ!
1. Да не задаваме въпроса “Какво чакате? Не сте ли вече решили да имате деца?”!
Така зададен, въпросът звучи грубо и може да се възприеме като вмешателство в техните семейни планове, а ние няма как да знаем дали в същото това време двойката планира да има дете, или не. Освен това е твърде възможно те да имат репродуктивен проблем и да провеждат лечение. Въпросът може да ги накара да се чувстват неудобно, защото например те не желаят на този етап да споделят подробности. Всичко това е в състояние да им причини болка.
2. Да не ги съветваме просто да се успокоят!
Вероятно почти всеки от нас познава поне една жена, която е имала проблеми със зачеването, но накрая е забременяла, когато се е “успокоила”. Двойки, които успяват да заченат след няколко месеца “успокоение” не са безплодни. По медицински стандарт една двойка не се смята за безплодна, ако не е опитвала да зачене дете без успех в продължение на една година. Повечето специалисти по стерилитет отказват да лекуват двойката от безплодие, ако двамата не са правили опити в продължение поне на една година. Именно тази година отсява хората, които нямат проблем с безплодието, но просто трябва да се “отпуснат”, от тези, които наистина имат проблеми.
Забележки като “Просто се успокой!” или “Защо не отидете на почивка?” носят дори повече напрежение за жената. Тя се чувства сякаш прави нещо нередно, докато всъщност може да има физиологичен проблем при нея или партньора й, който не й позволява да забременее.
Безплодието е здравословен проблем. Той се диагностицира и лекува от различни специалисти - акушер-гинеколози, ембриолози, ендокринолози, уролози, генетици, имунолози, в зависимост от конкретния проблем при единия или при двамата партньори. “Успокоението” не лекува безплодието. За преодоляване на емоционалните проблеми, свързани с лечението на стерилитета, двойката би следвало да потърси помощта на специалист психолог.
3. Да не омаловажаваме проблема им!
Да не можеш да заченеш дете е болезнено! Тези двойки са заобиколени от семейства с деца. Те наблюдават как приятелите им раждат и отглеждат деца, как децата порастват, докато те самите се прибират в празния си дом. Тези двойки виждат цялата радост, която децата внасят в живота на другите и чувстват празнотата от невъзможността да я изпитат. Коментари като “Радвай се, че можеш да спиш до късно ... да пътуваш ... и т.н.” не успокояват. Те карат хората да чувстват, че омаловажаваме тяхната болка.
4. Да не им казваме, че има и по-лоши неща от това да не можеш да имаш дете особено ако ние самите вече имаме свое!
Не трябва да казваме на приятелката си, че има и по-лоши неща, които могат да й се случат. Различните хора реагират на различните преживявания по различен начин. И за жена, чиято цел в живота е да обича и отгледа дете, безплодието може да бъде наистина “най-лошото” нещо, което може да й се случи.
5. Да не намесваме предопределеността в техния проблем и да не се вживяваме в ролята на Бог!
Няма по-жестоко послание от това да кажеш, че щом все още нямат деца, значи не им е “писано” да имат. Колко безчувствен трябва да е човек, за да смее да изрече, че дадена жена би била лоша майка и затова няма деца. А родителите, които изоставят децата си или ги малтретират? "Не ви е писано да бъдете родители” не е утешаваща забележка. Безплодието е заболяване, а не наказание.
6. Да не бързаме да правим предложение за ин-витро процедура, защото не сме наясно с материалното им положение!
Ин-витро оплождането е много скъпоструваща процедура за асистирана репродукция, която включва хормонално натоварващо организма на жената лечение и съответно носи своите рискове... Процентът на успеваемост, за съжаление, не е много висок. Много хора задават въпроса "Защо не опитате ин-витро?" с лекотата, с която питат "Защо не пазарувате в съседния магазин?". Повечето двойки не могат да си позволят да платят за една процедура, а какво остава за няколко поредни опита. Освен високата цена, несигурния успех, физическото и емоционално напрежение, ин-витро процедурата е съпроводена и с някои етични въпроси, поради причината, че се оплождат повече яйцеклетки.
7. Да не се вживяваме в ролята на лекар пред тях!
Безплодието е трудно за диагностициране и прочитането само на статия или книга няма да ни направи експерти по въпроса. Нека приятелите ни работят заедно с лекаря си за откриване и лекуване на проблема, да му вярват и изпълняват съветите му. Те вероятно знаят за причините и лечението на стерилитета повече, отколкото ние някога през живота си ще знаем.
8. Да не прекаляваме с опитите да ги разведрим, защото те могат да се окажат неуместни!
За съжаление, в стремежа си да ги разведрим е възможно случайно да използваме груба и неуместна шега, която да ги засегне. Неуместни коментари като “Ще ви стана донор” или “Сигурен ли си, че лекарят ще използва твоята сперма при инсеминацията?” не само, че не са смешни, а и ще подразнят и обидят прятелите ни.
9. Никога да не се оплакваме пред тях от дребните неразположения на нашата бременност или майчинство!
Това се отнася особено за бременните жени. За приятелката ни е трудно дори само това, че сме около нея и вижда променящото ни се от бременността тяло. Основното правило е да не се оплакваме от бременността си и всички съпътстващи я неразположения като: променящите се хормони, тежестта на тялото, неприятните киселини, нарастващите килограми. Тя би дала всичко, за да изпита тези малки неудобства, защото те са следствие от растящия живот вътре в нея. За нея е изпитание да присъства и на бебешките тържества. Самият факт, че е до нас в радостен за нас момент, овладявайки някак болката си, само за да ни покаже искрената си радост, е доказателство за нейната привързаност към нас.
10. Да не се отнасяме с тях сякаш са невежи!
Някои хора са склонни да мислят, че стерилитетът провокира само положителното отношение, касаещо родителството и на отговорностите, свързани с него. Факт е, че никой не може да разбере ангажиментите, свързани с това да си родител, докато той самият не станe родител. Това e вярно независимо дали са заченали дете след един месец или след 10 години. Но хората, които са опитвали да забременеят по-дълго време, са имали и повече време да осмислят и осъзнават тези отговорности.
11. Да не обсъждаме техните проблеми с други хора!
Лечението на безплодието е нещо много лично и повечето двойки изпитват неудобство от разгласяването на проблемите им, поради което дълго време пазят всичко, свързано с това лечение, в тайна. Особено чувствителни са мъжете, защото разгласяването на недобрите резултати от спермограмата им например може сериозно да повлияе на мъжкото им самолюбие. Нека уважаваме тяхната тайна и бъдем дискретни! Безкрайно манипулативно и погрешно е разпространяваното по медиите твърдение, че абортите са основната причина за стерилитет. Жестоко е да се вменява вина и да се обсъжда сексуалния живот на жената, защото това може да задълбочи емоционалните им проблеми.
12. Да не бързаме да ги съветваме да осиновят дете!
Осиновяването е подходящо най-вече за семейства, които са готови да направят тази стъпка, преодолявайки редица вътрешни противоречиви чувства и емоции, свързани с процеса на осиновяване и отглеждане на “чуждото” дете. Социалните служители по осиновяването осъзнават важността на този процес. Осмислянето на всичко, свързано с осиновяването, отнема време и някои двойки никога не успяват да достигнат тази повратна точка. Ако приятелката ни не може да обича дете, което не е “нейно”, то тогава осиновяването не е правилното решение нито за двойката, нито за детето.
Осиновяването не означава обаче, че двойката е длъжна да се откаже от мечтата си за биологично дете. Факт е, че много двойки продължават опитите за свое дете паралелно с осиновяването.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ!
Да бъдем тактични и ненастоятелни с въпросите си!
Да бъдем деликатни на тази тема и никога да не я започваме първи!
Да бъдем умерени и ненатрапчиви в помощта си!
Да бъдем умерени в изразяването на оптимизма и песимизма си!
Да ги приемем такива, каквито са, и да не съдим за тях по своя собствен живот!
Да ги накараме да се чувстват приети и да не ги изолираме, защото безплодието не е заразна болест!
Да им помогнем да се справят с цялата полюсна гама от емоции и чувства, които преживяват!
Да бъдем винаги до тях, когато имат нужда от помощта ни!
Да сме готови да ги изслушаме, когато имат нужда да споделят!
Да бъдем чувствителни и състрадателни и да ги подкрепим в идеята им за осиновяване!
Да ги подкрепим, ако те решат да прекратят лечението и опитите си за дете!
Нито една двойка не може да понесе лечението на стерилитета вечно. В даден момент те ще спрат. Нека не ги разубеждаваме, ако са решили да осиновят или да станат приемни родители например. Достигнали веднъж до някакво решение (независимо дали да живеят без деца, да осиновят дете или да станат приемни родители), те могат да затворят тази глава от живота си. По-добре да не я отваряме отново!
Каквото и да направим оттук нататък, то няма да промени техния живот изцяло и няма да компенсира липсата им на дете. Но поне можем да облекчим донякъде страданието им - най-вече, като не го задълбочаваме с неподходящи въпроси и коментари. Нека знаят, че могат да разчитат на нас, нека ги изслушаме и оставим да поплачат на рамото ни, нека ги окуражим и да се помолим за тях.
Автор: Vita Alligood
Превод от английски: Kokolino
Източник: www.resolve.org