Безплодието внася много промени в семейните взаимоотношения. То може да ни сближи повече в неизказаната тъга и надежда, но може да внесе чувства на яд ... на вина ... на взаимна подкрепа и разбиране, да си споделяме както никога досега. Когато първите месеци на изследвания се превърнат в обезсърчаващи години, не е изненадващо, че секса бързо губи много от асоциациите си за удоволствие и вместо това се превръща в дейност с функционална цел. Невъзможността за забременяване несъмнено разрушава себеуважението, самочувствието и засяга сексуалността. Всички тези негативни чувства рефлектират в спалнята, откъдето именно са “започнали” тези проблеми.
Психологическият ефект на диагнозата стерилитет върху сексуалността до голяма степен оказва влияние на представата за собственото ни значение. Фертилността е е едно от основните изражения на сексуалността. Например, ние автоматично приемаме че бременната жена е имала полови контакти за да бъде в положението, в което се намира. Един мъж с шест сина в много култури има по-висок статус от същия без нито един. Той е обсъждан като по-потентен, по-възмъжал. Остарялата дума за жена, която не може да има деца е “ялова”, дума натоварена с допълнително сексуално значение.
Емоционалната реакция на диагнозата стерилитет е описана в литературата като много печална. Тя преплита много пропуски: бъдещите деца и планираното семейство, мечтите, продължението на рода с нови поколения, продължението на гена, зачеването, бременността и раждането, доставянето на радост за родителите – очакваните внучета, централното значение на планирането на живота и брака, креативния потенциал в сексуалните отношения. Общо и за двата пола е чувството на “по-малко жена” или “ по-малко мъж” в момента, в който се сблъскаме с безплодието. Много мъже описват чувството като “калпав” и много други изрази, определящи мъжа като полово слаб. Ако двойката продължи с донорска инсеминация, мъжът трябва да намери начин да реинтегрира своята сексуална представа за самия себе си ако приеме да се използва материал от друг мъж за да се достигне до бременност.
Жените също често чувстват заплаха за своята сексуалност, когато се сблъскат с невъзможността да станат родители. Те навярно са по-открити и откровени в очакванията си, отколкото мъжете. Когато не се получава, често чувството на неуспех е като на “нормална жена”, както се вижда:
“ Видях кръвта днес. Чувствам се слаба и ми се плаче. Цялата увереност и сила, с която мислех че съм се сдобила изглежда отиде на вятъра. Дискомфортът ми в момента помага на болезненото ми чувство ми за неуспех. Толкова силно менструацията се свързва като признак женственост и възможност за майчинство, а тези признаци за мен са израз на неуспех”.
Друг коментар за сексуалната атрактивност:
“Винаги са ми казвали, че съм хубава. Харесва ми начина, по който изглеждам, чувствам се уверена при общуване. След операцията, докторът ми каза, че никога не е виждал по-объркани сраствания. Аз съм грозна отвътре и красива отвън. С удоволствие ще възвърна предишните си чувства ако бих могла да имам дете.”
Има значителни периоди, които въздействат на чувството за сексуалност на двойката. Това са:
a. опитите за забременяване
b. изследванията и диагнозата
c. лечението
d. децата, менопаузата
Опитите за забременяване
Обичайният съвет за двойката, която започва да създава своето семейство е да спре предпазните средства по време на полови контакти (контрацептиви, презервативи) за дванадесет (12) месеца преди да започне да прави изследвания за стерилитет. Очевидно това време е по-малко, ако жената е над 30 или един от двамата или двамата партньори имат или са имали прекарани заболявания свързани с репродуктивната система и възможността да имат дете.
Съмнението относно плодовитостта почти винаги е резултат на повишеното осъзнаване на признаците на фертилност около нас. Бременни приятелки, шумни деца в супермаркета, медийно отразяване на новите репродуктивни технологии, съвети и намеци от жадуващите внучета наши родители – всичко това започва да разяжда нашата сексуалност и пълната отдаденост и доверие на мъжът и жената, които желаят да имат дете. Неминуемо, половите контакти се планират във фертилното време според женският менструален цикъл. Спонтанността изчезва от сексуалният живот на двойката, който вече се свързва месец след месец с опитите и неуспехите за забременяване. Мъжът често започва да се чувства като бик за разплод, а жената започва да не вижда смисъл в ангажирането със сексуална активност, когато е малка вероятността да се достигне бременност.
Изследвания и диагнози
Замайването на главата и притеснението е свързано с броя, сложността и инвазивността на медицинските процедури, през които двойката с фертилни проблеми трябва да мине в търсенето на отговор на въпроса "защо не се получава забременяване?".
“Това е все едно си даряваш тялото на науката приживе!!”.
Най-основната процедура и обикновено първата е графиката на базалната температура, когато жената мери всяка сутрин преди ставане своята температура и отбелязва резултата на график. Това показва дали и кога настъпва овулацията. Понякога жената трябва да отбелязва кога е болна, евентуални раздразнения. Когато тя реши , че има овулация – двойката трябва да има полови контакти. Главният недостатък на тази система е , че е много трудно да се прогнозира овулацията , но се определя много добре кога вече е била настъпила. Въпреки, че е много полезна от медицинска гледна точка, разкриването на много персонална и лична информация, въздейства на психиката, както е описано:
“Не остана нищо в мен неизследвано, неизпробвано, необезпокоено. Това се отнася дори до правенето на секс, което би трябвало да бъде много приятно и лично, а сега ми се струва унизено и публично. Нося си графиката на доктора като малко дете. Кажи ми дали успях? Имам ли овулация ? Правих ли секс в правилното време?”
Температурната графика се превръща в начин на управление на живота ни. Тя е също публична декларация на правенето на любов. Желанието за дете се все повече се обезсърчава, животът зацикля - температура, пресмятане на овулацията, определено време за секс и разстройващите признаци на менструалната атака. Безпокойството, депресията и борбата за секс се виждат ясно:
“Обикновено съпругът ми бе инициатор на сексуалния контакт. По време на фертилните си дни,имам чувството , че трябва да го съблазнявам.”
“Трудно е да се чувстваш убеждаван да правиш любов по точно определена команда”.
Това е не само физическа, но и ментална графика (която може да продължи неограничено), която е източник на стрес, дори и партньора да не е наясно какво става.
Спермограмата показва качеството и количеството на сперматозоидите в семенната течност. Тя изисква мастурбация или в къщи или в лабораторията за да се предостави пълен контейнер за изследване от лаборант.
Повечето мъже чувстват, че тяхната мъжественост е “на линия” когато правят това, но понякога не могат да дадат пробата. Не е необичайно да станат импотентни за кратко време, докато преживяват подобни процедури.
“Когато ми се случи за първи път си помислих “Това е вече средната възраст. Няма да мога да успея повече”.
Навярно най-инвазивното и травмиращо изследване за сексуалния живот на двойката е посткоиталния тест в средата на цикъла. При това изследване, цервикалния секрет се изважда от влагалището приблизително четири (4) часа след половия акт и се изследва под микроскоп. Оценяват се условията и активността на сперматозоидите в цервикалната слуз.
Макар че посткоиталните тестове са безболезнени и ненараняващи, много двойки ги намират за трудни, защото те нахълтват грубо в личното им интимно пространство. Необходимо е да се спази определено време, да се бърза за клиниката за да се спази часа, смущението и страха от “неуспешно изследване”, притеснението дали всичко е изпълнено по “инструкцията”:
“Накараха ни да правим любов рано сутринта и тогава да отидем. Бяхме в ужасно настроение. Навих часовника за 6:00 , включих машината за кафе... да правим любов бе последното нещо, което можехме да поискаме.. той мразеше това и аз се мразех, че го карам да го прави.”
Другите тестове включват хормоналнен анализ, хистеросалпингография, лапароскопия и контактен тест сперма -влагалищна слуз.
Динамиката във взаимоотношенията доктор - пациент приема ново измерение, когато се открие причината за стерилитет. Двойките са отчаяни да открият отговора на техните трудности и оттук нататък са отстъпчиви и рядко допускат доктора да узнае за техния стрес. Те трябва да разкрият много интимни аспекти на техния живот – тяхното сексуално общуване и тяхното желание да имат деца.
“Забелязва се сдържаност от начина, по който те (докторите) се отнасят към секса. Аз никога не разбрах дали искам те да приемат, че аз нямам никакви проблеми, или дали искам да ме попитат ако имам такива.”
Лечението
Решението на двойката да започне програма за лечение, като ин-витро IVF или инсеминация от донор, изразява надежда и вълнение, че те могат да превъзмогнат стерилитета и да имат деца като всички останали хора. Както и да е, като период за изследвания, това отново означава, макар и не толкова силна намеса върху тяхната сексуалност и полов живот.
Веднъж приели ин-витро програмата, повечето жени се конфронтират на всички пречки и бариери за забременяване, за да станат майки, и по този начин изразяват главния аспект на “женствеността”. Малката успеваемост - около 25% на цикъл – води до това много двойки да се откажат поради чувство на страх от неуспеха, поне за кратко време, и естествено, ако имат слаба емоционална подкрепа.
Използването на донорски полови клетки, както се предлага в донорската програма за инсеминация, когато мъжкият партньор е стерилен, кара мъжа да почувства своята неспособност за репродукция. Някои от чувствата на неспособност и неудовлетвореност са проникнали човек през периода, последвал диагнозата, но не е необичайно тези чувства да се събудят наново, когато програмата започне. В повечето клиники по стерилитет, мъжете се насърчават да присъстват на инсеминацията на техните съпруги. Някои дори правят инсеминацията сами ( безболезнена и проста медицинска процедура). Това насърчава спояването и привързването на двойката в този момент, и разбира се придава степен на участие на съпруга в акта на зачеване на тяхното дете.
Психологическо развитие на децата. Менопауза.
За тези които са забременели посредством лечение, и дори за двойките, които са осиновили дете, съществуват няколко етапа в живота на техните семейства, които посягат на чувствата им свързани със стерилитета. Често на майките осиновителки се задава въпрос “Защо бебетата не са пораснали от твоето коремче?” И децата заченати чрез ин-витро (IVF) могат с право да поискат обяснения за това как са били заченати. Простото обсъждане на “нещата от живота” с тези деца би докоснало , макар и за кратко, чувствителни зони в тяхната психика.
Внушено е, че при семействата, в които се е прибегнало до осиновяване, кулминационния момент настъпва, когато отново стане въпрос за стерилитета , когато осиновените деца вече са сексуално зрели.
“Родителите могат да открият в себе си завист от предполагаемата фертилност на техните деца и това да бъде изразено като страх от сексуално общуване на детето и често като страх от бременност, но също прегръщат скритото си желание на родители, че детето ще прояви фертилността, която те не са притежавали”.
Това не би се получило в такава голяма степен, когато лечението е било успешно (довело е до дете), но е възможно да има проблем при семействата, където е имало отричане на ефекта на стерилитета върху сексуалността, когато децата станат сексуално активни.
Менопаузата е времето, когато всички жени са изправени лице в лице с тяхната сексуална идентичност, просто защото физиологичните признаци на женственост се променят завинаги. Това е трудно време на приспособяване за много жени, а за тези сблъскали се със стерилитета означава да кажат сбогом още веднъж на възможността да бъдат биологични родители.
Решение на проблемите
Посредством даването на индивидуална възможност и възможност на двойката да изложи на показ чувството си на безсилие, гняв, чувство на “победеност”, за това че тяхната сексуалност е била стъпкана през цялото това време по пътя на изследвания и лечение, се прави много за да се възстанови чувството на персонално ценене и утвърждаване. Тези, които са се сблъскали със стерилитета имат нужда да знаят, че това е нормално, очаквано и почти неизбежно, че техният сексуален живот ще бъде разклатен за известно време.
Полезно е да се запознаят двойките засегнати от стерилитета с други със същия проблем, така те могат да видят със собствените си очи, че безплодието не е голям неуспех. Съветниците по стерилитет често срещат съпротива от страна на своите клиенти в обичайно положение, така че групите за взаимопомощ в някои случаи се оказват по-подходящо решение.
Една от целите на консултацията по стерилитет е да помогне на клиентите си да разделят секса от репродукцията, затова че секса се възприема като ценен и приятен сам по себе си. На практика, това означава да се захвърли температурната графика за малко или да се направи почивка в средата на лечебната програма, като например романтично пътуване. Интимността има нужда да бъде разпалена отново. Възможно е двойката да има нужда от помощ за да възвърне спонтанността в своите отношения, да промени мястото и времето за секс.
Понякога някои двойки могат да отнесат проблема си към сексолог, ако се установи, че той е сериозен и устойчив или е трайно установен и съществува доста преди да се установи диагнозата стерилитет.
източник: www.pregnancymd.org