Автор: Линда Д. Ейпългарт
Трудно е да се сподели тайната на безплодието. Това означава да станем уязвими за въпроси, коментари и критики.
Но каква е цената, която плащаме, когато мълчим?
Задържането на тайната допринася за една вече крайно напрегната ситуация. Ние се усещаме, че лъжем, преструваме се, прикриваме се, изолираме се, и понякога обременяваме излишно своя партньор с нашата болка и грижа. С други думи, не е изключено споделянето на тайната на безплодието в основата си да се окаже добро за нашето ментално здраве и душевна хармония! Въпреки всичко, ключът да получим необходимата и подходяща подкрепа от околните по време на тази трудна криза в живота ни, може да се окаже в знанието ни на кого, кога и как да кажем.
На кого да кажем: Важно е да намерим човек или хора, с които да се чувстваме достатъчно близки и в безопасност да споделим своите чувства. Изненадващо е, че това не винаги са нашите най-близки приятели или тези, които сме чувствали, че винаги ни оказват най-голяма подкрепа. Много от хората, които си мислят, че оказват подкрепа, може на практика да демонстрират своето подценяване на проблема и безчувственост: "Защо не си осиновите? Има толкова нещастни дечица, които се нуждаят от дом." Този тип коментари не само могат да нараняват и ядосват, но могат и да предизвикат по-голямо отдръпване дори и от другите хора. Ще бъде по-полезно да поговорим с някой, за когото знаем, че е имал някакъв опит със стерилитета или със спонтанни аборти. Той може по-добре да разбере чувството на тази празнота и значението и в живота на човека. А може би имаме родиел или близък роднина, който е безпристрастен и може да ни поддържа и подкрепя често. Сега може би е време да се обърнем към него. Понякога е плашещо, че ако споделим своята тайна, другите няма да могат да я запазят – че нашите усилия да имаме дете ще се превърнат в „дъвка в устата на хората" – нещо, от което се боим най-много! В този случай, чудесно решение е присъединяването към подобни групи за взаимопомощ – такива има много в САЩ и страните от западна Европа. Една от тях е и RESOLVE в САЩ. (Бел. прев.: Клуб „Проблемно забременяване” към Dir.bg е точно такова малко общество в българското интернет пространство на взаимопомощ и подкрепа между двойки, които се сблъскват с тези проблеми). По този начин не само се свързваме с хора, които знаят как се чувстваме, но и се поддържа конфиденциалност и запазване на нашата тайна. Когато има някой, с когото можем да говорим за страховете си и грижите си, вече по-лесно се справяме със своите чувства и се увеличава способността ни да взимаме решения.
Въпреки че нашият партньор често е мощен източник на сила и подкрепа, той не винаги може да бъде продуктивен или безпристрастен. Трябва да запомним, че макар, че партньорът ни споделя тази криза с нас, това също води и до положение, в което той или тя са по-малко обективни и понякога имат по-малко енергия за да ни окажат пълна подкрепа. Лесно е човек да се почувства напълно безпомощен по време на тази криза, а невъзможността да накараш другия да се чувства по-добре, понякога обтяга напрежението във връзката.
Кога да кажем: Предизвикателство е да определим кога е точния момент да споделим информацията за своите преживявания със стерилитета. Понякога ни се струва, че просто не съществува подходящ момент. По време на остра криза като провален цикъл, неочаквани лоши новини по диагнозата или разочарование в процеса на осиновяване, тогава е най-добре да потърсим помощ в групата по взаимопомощ. Това е добро решение и ако никога преди това не сме говорили за тези си проблеми със семейството, приятели или колеги. Ако те не са подозирали за усилията ни да изградим семейство, може би не са подготвени да ни подкрепят в този момент. Обаче, съществува и друг случай, при който ни заливат въпроси и загриженост за историята на проблемите ни и процеса на взимане на решения. Може да се получи така, че после да съжаляваме, че сме предоставили толкова много информация с толкова много подробности. Може би тогава най-доброто време да споделим информацията е по време на „спокоен период” от процеса. Това може да е време, в което си почиваме, или времето между два цикъла. Тоест в периоди, когато можем да контролираме потока от информация и да модулираме своите емоции.
Когато тези, които обичаме и на които вярваме са осъзнали нашите проблеми, те могат да бъдат подготвени да ни подкрепят по време на особено болезнената и неочаквана криза в живота ни.
Как да кажем: Въпреки, че сме отворени към идеята да поговорим с останалите относно нашите проблеми с безплодието, понякога се чувстваме нерешителни да го направим, защото не можем да намерим правилните думи. Интимната, сексуална природа на стерилитета причинява този дискомфорт и смущение. Или предчувстваме, че ще бъдем бомбардирани от непоискани истории за най-добрата приятелка на братовчедката Мери, която по чудо заченала след 4 години опити след шест вида лечение. Ограничената, но недвусмислена информация дава най-добър резултат:"Сали и аз опитваме да имаме дете. Намерили сме доктор, на когото вярваме, заели сме се сериозно с проблема. Нямаме много информация все още да споделим, нито знаем колко време ще ни отнеме целия процес. Твоето разбиране наистина означава много за нас."
Ако в общи линии се чувстваме неловко да говорим за своя проблем, но искаме другите да знаят за това и да ни подкрепят, решаващо е да запазим информацията семпла и пряма, да накараме околните да усетят, че има ограничения в нашата охота да дискутираме и коментираме.
За много от нас е много трудно да бъде споделена тази тайна.
Отсега нататък, способността ни да говорим за тези твърде персонални и лични преживявания, по много начини узаконява чувствата ни и ни помага да намалим стреса и безпокойството.
Източник: www.resolve.org