Трудният път до бебето чрез инвитро – репродукцията.
От 1978 г. до днес са се родили и растат успешно над 1 милион “ин витро” бебета. Науката прави огромни крачки и постига значителни успехи в тази сфера. Но тази фактология не би могла да успокои една жена и един мъж, които са решили или са в процес на вземане на решение да преодолеят стерилитета чрез “ин витро” технологията. Колкото и напреднала да е науката днес, човешката психика се бори с едни и същи нива на тревожност, а в общественото пространство няма необходимата яснота по темата и поради това мненията са твърде разнопосочни и объркващи. В процедурата има много неизвестни – те фигурират във всеки един елемент от лечебния цикъл и поради това е необходима обстойна консултация със специалист - медик в тази област, а същевременно и с психолог. Тази първа стъпка ще даде светлина на много от въпросите и притесненията на двойката и ще помогне да се изгради доверие към избрания лекуващ екип.
Твърде често в ситуацията на избор се появяват множество стопове и опасения - дали ще се справим, как ще погледнат на това ни решение близките и приятелите, хората, които ни познават? Околните не са наясно какво точно представлява “ин витро” репродукцията, какви рискове поемат бъдещите родители и кога тя действително се налага. Да не говорим, че много често се шири мнението, че това е “излишно скъпа глезотия”!
Преди да се стартира цялостната процедура двойката бива подложена на първичен скрининг, по отношение на възраст, от колко време датира безплодието и какви форми на лечение са прилагани. Отчитат се шансовете за забременяване на пациентката, както при инвитро, така и при други алтернативни методики за преодоляване на стерелитета. Всичко това определя годността на двойката за IVF (ин витро). Така на практика, дори и да е взето твърдо решение от страна на мъжа и жената, външните фактори, каквито в случая са медицинските изисквания, дават крайната доминанта за старт или отмяна на процедурата. И въпреки, че тези показатели са пряко свързани с двойката, все пак остава усетът, че още от началото друг решава вместо теб и взема в ръцете си съдбата и бъдещето ти.
Не на последно място и за съжаление финансовият въпрос има решаващо значение, защото както се знае тази медицинска практика е скъпа и не винаги има гарантиран успех. В един момент, обаче, когато IVF лечебният цикъл бъде одобрен и стартира, се навлиза в следващия етап на още по-високо стресово ниво. За кратко време като че ли двамата партньори са се успокоили, започват да действат, да правят планове и плахо да изказват надежди, но все със суеверен страх “Чак ме е страх да мисля за резултата”, сподели една от Вас.
От тук на сетне започва същинският път към желаното бебе. Преминавате през серии ултразвукови изследвания, кръвни тестове, цервикални намазки, изследвания на маточните тръби, които уж са съвсем рутинни за Вас, която сте ходила месеци наред по лекари, но сега будят странно много въпроси и тревоги. Партньортът Ви е подложен на щателен спермален анализ и ред други изследвания. Около Вас кипи работа, а Вие изпълнявате препоръки и изисквания, встъпвате в борба с природата.
Първата фаза преди същинското оплождане е свързана не рядко с бурен емоционален преход в следствие на яйчниковата хиперстимулация, която се постига на базата на гонадотропните хормони, подтискащи функциите на хипофизата. Това води след себе си, както физически, така и психически дискомфорт. Той се изразява в смяна на настроенията - подтисната сте, като че ли сте устремена само в едничката цел да произведете повече и по-годни яйцеклетки. Самата мисъл за това се провокира и от ежедневните изследвания и тестове в този период. Същевременно този темп, в който сте навлезнали оказва своето влияние и върху други сфери от живота Ви. Например ангажираността ви с медицинските процедури може да доведе до допълнително изолиране в социален план. По един или друг начин се спира нормалния ритъм на живот. Това провокира и друга неизвестна – как ли приемат другите около мен това решение и не се ли изявява още повече моето/нашето различие спрямо тях?
От друга страна фактът, че всичко става с помощта на външни сили, че Вие сте способни само да изпълнявате определени части от технологичен процес, могат да засилят стаяваното чуство за непълноценност и негодност “Като че ли се чувствам малко виновна и различна, все едно не ставам за нищо”.
Тук не бива да изпускаме и ролята на мъжа. Той усеща своята безпомощност, относно тези “женски работи”, ситуацията постепенно му се изплъзва от контрол и на него, както на жената, му остават предимно очакването и съмненията, подправени с тревога. Наред с това възникават и множество въпроси от познати и близки, къде по–явно изречени, къде по–завоалирано “Не спряха е-мейли, обаждания - до къде стигна, какво става?” Те търсят някаква яснота по въпроса и не рядко поради неинформираност са доста нетактични в очаквателния си интерес. Тяхното очакване подсилва тревогата у жената. В един момент тя започва да действа, освен за своето бъдеще и за тяхните очаквания, докато не се стигне до момента със страшния въпрос “Как ще им кажа, ако не стане!?”, “Мислих си да не разочаровам родителите ми, близките ми..” И как това няма да разбалансира допълнително крехката емоционалност в този период? В тази светлина, мили жени, Вие трябва да се съсредоточите върху собствените си желания и усилия. Вие давате всичко от себе си и никакви очаквания не трябва да Ви вменяват чувство за вина или непригодност. Никой не би могъл да разбере какво точно преживявате със същата сила, с която Вие чувствате. Така че истинската посока в удовлетворяването на очакванията е тази, която се дава като медицинска прогноза.
Трябва да обърнем внимание и на факта, че ролята на мъжкия фактор за репродуктивни проблеми в двойката е 50% - т.е. много често изкуственото оплождане е на базата на интрацитоплазмена спермална инжекция (ICSI). Самата процедура позволява на сперматозоида с по–ниски жизнени показатели да проникне през твърдата обвивка на яйцеклетката, което при нормални физиологични условия не може да бъде постигнато. Факт е, че жизнеността на една толкова мъничка клетка от организма на мъжа, каквато е сперматозоидът, оказва влияние малко или много и върху социалната изява на силния пол. Съответно това може да програмира степента на увереност и успеваемост в различни дейности. Наред с това се появява и склонност към сравнение с другите “расови екземпляри”, които вече имат деца. Това само по себе си може да засили болезнено фиксирането в проблема стерилност и да доведе до отчуждение и липса на спонтанното общуване. Не рядко се наблюдават и крайности в поведението, като изявена подтиснатост или настървен стремеж към социални постижения и свръхангажираност с работа, които да излекуват чувството за непълноценност.
А какво се случва вътре в семейството? И тук силната половинка подлага цялата си мъжественост на голямо изпитание. Това не е само реабилитация на мъжката роля, но и опит да бъде желаната опора за любимата жена, да даде всичко, което се очаква от него, дори то да надхвърля способностите му. Така в изкривените представи, цялото мъжко самочувствие се крепи на една инжекция, която при това се държи от друг! Не бива да пропускаме и колебанията свързани с фактора природа. “Той мисли, че природата си знае работата и избира сперматозоида, а другото е намеса и тя не може да избере най-добрия материал”. Действително сперматозоидите са транспортьори на ДНК и трудно може да се определи качеството на генетичния материал по външният им вид. И все пак е по-добре да се има доверие на ембриолога, отколкото да се извеждат съмнително извиняващи доводи, които имат едничката цел да реализират бягство от мнимата дискредитация на мъжествеността.
Връщайки се на отделните етапи от IVF лечебния цикъл, трябва да споменем редицата от процедури, предхождащи ултразвуково управляемите пункции за събиране на фоликули. Така например преди да се изведат яйцеклетките от нормалната им среда и да се поставят в изкуствена, се провежда мониторинг на цикъла, серии ултразвукови влагалищни изследвания и кръвни тестове на хормоналните нива. Това не рядко изкривява личното възприятие на женска роля до микроскопски обект на изследване. Тази процедура е както сложна, така и психически тежка за преодоляване. Тогава се вижда резултата от хормоналната атака, тогава се оповестява дали има годен материал за оплождане. Все едно жената попада в категорията развъдник, с който се работи по определен вид протокол. Не рядко, скъпи зачатия, някоя от Вас е споделяла с болка, “Обидно ми е, че очакват само резултата, а пък не се замислят за целия път, който трябва да се измине преди това.” ,“Това, че хората около мен не разбират проблема и трудностите е доста подтискащо.”
Стигаме до момента, в който се извършва оплождането. Самият факт, че бъдещите родители не са преки участници, а са обгърнати в тревожното очакване и неизвестност, е достатъчен измерител за високото ниво на стрес. Тук започват съмненията, които ескалирайки от началото на процеса, сега са достигнали своя връх. Хората са принудени да мислят в категории, като “годен материал за трансфер”, ембрион, който расте в изкуствена среда... И всичко това се отнася до тяхното евентуално бъдещо дете! Не на последно място в този етап трябва да споменем и ситуацията на избор, която въпреки, че не е пряко свързана с двамата партньори, предизвиква доста болезнени изживявания. Все пак трябва да се изберат два или три от най–жизнените ембриони, които да се трансферират в матката. Това поставя бъдещите родители в пълна бездейност, дори в безизходица – изборът не е техен, а на микроскопа и апаратурата.... На този етап с по-голяма сила се проявяват и ред други негативни промени в интимния живот “Та ние няма да правим бебе, лекарите казаха, че те ще ни го направят – къде е тогава смисълът” Всъщност тук се засяга, както мъжкото самочувствие, така и женската идентичност на майка и желана жена. Ролите и на двамата се свеждат до репродуктивни донори, които обаче не са способни да си свършат сами работата. И всичко това в най-интимната сфера - любовта! На този етап е твърде важно взаимно да си дарявате нежност, да говорите открито един с друг за проблемите, които напират у Вас и тревожните мисли, които Ви преследват. Това ще утвърди близостта Ви, ще придаде на всеки от Вас чувството, че не е сам и, че е разбран, а опората е най-големият помощник в критични ситуации.
Когато настъпи моментът за имплантацията на готовите ембриони, започва и чакането, новите тревоги и съмнения, безсънните нощи в очакване и голямата надежда - цели 14 дни!
Ако “ин витрото” е на базата на донорски материал, то тогава мъжът има доста тежка задача - да приеме дете, което не е негово биологично. От друга страна малкият човек ще е генетичен носител на съпругата, която той обича и иска да направи щастлива, а въпреки всичко, той би могъл да бъде истински баща. На този етап у силната половинка, отново могат да се прокраднат съмнения в правилността на избора, както и ред въпроси: Дали другите трябва да разберат кой е донорът? Какво ще стане, ако действително узнаят? Как ли ще погледнат на това, с осъждане или ще ме разберат? Често мисълта за по–далечна перспектива допълнително обременява ситуацията със съмнения от типа - как ще общувам с това дете, няма ли да имам лични бариери? Подобни питания и тревоги има и бъдещата майка. При положение, че проблемът е в нея, изведнъж нови страховете започват да никнат като гъби. Дали ще успея да задържа това бебе, дали организмът ми ще го приеме? А ако има и предхождащи неуспешни опити, стресът взима отчайващо високи нива ”Толкова много се страхувам, а ми се иска да съм спокойна и да знам, че този път всичко ще е наред и аз няма да съм отново негодна” А заедно с всичко това тя приема и страховете на силната си половинка. В другия случай при повторен опит за инвитро може да се прояви и силно нетърпение, което дори може да плаши жената: “С голямо нетърпение очаквам да започна отново, но искам малко помощ”
Обикновено подкрепата, която се търси е свързана с овладяването на силните емоции, които се стоварват като лавина в най-напрегнатия момент на очакването на резултат. “Неможех да се овладея, непрекъснато бях с висок пулс и ме срязваше корема от притеснение, дали е станало!” Много от пациентките обвиняват дори лабилното си емоционално състояние и силната тревога за неуспеха на опита. “Знам, че емоциите оказват голямо влияние. Всичко беше перфектно физиологично и затова отдавам на тях този неуспех!” Всъщност силната чувствителност е породена до голяма степен и от хормоналната атака, но значително се подсилва от невъзможността да се контролират събитията – няма предвидимост и всичко виси на косъм. Ето за това е добре всяка от Вас, бъдещи майки да се опита да подреди и контролира ежедневните си занимания и развлечения в положителна посока, да прави неща които и доставят удоволствие и които естествено са позволени от лекарите. Така ще внесе сигурност и подреденост в ежедневието си и това ще е показателят, че не всичко се изплъзва без да можем да му повлияем. Действително е много трудно да овладяваме емоциите си, но не трябва да се плашим от тях и да се обвиняваме за изпитването им. Те са нормален предвестник и спътник на всичко ново и твърде силно очаквано.
В този етап се намесва по–силно факторът близки хора. Тяхното очакване съпровожда целия цикъл от самото му начало, но сега натискът му се чувства най-мощно. И именно желанието да се удовлетворят най-сетне тези външни очаквания, наред със собствените и с това да се оправдаят всички усилия, тревоги, а за някои и финанси, би могло да е източника на най-силния стрес.
Преди да настъпи моментът, в който трябва да се направи тест, за да се определи дали е настъпила бременност, двамата партньори трябва да си спомнят началото, как са тръгнали със съмнения и с мисълта, че може да не успеят от първия път. И когато дойде кулминацията, да приемат всеки резултат. Наистина, желан е само положителният резултат, но никой не е застрахован и на всеки може да му се наложи да изпие горчивата чаша на неуспеха. В такива случаи е много по-важно да има взаимна подкрепа между партньорите и открито изразяване на чувствата, което да помогне всеки да разбере как се чувства другия. Трудно се преодолява неуспеха в последната крепост на надеждата за дете, но той не бива да се приема като последен шанс. В следващия етап двойката ще има по-голям опит, ще знае какво трябва и какво не трябва да прави, а и фактът, че са направили една проба, автоматично изолира съмненията за в бъдеще, ако решат да останат без дете. Когато човек е опитал всичко, крайното му решение ще е по-обосновано и без резерви.
Действително “ин витро” репродукцията е най-стресиращата процедура за преодоляване на стерилитета, но и малката топка живот е най-желаната любов в живота на двамата партньори, искащи дете. Затова много семейства се гмуркат в тази неизвестност, но и надежда. Давайки всичко от себе си двойката забравя за себе си и именно поради този факт, освен вътрешната сплотеност на партньорите е необходима и външна подкрепа - от медицинския екип, от близките и не на последно място от психолог. Понякога е много по-трудно да вземеш решение, отколкото да се впуснеш в реализацията му, а ние от E- therapy разбираме това прекрасно и Ви подкрепяме!
e-therapybg.com