Мили момичета от сдружение “Зачатие”, Вие, които преминавате през всички трудности до бленуваните две чертички и Вие, които сте ги видели и искате те да стигнат до успешен край!
Дали наистина има различия между Вас, или те са плод на желанието всеки да съхрани и защити своята крехка психическа стабилност и същевременно да не нарани другия?
Наистина ли положителния тест е чертата на огромното разделение, което изпраща едните в нова група, а другите закотвя в очакване на мечтаната позиция?
Тези бариери действителни ли са или са породени от страхове, за които много малко хора искат да говорят открито?
Все едно са се оформили два фронта в една армия, които преговарят с недомлъвки. Всеки крие огорчението си и същевременно се бои да не настъпи по болното място другия фронт.
Същевременно всеки знае, че в следващия момент е твърде вероятно да премине в отсрещната страна или да се върне на първоначалната позиция. Ето за това е много по-добре да разкрием тук, доколкото можем, ситуацията и в двата случая. Да направим видими несъзнателните бариери, които поставя всяко момиче пред общуването с друго, което е от противоположната страна на проблема.
Защо, след като всяка една от Вас е била част от една голяма доверителна група, споделяща и подкрепяща всяка своя частица, изведнъж изпитва трудност да задържи този доверителен план към момичетата, похвалили се с успех?
Тук се появяват няколко механизма:
Цялата тази сплотеност, която утешава, помага и дава сили, все едно се е пропукала. Вече има “различни”, които трябва да отидат от другата страна на бариерата и които не могат все така да бъдат съпричастни с проблемите на репродукцията. Те вече не са стерилни и колкото и радостна и добра да е тази новина, няма как да не се прокрадне мисълта: “Защо аз изоставам?”, “Защо не се случи и на мен?”. Единството и солидарността са отхвърлени. Чуждият успех прави неуспехът още по-болезнен и явен. Сякаш има състезание по щастие, надпревара да загърбиш присъствието си към групата на неуспелите и всеки, който е постигнал това, ти напомня колко си далеч ти!
Така, без да съзнаваме, сами правим разделението на лагери, етикетирането в негативния смисъл на стерилността и бременността. Всъщност тук няма загуба на подкрепа, няма липса на разбиране, има само болка и горчива радост за другия, а от отсрещната страна страх, съпътстван от неудобство. В това единство и разделение всеки има своите болки и страхове и най-учудващото е, че всеки, от която и да било страна на тези два полюса, може да разбере тревогите на другите, но изкуствените бариери пречат на това.
Какво си мисли вече забременялата, след много опити жена, за доскоро своите спътнички в проблемите?
“Аз мога да ги нараня само с моето присъствие!” “Дали ще възприемат правилно моята намеса, или ще я изтълкуват като дразнещо самодоволство?” “Няма ли да съм нагла, ако продължа да общувам с тях?” Същевременно жената, която носи желания плод в себе си и знае каква цена е платила за това, знае и колко опасности има до крайната отсечка. Тя също се нуждае от подкрепа и би могла да я потърси на познатото място, където до скоро са я приемали и са и помагали, но където вече се чувства различна. Е, разбира се факт е, че много от жените с репродуктивни проблеми биха дали всичко само и само да са на мястото на жена, която е бременна, макар и в тежко положение. Но как се чувства една такава жена, която е различна сред тези, при които до скоро се е чувствала добре и различна сред другите, кото са бременни като нея, но никога не са имали проблеми и не оценяват зачеването като нея? Все едно е увиснала между две стъпала, а под нея всичко се хлъзга и няма твърдо място, където да стъпи стабилно!
Ето затова не рядко много от бъдещите вече майки искат да зачеркнат миналите си проблеми, да отрекат трудните и черни моменти от животта си и да се научат да се радват. Да, но тази радост е доста мъчителна докато стане реалност в плът и кръв. Многократно сме виждали пожелание от рода “ Да се махнем, да отидем в съседния по -весел клуб!(бъдещи и настоящи майки)”
Всъщност стерилността, за съжаление в много случаи, е прерастнала на ниво идентификация. Жените с подобен проблем свързват всичко около себе си с него. Всяко външно поведение, всяка реплика и жест, биха могли да са проводник на дразнене към болезненото място. Затова къде съзнателно, къде несъзнателно се издигат защити, които помагат в тягостния път към мечтите. Много често поведението към бъдещите майки е изпълнено както с радост, така и с болка. Не рядко има и агресивен привкус, но той е породен от силното желание, от двигателя, който не спира да се движи към заветната цел, но който понякога засича и угасва, водейки до отчаяние.
Затова тук въпросът не е да сравняваме положенията си, да наддаваме за стойностите на тревогите и притесненията си – за всеки те имат субектива сила. Най-безценната дарба е да успееш да вникнеш в болките на другите, колкото и различни да са те. А, когато успееш да разбереш човека от другата страна и съумееш да му окажеш подкрепа, то това ти се връща в много по-голям размер. Не е нужно да сме еднакви с еднакви стремежи и проблеми, за да се подкрепяме. Много по–ценна е помоща и съпричастността, когато е дадена от човек, който е по-различен от теб, но който умее да задържи близостта. Тогава и сплотеността и приятелството стават по-пълноценни и с по-голяма стойност.
Какво означават пред истинското приятелство сравняването на болките и разграничаването по етикети?
То само наранява и двете страни.
Затова преди да упрекваме, да нараняваме, да се чувстваме обидени или отхвърлени, е необходимо да разберем мотивите за насрещното поведение. Това е пътят към пълноценното общуване, който всеки търси, но е трудно да се стъпи на него.
Преди да бъдем добри родители е важно да останем добри хора!
Психолозите от e-therapy
Вашият коментар по темата >>>