Щитовидната жлеза, другите ендокринни жлези заедно с нервната и имунната система координират и регулират дейността на всички други системи на организма, позволявайки адекватния им отговор на всички промени на вътрешната и външната среда. Изследванията показват, че тироидната дисфункция се среща по-често при жените и най-вече в тяхната репродуктивна възраст.
Възникващите функционални изменения на щитовидната жлеза /хипо - и хиперфункции/ неблагоприятно влияят на протичането на бременността. Неадекватното лечение на майчината хипертиреоза може да доведе до различни усложнения по време на бременност: анемии, прееклампсия, отлепване на плацентата, следродови кръвотечения и нарушение на функциите на сърдечно-съдовата система. При тиротоксикоза по време на бременност има риск от спонтанен аборт, ниско тегло на плода, проблеми в развитието.
В литературата се привеждат данни за това, че бременността изостря автоимунните заболявания на щитовидната жлеза , може да възникне, т. нар. гестационна тиротоксикоза и гестационен хипотироидизъм, които влияят неблагоприятно върху бременността. Цел на настоящото изследване са проявите на дисфункцията на щитовидната жлеза при бременни жени с увеличена щитовидната жлеза в ранните срокове на бременността, динамично наблюдение и корекция на наблюдаваните нарушения, изработване тактика на поведение при бременни с дисфункция на щитовидната жлеза.
Материал и методи:
Беше проведено комплексно изследване на 32 бременни жени с увеличена щитовидната жлеза на възраст 27 - 42 години. В 11 от тях автоимунния тироидит /АТ/ е бил изявен преди забременяването, в 10 се е изявил по време на бременността, в други 11 се наблюдава увеличение на щитовидната жлеза без нарушение на функциите й. Контролната група включва 12 здрави бременни жени. За потвърждение на диагнозата се проведоха ултразвукови изследвания на щитовидната жлеза , определяне титъра на антителата към тироглобулина и микрозомалната фракция. Тироидният статус се оценяваше чрез определянето на базисните нива на тироидните и тиротропните хормони, а също и по пътя на клиничните методи на изследване – анамнеза, оглед и палпация. От 21 бременни с автоимунен тироидит хипертироиден стадий се е наблюдава в 8, а хипотироиден - в 13. Изучава се наследствеността при имунните ендокринни заболявания, гинекологична и акушерска анамнеза.
Всички изследвания се направиха в първи, втори и трети триместър на бременността. Тироидният статус и титъра на антитела към тироглобулина беше оценен на 5 – 6 ден след раждане на майката и на новороденото. Ултразвуково изследване се проведе на апарат “АЛОКА”. Антителата към тироглобулина и микрозомалната фракиця се определяха с помощта на стандартни набори за имуноензимен анализ, производство на медицинската фирма “MULTINEST" (Москва, Русия). Получените резултати бяха обработени по общоприети критерии на вариационния статистически анализ.
Резултати:
Майките на 9 от изследваните жени са с нарушена функция на щитовидната жлеза , при 12 - бабите им, при 3 - техни родственици по женска линия. При 8 пациентки са открити родственици със захарен диабет тип 1 (2 случая), захарен диабет тип 2 (5 случая) полиартрит (1 случай). При 11 автоимунния тироидит се е изявил преди бременността, лекувани са по родните си места от 1 до 5 години. При настъпване на бременността жените самостоятелно са прекратявали лечението. При 10 жени автоимунен тироидит е диагностициран след настъпването на бременността, но е възможно да е съществувал и преди безсимптомно.
След изучаване на гинекологичната и акушерската анамнеза на всички изследвани пациенти се установи, че 5 са страдали от безплодие между 2 - 5 години, при 4 е имало антенатална смърт на плода, у 17 – спонтанни аборти в ранните срокове на бременността, а при 3 – в късните срокове на бременността. При клиничните изследвания у 11 бременни се наблюдава дифузно увеличение на щитовидната жлеза ІІ - ІІІ степен, при което жлезата е с меко – еластична консистенция. Ултразвуково изследване показа увеличена щитовидната жлеза по размер и обем, но структурата не беше променена. Хормоналните и клинични изследвания съответстват на еутиреоза.
При 21 пациентки щитовидната жлеза при палпация беше плътна и с възли:
ІІ степен увеличение се отчете при 2 жени
ІІ – ІІІ степен – 18 жени
ІІІ – ІV степен – 1 жена
При ултразвуково изследване на щитовидната жлеза се отчетоха признаци на АТ. Като сравнявахме в динамика на бременността (І и ІІІ триместър) показанията на ултразвук, не отчетохме изменения в структурата на щитовидната жлеза.
Симптоми на хипотиреоза бяха установени при 13 пациентки, а на хипертиреоза – при 8.
Изследваните бяха разпределени в групи:
1–ва група – бременни с увеличена щитовидната жлеза без нарушена функция (n = 11)
2–ра група – бремени с автоимунен тироидит и хипотиреоза (n = 13)
3–та група – бремени с автоимунен тироидит и хипертиреоза (n = 8)
В първата група жени без автоимунен тироидит с еутироидно увеличение на щитовидната жлеза хормоналните показатели не се отличаваха от тези на контролната група, както и не бе отчетено повишаване на титъра на антитела към тироглобулин и микрозомалната фракция до края на бременността.
Във втората група жени с в първия триместър се отчете статистически достоверно понижаване на тироидните хормони и статистически достоверно повишаване на тиреотропния хормон в сравнение с контролната група. Титърът на антитела беше повишен в сравнение с контролата и имаше тенденция към снижаване в хода на лечение по време на бременността.
В третата група се отчете достоверно повишаване на нивото на тироидни хормони в първия триместър, както и понижении нива на тиреотропния хормон в сравнение с контролата. Проведеното лечение доведе до нормализиране на параметрите на тироидните хормони и тиреотропния хормон и през втори и трети триместър те не се отличавха от тези на контролната група жени.
На всички бременни с автоимунен тироидит беше проведена терапия с тироидни препарати – L-тироксин, тиреокомб, тиреотом, трийодтиронин по индивидуална схема. При хипертироидната форма на автоимунен тироидит се назначавали бета - адреноблокери, валерианови препарати. Бременността при изследваните жени протекоха гладко, ражданията настъпиха в срок и преминаха без усложнения.
Анализ на резултатите:
Както показва проведеното изследване, при бременни жени с увеличена щитовидната жлеза в 65,5% от случаите се отчете тироидна дисфункция, хипофункция – в 40,6% и хиперфункция – в 25%, лабораторно и инструментално потвърден автоимунен тироидит. Ранната диагностика и адекватното лечение доведоха до подобряване на общото състояние, изчезване на оплакванията и клиничните прояви на тироидната дисфункция, нормализиране на тироидния статус, намаляване на стойностите на антителата към тироглобулина и микрозомалната функция. Не е забелязана никаква положителна динамика при ултразвуково изследване по време на бременността и лечението. Данните в медицинската литература говорят за това, че бременността спомага за изострянето на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза , както и за възникването на такива заболявания у жени генетично предразположени към автоимунна тироидна патология.
Нашите изследвания позволяват да се предположи, че сам по себе си автоимунният тироидит не вреди на репродуктивната функция, но изменението на функционалното състояние на щитовидната жлеза вследствие автоимунния тироидит може да окаже неблагоприятно въздействие на развитието на плода и протичането на бременността. Съществуващата утежнена акушерска анамнеза при нашите пациентки позволява да се предположи ролята на тироидната дисфункция в акушерската патология. Корекцията на тироидния статус и поддържането му в нормални граници в течение на бременността допринесоха за нормализация на функционалното състояние на щитовидната жлеза и е възможно положително да са повлияли на бременността и раждането. Основавайки се на даденото изследване, можем да препоръчаме на всички бременни жени с увеличена щитовидна жлеза да изследват тироидния статус, на жени с плътна жлеза с наличие на възли след изследване с ултразвук е необходимо определяне на стойностите на антителата към тироглобулина и микрозомалната функция. Повишените стойности на тези антитела в кръвта свидетелстват за възможност за развитие на гестационни хипо - или хипертироизъм, а също за послеродов тироидит. Затова ранната диагностика и корекцията на тироидната дисфункция по време на бременността ще допринесат за профилактика на усложненията, които могат да настъпят през бременността, както и да предотвратят развитие на патология у потомството.
Изводи:
1. На бременните жени с увеличена щитовидната жлеза се препоръчва изследване на функцията на щитовидната жлеза, тироидния статус, ултразвуково изследване на щитовидната жлеза и при необходимост – стойностите на антителата към тироглобулина и микрозомалната функция.
2. Повишените стойности на тези антитела могат да бъдат фактор за възникване на гестационна тироидна дисфункция, както и на послеродов тироидит.
3. Ранната диагностика и корекцията на тироидната дисфункция в ранните срокове на бременността помага за нормализация на тироидния статус, намаляване на стойностите на антителата, което най - вероятно влияе благоприятно на протичането на бременността.
Варламова, Керова, Абуд, Озерова, Шехтман – Научен център по Акушерство, гинекология и перинатология РАМН, Москва
Източник: ma-ma.ru
Литература
2. Volpe R.Autoimmunity 1992; 13: 1-3.
3. Glinoer D, Nayer P, Lemone M.J Clin Endocrinol Metabol 1990; 71: 270-6.
4. Раскин AM. Аутоиммунный тиреоидит и аутоиммунные процессы при заболеваниях щитовидной железы. Дис. ...д-ра мед. наук., 1970.
5. Yoshimura M, Pekary A, PangX. EurJEndocrinol 1994; 130: 87-92.
6. AminoN,NishiK,NakataniK. Clin Chem 1983; 29:319-21.
7. KimuraM,Amino N, TamakiH. Clin Endocrinol 1993; 38:342-5.
8. TomerY,Davies TF.Baillieres Clin Endocrinol Metabol 1995; 9:41-7.
9. Tsurata E, Tada H, TamakiH.J Clin Endocrinol Metabol 1995; 80:343-50.
10. Hoermann R, Keutmann H, PangX. Clin Endocrinol Metabol 1993; 76: 67-70.
11. Parkey A, Jackson I, Goodivin T.J Clin Endocrinol Metabol 1993; 76: 65-70.
12. Yoshimura M, Hershman L, Pang X.J Clin Endocrinol Metabol 1993; 77:1001-9.
13. Балаболкин МИ. Тер. архив.: 10:5-10
Превод: venus_melena, Meli