ЦМВ (цитомегаловирус, Cytomegalovirus hominis) се среща във всички географски ширини и социоикономически групи и инфектира между 50 и 80% от възрастните хора в САЩ до 40-тата им година. В САЩ ЦМВ е най-често предаваният вирус на децата преди раждане. ЦМВ е по-разпространен в развиващите се страни и в областите с ниско социалноикономическо развитие. Повечето здрави деца, които се заразяват с ЦМВ преди раждане, имат малко симптоми и краткотрайни здравни проблеми. Някои хора имат симптоми, подобни на тези при инфекциозна мононуклеоза – продължителна треска и лека форма на хепатит. Веднъж попаднал в човека, вирусът остава доживотно в тялото му в неактивно състояние. Повтарящо се заболяване възниква рядко при състояния на подтисната имунна система вследствие на болест или на лекарства. Така за огромната част от хората ЦМВ инфекция не е сериозен проблем.
- Между 50 и 80% от възрастните хора в САЩ се инфектирани с ЦМВ до 40-тата си година;
- ЦМВ е най-честата вирусна инфекция, която се предава от бременната жена на нероденото й дете;
- Приблизително 1 на 150 деца се ражда с вродена ЦМВ инфекция;
- Приблизително 1 на 750 деца се ражда с или развива трайни увреди поради ЦМВ инфекция;
- Приблизително 8 000 деца на година страдат от трайни увреди, причинени от ЦМВ;
- Вродената ЦМВ инфекция е толкова честа като причина за сериозни увреди, както и синдромът на Даун, феталният алкохолен синдром и дефектите на невралната тръба.
ЦМВ инфекция обаче е опасна за високорисковите групи.
Основни проблеми са рискът от инфекция (1) на плода по време на бременност, (2) за хора, работещи с деца и (3) за имуносупресирани хора, например след органна и костномозъчна трансплантация, както и хора, заразени с ХИВ.
Характеристика на вируса
ЦМВ принадлежи към групата на херпесните вируси, която включва още херпес симплекс вирус 1 и 2, варицела-зостер вирус (който предизвиква херпес зостер или варицела) и вирусът на Ебщайн-Бар (който предизвиква инфекциозна мононуклеоза). Тези вируси имат характеристика на пожизнени инфекции - остават за цял живот в организма в „спящо” състояние. Инфекция с ЦМВ, която първоначално може да се проявява с малко симптоми, винаги продължава с дълготрайно персистиране на вируса в клетките на организма, без да причинява някакви забележими увреди или клинични симптоми. Състояния на подтисната имунна система в резултат на лекарства или други заболявания могат да реактивират вируса от неговото латентно (скрито) състояние.
Понякога вирусът се отделя в телесни течности на инфектирания индивид – слюнка, урина, кръв, сълзи, сперма, вагинален секрет и мляко. Отделянето на вируса може да става на периоди с прекъсвания и не са придружава от някакви определени симптоми.
Заразяване и предпазване
Предаването на ЦМВ става от човек на човек. Инфектирането предполага близък контакт с човек, отделящ вируса в неговите телесни течности. Също така ЦМВ може да се предаде по сексуален път, чрез майчиното мляко, при трансплантация на тъкани и органи и по-рядко при кръвопреливане. Въпреки че вирусът не е силно контагиозен, може да се разпространява в домакинствата и сред децата в дневни центрове (ясли, градини). Трансмисията на вируса често може да бъде предотвратена, тъй като заразяването най-често става чрез инфектирани телесни течности, които попадат върху ръцете и след това се абсорбират през носа или устата на възприемчивия индивид. Освен това трябва да се внимава при работа с деца, при смяна на памперси. Простото измиване на ръцете с вода и сапун е ефективно да премахне вируса от ръцете. Бременните жени трябва да избягват директен контакт със слюнка на малки деца, навикът да се целуват децата по устата е особено опасен за бременните.
Бременност
Случаите на първична ЦМВ инфекция на бременни жени в САЩ варира от 1% до 4%. Здравите бременни жени нямат повишен риск за заболяване от ЦМВ инфекция. Когато се заразят, повечето жени нямат никакви или много малко симптоми, подобни на тези на инфекциозна мононуклеоза (бел.прев. – подобни на остра респираторна вирусна инфекция – висока температура, главоболие, общо неразположение, лесна уморяемост, хрема, подуване на слюнчените жлези и налепи по гърлото). По тази причина техните развиващи се бебета могат да бъдат изложени на риск от вродена ЦМВ инфекция. ЦМВ е най-важната причина за вродени вирусни инфекции в САЩ. За децата, които са заразени от техните майки преди раждане, съществуват потенциално два големи проблема:
1. Може да възникне генерализирана инфекция при бебетата и симптомите могат да варират от умерено увеличени черен дроб и слезка (с жъленица) до фатално заболяване. С поддържащо лечение повечето деца със симптоматична ЦМВ заболяване обикновено оцеляват. Въпреки това от 80% до 90% от децата имат усложнения, които се развиват в рамките на първата им година от живота и могат да включват загуба на слуха, зрителни проблеми и различни степени на умствено изоставане.
2. Други 5% до 10% от новородените, които са инфектирани, но нямат симптоми при раждане, могат след време да развият различна степен на слухови и умствени или координационни проблеми.
Тези рискове са по-сериозни при жените, които преди това не са били заразени с ЦМВ и първата им среща с вируса е по време на бременността. Дори и в тези случаи две трети от новородените няма да са инфектирани и само 10% до 15% от останалата една трета ще имат симптоми при раждане. Нисък риск от усложнения, причинени от ЦМВ, има при жените, които са били инфектирани в последните 6 месеца преди забременяване. В тази група, в която са 50% до 80% от жените в репродуктивна възраст, честотата на новородени с ЦМВ инфекция е приблизително 1% и значителни болести или аномалии сред новородените са редки.
ЦМВ може също така да бъде предаден на новородените при контак с генитални секреции (по време на раждане) и при кърмене чрез майчиното мляко. Но тези инфекции обикновено водят до малко или никакви проблеми при новородените освен в случаите, когато децата са силно незрели (родени преждевременно). В тези случаи майките и лекарите трябва да преценят потенциалният риск от трансмисия на ЦМВ през майчиното мляко срещу ползите от кърменето.
Препоръки към бременните жени:
1. По време на бременността спазвайте добра лична хигиена, особено внимателно измивайте ръцете си с вода и сапун след контакт с памперс или с орални секреции (това особено важи за жени, които работят в дневни детски центрове);
2. Избягвайте директен контакт със слюнка на малки деца, особено вреден е навикът да се целуват децата по устните, също да се споделя храна, напитки и домакински уреди;
3. Жени, които развиват неспецифични симптоми на инфекция по време на бременност, трябва да бъдат тествани за ЦМВ и да се консултират относно рисковете за тяхното неродено дете;
4. Ако жените се притесняват за вродена ЦМВ инфекция, трябва да се направят лабораторни тестове за антитела към ЦМВ, за да се установи дали жената вече е имала среща с ЦМВ. Бременните жени, които нямат антитела срещу ЦМВ, трябва да бъдат особено внимателни за своята хигиена по време на бременност;
5. Изолирането на ЦМВ от цервикален секрет или урина преди раждане не е основание за цезарово сечение;
6. В обичайните случаи ползите от кърменето превишават рисковете от заразяване с ЦМВ по време на кърмене. За недоносените бебета трябва да се преценят по-внимателно рисковете от предаване на ЦМВ инфекция чрез кърмата;
7. Няма нужда да се прави скрининг за ЦМВ сред децата в училищата и в детските градини, където работят бременни жени, защото вирусът се отрива при повечето здрави деца и възрастни.
Диагностика на ЦМВ инфекция при възрастни
В повечето случаи ЦМВ не се диагностицира, защото инфекцията обикновено не предизвиква никакви или съвсем малко симптоми. Хората, които са били заразени, развиват антитела срещу вируса и те персистират в организма до края на живота. Няколко лабораторни теста са в рутинна употреба за установяване на вирусната инфекция. В допълнение вирусът може да бъде култивиран от урина, гърлен секрет и тъканни проби за установяване на активна инфекция.
ЦМВ трябва да се подозира, ако пациентите имат:
- симптоми на инфекциозна мононуклеоза, но са негативни за вируса на Ебщайн-Бар;
- признаци на хепатит, но са негативни за хепатит А, В и С.
За добра диагностика трябва да се правят серийни изследвания. Първата кръвна проба трябва да бъде изследвана в момента, в който се заподозре ЦМВ инфекция. Пробата трябва да се повтори след 2 седмици. Вирусна култура може да се прави във всеки момент, когато пациентът има симптоми.
Диагноза на вродена ЦМВ инфекция при новородените
Новородените имат конгенитална ЦМВ инфекция, ако вирусът се открива в тяхната урина, слюнка или кръв през първите 3 седмици след раждане. Тестовете трябва да откриват самият вирус, а не само антителата срещу него. Вродената ЦМВ инфекция не може да се докаже, ако детето се тества след повече от 3 седмици след раждане, защото то може да е заразено след раждане и в този случай няма рискове от вродени увреждания. Ако бебето има конгенитална инфекция, трябва периодично да се проверяват слуха и зрението му. Повечето деца с вродена инфекция растат здрави, но имат късни слухови или зрителни проблеми и тяхното ранно диагностициране е от полза.
Серологични тестове
Най-често прилаганите тестове за измерване на антитела спрямо ЦМВ е ELISA (the enzyme-linked immunosorbent assay). Други тестове включват различни имунофлуоресцентни техники, индиректна хемаглутинация и латекс-аглутинация.
Съществува ELISA техника за ЦМВ-специфични имуноглобулини IgM, но те могат да дават фалшиво положителни резултати, ако преди това не са предприети стъпки за извличане на ревматоидния фактор и на по-голямото количество от IgG антитела, преди серумът да бъде тестван за IgM. Тъй като ЦМВ-специфични IgM могат да бъдат произвеждани в ниски стойности от реактивирана ЦМВ инфекция, тяхното наличие не всеки път показва първична инфекция. Само е изследване на вируса в таргетни органи, например бял дроб, дава недвусмислено доказателство, че болестта е причинена от придобита ЦМВ инфекция. Ако серологичните тестове показват положителни високи титри на IgG, този резултат не трябва автоматично да се интерпретира като налична активна инфекция. Тестовете се повтарят и ако нивото на IgG нараства четирикратно и има сигнификантни нива на специфични IgM антитела, което означава 30% от стойностите на IgG, или ако ЦМВ се изолира от урина или гърлен секрет, това със сигурност доказва, че пациентът има активна ЦМВ в момента.
Последни данни показват, че тестове за IgG авидитет, които измерват зрелостта на антителата, в повечето случаи достоверно идентифицират първична ЦМВ инфекция. Тези тестове могат да бъдат използвани успоредно с измерването на имуноглобулини, но все още не са достъпни за рутинна употреба в САЩ.
Лечение
Понастоящем не съществува специфично лечение спрямо ЦМВ инфекция при здрави индивиди. Лечение с ганцикловир (Ganciclovir) се използва при пациенти с подтисната имунна система и животозастрашаващо заболяване. Има данни, че лечението с ганцикловир може да предотврати загуба на слуха при деца с вродена ЦМВ инфекция. Но тъй като ганцикловир има сериозни странични ефекти, той е тестван само при деца с много тежка конгенитална ЦМВ инфекция. Родителите и лекарите трябва да преценят ползата и вредата от подобно лечение, преди да решат дали да го приложат на децата със симптоматична вродена ЦМВ инфекция. Ваксините все още са в изследователски стадий. Последни изследвания доказват, че приложението на ЦМВ хиперимунен глобулин при бременни с първична ЦМВ инфекция може да намали риска от вродено заболяване. Резултатите обаче все още не са потвърдени.
Материалът е любезно предоставен на Зачатие от 
Превод: д-р Мариела Даскалова