Яйчникови тъби
Чифтен орган от тръбест тип. По нея зрялата яйцеклетка, освободена при овулацията достига маточната кухина. Средните размери на тръбата при полово зрялата жена са около 10-12 см на дължина (4-17 см).
По протежение на тръбата се различават няколко части:
- медиален - маточен край, разполага се в стената на матката, в областта на нейните рога. Този участък се отваря в маточната кухина, чрез специален отвор, чийто диаметър е около 1 милиметър;
- средна част, която се състои от тънка (стеснена) част, наречена истмус на маточната тръба, с диаметър не повече от 3-4 милиметра и широка част (разширена средна част), наречена ампула на маточната тръба, с диаметър около 8-9 милиметра;
- латерален край
- яйчников край, насочен е към яйчника и завършва с фуниевидна структура, нар. инфундибулум на маточната тръба. В своето дъно, този инфундибулум има цепковиден отвор, наречен остиум абдоминале тубе утерине, с диаметър около 2-3 милиметра.
Фуниевидното разширение завършва с ресни, наречени фимбрии. Краищата на ресните се разцепват на по-малки ресни. Остава една по-дълга ресна, която се нарича яйчникова ресна. Тази яйчникова ресна е най-дългата - около 2-3 милиметра и тя се прикрепва към яйчника.
Какво е предназначението на този сложен тубарен апарат?
Зрялата яйцеклетка, за да достигне до тубата вътре, трябва да се насочи по някакъв начин към верния път, тъй като тя няма обособен канал, по който да се движи и да попадне директно в мястото за оплождане.
Ето защо, маточната тръба и нейните ресни имат способността да се насочват към узряващите яйчникови фоликули като обхващат яйчника и насочват отвора на тръбата към отделящата се яйцеклетка.
Т.е. маточната тръба в този участък с ресните изпълнява нещо като подемно-насочваща функция. Установява, откъде ще се излъчи яйцеклетката и я поема, като със своите движения я довежда в своя канал.
И така, маточните тръби са с почти хоризонтален ход. Те се поддържат в това положение просредством пряката си връзка с матката от своя собствен подпорен механизъм - опорака им, наречен мезосалпинкс, а чрез него от широката маточна връзка, както и от връзката с яйчника. Този прикрепващ апарат е уникален, тъй като позволява значителна подвижност на тръбите, която допуска изменение в положението и обема на матката,както и насочване на тръбата към узряващите фоликули.
Причините за безплодие на ниво маточна тръба са доста чести, например:
- тясна туба (стеснения, сраствания от вътре и отвън, по повод възпалителни процеси);
- запушен лумен на тръбата
- недостатъчност в апарата улавящ зрялата яйцеклетка;
- анатомични причини
- туморни процеси
- вродени аномалии
- и много други.
Една от причините за извънматочна бременност е именно тук, когато яйцеклетката попада в коремната кухина, а не в матката.
Под микроскоп - тубата е изградена от лигавица, гладки мускули и сероза, които се преплитат в сложни взаимоотношения. Стената на маточната тръба има способност да се разширява значително, преди да се пръсне, напимер от тубарна бременност или друг процес.
Но, причините за тубарна непроходимост могат да се групират както следва:
- вродени аномалии от анатомичен произход, т.е. това означава, че ти си се родила с някакъв дефект на маточната тръба, или дори на двете маточни тръби;
- грешка във фиксирането на тубите, т.е. има един анатомичен апарат вътре в тялото, който по специфичен начин поддържа в определено положение тубите, когато той е нарушен, то тубата има различен ъгъл на стоеж и естествено, че ще е или с намален просвет, или неще бъде проходима
- възпалителни процеси - както на половата система, така и на пикочната система, така и на коремната кухина - всички те, могат да доведат до запушвания на тубите, най-вече поради сраствания от новообразувана съединителна тъкан
- туморни процеси - т.е. всички онкологични страдания, които запушват пътя, облитерират стените, стоят като пречка, също могат да са причина за това
- паразитози - макар и рядко, все още има описвани в литературата случаи на паразити, които се настаняват в тубата и пречат на нейния ход
- колагенози - някои от тях, променят колагена - вид белтък в организма, макар и рядко, под 0.1% това влияе и върху проходимостта на тубата
- затлъстяване - тубата е доста тънка, и обвита в лой, тя просто е притисната и непроходима Това не са никака малка група страдания, които влияят върху проходимостта на матоната тръба.
За контраста - изследването е болезнено дотолкова, доколкото с двузъбеца се щипва маточната шийка, за да постави апарата на Шулце, с който се прави хромопертуберацията, за да стигне контраста до предназначението. За задържането на дишането - това е така - и при снимката на белия дроб те карат да спреш да дишаш, просто органа трябва да се фиксира, затова не се диша. После се повтаря и с другата тръба. Правят се две снимки, и се разглеждат. Цялото изследване се нарича - хистеросалпингография. Значентие има и типа на контрастната материя, която се прилага за изследването, за да има отчетлива визуализация. Единствената увреда от контраста, това е възможна алергична реакция, иначе няма други странични ефекти. А за болезненост, малко жени съобщават за болезненост, когато просвета е затворен на тублата, и се получава положително налягане, върху иначе полузатворената системва с отрицателно налягане и допълнителен баланс от коремното налягане.
За лапароскопията - аз мисля, че пак описах в по-горен постинг какво представлява - но общо взето, напоследък в медицината се прилагат доста т.нар. ендоскопски методи - прави се под обща анестезия , в операционната зала, като със специални тръби и водачи се влиза през дупки в корема , малкия таз и се оглеждат органите - диагностична лапароскопия, има и лечебна. И в двата случая се инсуфлира в корема и по-точно в перитонеума - въглероден диоксид - който образува специален интраперитонеален газов мехур, който един вид спомага за по-добрата визуализация и отдиференциране на органите, което с контрастното рентгеново изследване се постига по-трудно.
Интервенционална ехография с хидротубация. Т.е. вкарали са посоченият разтвор, чрез апарата на Шулце, и после под ехографски контрол са направили оглед на процесите в гениталната ти система. Метода е надежден, твърде безболезнен и доста информативен. Зависи и от ехографиста.
По диагностична стойност, методите са както следва: от най-малката към по-голямата диагностична стойност
- рентгеновото контрастно изследване
- ехографията
- скенера (компютърната томография)
- лапароскопията
Има спор за мястото на последните два, тъй като според рентгенолозите скенера вижда всичко, но гинеколозите предпочитаме лапароскопията.
Но при всички случаи методите са надеждни и дават информация.
Коя е най-честата причина за намаляване на проходимостта на яйчниковите тръби?
Най-често причината е прекаран възпалитлен процес, на половата система, или някаква друга коремна инфекция, в резултат на което се получават тези сраствания около маточната тръба, които постепенно намаляват просвета й, а освен това, самата тръба отвътре, чрез пролиферация и гранулизация на епителя, също може да даде нова, допълнителна тъкан, в резултат на прекарана болест, и това да доведе до стеснение на тръбата.
Затова една от честите , дори първите и основни манипулации е проверяване проходимостта на маточната тръба, чрез т-нар- тубации, при които се вкарва контраст или някаква течност, за да се установи какво става с проходимостта.
Също се прилага и хистеро-салпингография, най-често с контраст, който показва какъв е просвета на тръбата.
Има и един друг факт, по-често при дебелите (пълни) жени, се среща тази непроходимост, тъй като сланината буквално задушава тази тръба. Интересното е, че при мъжа - затлъстяването не го прави стерилен или импотентен, но при жената излишните килограми, често са причина за проблеми със заплождането.
По материали от:
Nikam
клуб "Проблемно забременяване"