Сдружение „Зачатие“ излиза със становище относно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, изпратено до отговорните институции в България с цел бременността след инфертилитет да се проследява като бременност с риск. Ето и текста на писмото.
До
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ПРОФ. АСЕНА СЕРБЕЗОВА, ДФ
Копие до:
Д-Р ИВАН МАДЖАРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БЛС
ПРОФ. Д-Р АСЕН НИКОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДАГ
Д-Р ЦВЕТОЛЮБА ГЕНКОВА,
ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ“
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР,
Сдружение „Зачатие“ подкрепя усилията на Министерството на здравеопазването за подобряване профилактиката на заболявания и тяхното ранно откриване. Особено ни радва разширяването на пакета дейности при бременните жени с допълнителни изследвания – нещо, което се прави за първи път в последните 10 години.
От друга страна ни прави впечатление неяснотата при предлаганите промени, което е възможна предпоставка за тяхната неефективност. В този проект се предлага за периода на бременността към провежданите към настоящия момент 2 акушерски ехографии да бъдат добавени още два такива прегледа, както и провеждането на ехографско изследване за фетална морфология - с оглед осъществявания през време на бременността биохимичен скрининг. Срокът за тази дейност е определен между 19 и 23 г.с., което не съответства на времето за провеждане на скрининг за хромозомни аномалии, установено в Наредба № 26 от 14 юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Също така е в противоречие с указанията и препоръките на съсловните организации на акушер-гинеколозите в България, като БДАГ и БАУАГ. Оценката на феталната анатомия в първи триместър и с оглед извършване на скрининг за хромозомни аномали и оценката на феталната анатомия във втори триместър са две различни дейности и те трябва да бъдат ясно и точно дефинирани в нормативните документи.
Обръщаме внимание и на факта, че съвременната медицина напредна с големи крачки в последните 10 години както по отношение на технологичната част – методи и апаратура за оценка на анатомичните структури в ембионалния и фетален период, така и като познания и квалификация на специалистите, осигуряващи тази специализирана дейност. Остава неясно какви ще са изискванията към тази квалификация и апаратура, как ще се преценява и отчита дейността, какъв ефект ще се търси и постига и т.н. Съгласно чл. 182 от Закона за здравето следдипломното обучение на лекарите в България се осъществява от страна на Българския лекарски съюз (БЛС). Съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да участват в провеждането на продължаващото медицинско обучение на лекарите при условия и по ред, определени в договори с БЛС. Продължителната квалификация на лекарите разширява, поддържа и актуализира знанията, придобити по време на следването и специализацията. Лекарите се квалифицират по собствено желание и доказват квалификацията си с удостоверение, издадено от БЛС. По-високата квалификация на лекарите обаче на практика не води до промени в тяхната позиция и права. Пожелателните мотиви към предлаганите промени „да бъде подобрено качеството на предлаганите услуги за профилактика на заболяванията в рамките на задължителното здравно осигуряване“ е добре да бъдат облечени в съответната законодателна рамка, в противен случай ни тревожи възможността да се изразходва излишно определен обществен ресурс, без да се подобри съществено майчиното здравеопазване. Ние бихме приветствали и повече прозрачност в мотивите на МЗ, като напр. да е ясно с кои специалисти от горепосочените или други институции са били съгласувани предлаганите промени.
Освен предлаганите промени, извън фокуса на МЗ и НЗОК остава състоянието гестационен захарен диабет – нарушение на въглехидратния метаболизъм, което се проявява за първи път през бременността и е често срещан здравословен проблем сред българските бременни жени. Според действащата нормативна база скрининг за гестационен диабет се предлага само на бременни с риск за развитие на диабет. Един от посочените рискове е възраст над 25 години. Ние считаме, че е правилно да се предлага провеждането на ОГТТ между 24-28 г.с. при всички бременни, дори и при тези без специфични рискови фактори. И в предходни години сме изразявали официално това свое мнение в писмо до МЗ. Подобни препоръки в последните години отправят и множество международни организации, като напр. FIGO, EBCOG, EAPM. По данни на НСИ в България годишно има около 15 000 бременни жени на възраст под 25 години, което означава, че тази дейност няма съществено да натовари финансово бюджета на НЗОК.
Като пациентска организация, обединяваща от почти 20 години с хората с репродуктивни проблеми, искаме да обърнем внимание и на големия брой жени с безплодие, които забременяват след прилагане на лечение при мъжа, жената или и при двамата партньори. Последяването на бременност след инфертилитет има своите специфични особености и според МКБ тя е високорискова с код Z35.0 Наблюдение върху протичането на бременността при жена с безплодие в анамнезата. Според действащото законодателство у нас обаче такива бременности се проследяват като нормална бременност, което крие риск от субстандартна медицинска помощ.
С тези мотиви предлагаме:
1. Да се промени текста в Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1, „Вид и периодичност на прегледите и изследванията при бременни, бременни с риск и родилки, които са задължително здравноосигурени“, таблица „Нормална бременност“, т.8 Акушерска ехография, по следния начин:
„Акушерска ехография 4 пъти за периода на бременността, от които поне:
– един път в ембрионалния период между четвърта (4+0) и десета (10+6) гестационна седмица (г.с.);
– един път в края на първи триместър между единадесета (11+0) и тринадесета гестационна седмица (г.с.) и шест дни (13+6) и във връзка с провеждане на комбиниран ултразвуков и биохимичен скрининг за хромозомни аномалии на плода;
– един път между осемнадесета (18+0) и двадесет и трета (23+0) гестационна седмица (г.с.) за оценка на феталната анатомия (фетална морфология);
– един път в трети триместър на бременността.“
2. Да се добави в Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1, „Вид и периодичност на прегледите и изследванията при бременни, бременни с риск и родилки, които са задължително здравноосигурени“, таблица „Нормална бременност“текст:
„ОГТТ (орален глюкозо-толерантен тест) с периодичност
– при първо посещение (в първи триместър) – 1 път;
– от 24-28 г.с. при необременени – 1 път;
– при необременени и установен риск в хода на бременността (едър плод, полихидрамнион) – независимо от гестационния срок – 1 път.“
3. Да се проведе обществено обсъждане, базирано на мнението на експертите в тази област, относно включването на допълнителна дейност в Приложение № 6 към чл. 10, ал. 1, „Вид и периодичност на прегледите и изследванията при бременни, бременни с риск и родилки, които са задължително здравноосигурени“, таблица „Z35.0 – Z35.9 Бременност с риск“:
Z35.0 Наблюдение върху протичането на бременността при жена с безплодие в анамнезата.
Да се обсъдят необходимите допълнителни дейности, които да се предложат при проследяване на бременните жени с безплодие в анамнезата.
4. По преценка на МЗ да се удължи периода на обществена консултация по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията с идеята да се получи смислено, а не формално надграждане на действащото законодателство и адекватна, отговаряща на съвременното ниво на медицинската наука, здравна грижа.
Сдружение „Зачатие“ изразява своята готовност да съдейства по всички възможни начини, както и досега сме правили, на Министерството на здравеопазването и на останалите държавни институции и неправителствени организации в България, които са отговорни за предоставянето на здравни грижи на българските граждани.
25.03.2022 С уважение,
Стефка Сарафова-Захариева
Председател на УС
Сдружение „Зачатие“