Публикувано на: 27.08.2004г.
Реализирането на родителските функции е основна проява на репродуктивното здраве на населението, докато невъзможността за забременяване, успешна бременност и раждане на здрав жизнеспособен плод са прояви, които характеризират безплодието. То е важен проблем, засягащ благополучието на голям брой български семейства и възпроизводството на населението у нас. Поставена на основата на съвременните постижения на медицинската наука, борбата с безплодието може да мобилизира значителен резерв за подобрение на демографското състояние.
Световната Здравна Организация дава дефиниция на безплодието, която обединява:
» Невъзможност да се забременее;
» Загуба на плода поради невъзможност да бъде доизносена бременността докато плодът стане жизнеспособен;
» Нежизнеспособност на новороденото;
Дефинирани са също така и понятията:
» Първично безплодие - невъзможност за забременяване, независимо от начина на водене на полов живот и условията съществуващи за настъпване на бременността в течение на 2 години.
» Вторично безплодие - жената е забременявала в миналото, но след това е станала неспособна отново да забременее, независимо от условията за настъпване на бременността в течение на 2 години.
Нараства разбирането, че безплодието е израз на общо нарушение на здравето и съчетава освен увреждане в детеродните органи, често и заболявания в други органи и системи. То представлява частен случай на нарушение на здравето на индивида със сериозни последици за неговото благополучие и следва да бъде характеризирано от различни страни.
Социално-икономическите аспекти на безплодието са свързани с необходимостта семейството да се лекува дълго време. Заболяването ангажира сили и средства на семейството и обществото и влияе върху трудоспособността на съпрузите.
Социално-психологическите аспекти са свързани със самочувствието на брачната двойка и нейните връзки с обществото, обкръжаващо семейството. Непълноценността на съпружеските отношения повишават вероятността от разтрогване на брака. Сред безплодните жени се наблюдава в по-изразена степен емоционална лабилност, неврози, психическа напрегнатост, по-ниска адаптивност, по-изразена зависимост. Тази психическа лабилност се проявява и по време на лечение.
Репродуктивните планове на бездетните семейства по принцип не се отличават от плановете на останалите семейства, с изключение на случаите, когато силното им желание за дете ги кара да сочат по-голям брой желани деца или когато трудностите във връзка със забременяването ги отказват от първоначално набелязания брой.
Демографските аспекти се проявяват в това, че излекуваното безплодие най-често отлага раждането на децата и скъсява репродуктивния период. Когато забременяването настъпи след продължително лечение, то може да стане причина семеството да се откаже от раждането на следващото дете, което е пряка загуба в демографски смисъл.
В безплодното семейство се раждат желани деца.
Това има важно демографско значение и медико-социално значение, тъй като показва къде усилията за стимулиране на раждаемостта могат да бъдат по-ефективни.
Материал и методи на проучването:
Настоящото проучване се проведе за период от 7 месеца и обхваща 247 жени на възраст от 20 до 43 години, посетили за първи път кабинетите по стерилитет на Университетските болници или специализираните центрове за борба със стерилитета в цялата страна. Обхванати бяха 7 центъра, в които за всяка пациентка, след подписване от нейна страна на информирано съгласие, бе попълнена, предварително изготвена и одобрена от Фонда по народонаселение към ООН анкетна карта, включваща паспортни данни за пациентката и нейния партньор, анамнестични данни от общия й гинекологичен статус, данни от проведениете лабораторни и инструментални изследвания, както и приложената терапия при семейната двойка. След приключване на определения срок, събраната информация бе обработена и систематизирана, след което бе подложена на статистическа обработка от посочениете от българското представителство на Фонда по народонаселение към ООН специалисти.
Резултати и обсъждане:
Безплодието има различни причини сред различните групи население и различните възрасти. Сред факторите, които влияят върху честотата на безплодието са:
» Възрастта на брачните партньори определя в значителна степен реализирането на родителските функции при брака - колкото по-късно партньорите встъпват в брак, толкова по-голяма е вероятността този брак да е безплоден.
» Увеличаването на продължителността на нормалната полова връзка с желание за бременност води до по-голяма вероятност от забременяване.
С напредване на възрастта на брачните партньори се увеличава и продължителността на безплодието, както това се илюстрира от таблицата.
Продължителност на стерилитета в зависмост от възрастта:
Същата закономерност се наблюдава и по отношение на възрастта на съпруга.
Продължителност на стерилитета в зависмост от възрастта на съпруга:
Данните представени и в двете таблици илюстрират един твърде тревожен факт, а именно твърде закъснялото осъзнаване на факта на стерилитета и търсене на специализирана помощ. Тъй като данните се събрани при първото посещение на специализирания кабинет, високия процент на пациенти с продължителност на стерилитета повече от 3 години е наистина основание за тревога. Трябва да се имат предвид препоръките на Световната Здравна Организация, че изследването и лечението на стерилитета трябва да започне след 24 месеца редовен полов живот с желание за бременност. За да може навременното започване на лечението за стерилитет да бъде осъществено са необходими определено ниво на здравна култура на населението и висок професионализъм сред медицинските кадри.
След внимателен и обстоен анализ на анамнезата, данните от физикалното изследване, както и на приложените лабораторни и инструментални методи на изследване при обхванатите в проучването 247 брачни двойки, при 174 (70%) от тях се достигна до заключението, че се касае за първичен стерилитет, а при останалите 73 (30%) от пациентите, стерилитета бе определен като вторичен.
Със същата коректност и задълбочен анализ се пристъпи към анализ на резултатите и с цел определяне причината за стерилитета в брачната двойка. Факторите в тази насока бяха разделени както следва:
» тубарен фактор за стерилитета в брачната двойка (при наличие на недвусмислени доказателства от приложените инструментални изследвания - хидротубация под ултразвуков контрол и хистеросалпингография или хромопертубация по време на лапароскопия или лапаротомия за двустранна непроходимост на маточните тръби);
» мъжки фактор на стерилитета (при наличие на трайно отклонение в обема на еякулата, сперматозоидна концентрация <40 млн. /мл или <50% нормокинетични сперматозоиди в поне 3 спермограми, направени след 3 до 5 дни полово въздържание);
» ендокринен стерилитет (при липса на доминантен фоликул и двуфазна базална температура в три поредни псевдоменструални цикъла, както и при документирано отклонение в серумните нива на естрадиола, FSH, LH и пролактина от 3-ти до 6-ти ден на менструалния цикъл);
» ендометриоза (доказана с лапароскопия);
» имунологични причини за стерилитет.
» неизяснени причини за стерилитет.
Получените резултати бяха както следва: тубарен стерилтет - 41%, мъжки фактор в стерилитета - 26%, ендокринни причини за стерилитет - 18%, ендометриоза, като причина за стерилитет - 3%, имунологични причини за стерилитет - 1%, неустановена нито една от посочените причини за стерилитет - 11%.
От изнесените данни прави впечатление ниския процент на пациентите с установена ендометриоза, както и ниския процент на пациентите с имунологичн фактор в патогенезата на стерилитета. Причина за първото считаме, възможността за дискретна изява на ендометриозните огнища, съчетана с относително ниския процент пациентки, при които е направена лапароскопия - 22,3%, въпреки че като цяло настоящото проучване потвърждава връзката между дисменореята и ендометриозата (62,5% от пациентките с установена ендометриоза имат и дисменорея в 3 от последните 4 менструации), факт насочил клиничното мислене на специалистите занимаващи се с проблема към ранна диагностика и терапия на ендометриозата. Като причина за ниския процент пациенти, при които се установяват имунологични причини за стерилитета, бихме посочили относително ниския брой на семейните двойки, при които е проведено целенасочено изследване в тази насока - 12 (4,86%). При детайлният анализ на резултатите се установи, че делът на мъжкия стерилитет е най-висок във възрастовата група до 30 годишна възраст (64,3%). Този факт показва навременното му диагностициране и лечение в настоящото проучване, което още веднъж дава възможност да се насочи вниманието на акушеро-гинекологичната общественост към навременното диагностициране и лечение на този проблем.
При анализа на данните за предложената терапевтична методика на пациентите (според таблицата) на преден план изпъкват два извода.
Високата честота на контролирана инсеминация във всички възрастови групи би могла да се обясни с по-ниската цена на този терапевтичен метод и съответно с по-голямата му достъпност. За съжаление поради ограничения обхват на това проучване и краткото му времетраене, трудно биха могли да се оценят резултатите от контролираната инсеминация.
Ниският процент на пациентите лекувани с ICSI във възрастовата група до 30 годишна възраст (предвид честото диагностициране на мъжки фактор за стерилитета в тази група).
Нашето обяснение за тази висока честота на контролираната инсеминация и ниската честота на ICSI е относително по-високата цена на асистираните репродуктивни технологии, ползващи протоколи за контролирана овариална хиперстимулация, поради високата цена на медикаментите в тези протоколи.
Изводи и заключения от проучването:
Въпреки високата цена на изследванията и терапията на стерилитета, българските лекари - акушер-гинеколози, успяват да обхванат и лекуват нуждаещите се пациенти, като от това правило не правят изключение и пациентите от най-младата възрастова група.
Като допълнителни възможности за подобряване диагностиката, а оттам и лечението на стерилитета в българското семейство, бихме могли да посочим въвеждането в диагностично-лечебния план на пациентите като рутинни процедури, лапароскопията, спермоимобилизационния тест на Изожима, както и спермоаглутинационния тест на Фрайберг. Целта на тези изследвания е по-нататъшното подобрение в диагностиката и лечението на ендометриозата, като причина за стерилитета, както и своевременното установяване на спермоантитела в серума на пациентката, като възможен патогенетичен фактор в стерилитета.
Не са разработени напълно някои от психологическите аспекти на безплодните семейства - безплодието води до психологични реакции, които утежняват още повече състоянието на съпрузите.
Разчетите показват, че около 270 000 семейства у нас са с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което не могат да реализират своето родителство. Това превръща борбата с безплодието в един от най-важните проблеми на акушеро-гинекологичната мрежа в следващите 1-2 десетилетия. На фона на общо намалените възможности за раждане на деца, свързани със социално-икономическите трудности възникващи при тяхното отглеждане, възпитание и обучение, особено по отношение на второ, трето и всяко следващо дете, осигуряването на известен брой раждания за сметка на излекувани безплодни семейства има не само лично, но и важно обществено значение.
При лечението на безплодието по-добри резултати се получават при най-младата възрастова група. Около 57,3% от лекуваните от тази група забременяват и раждат. Това изисква здравната мрежа да се мобилизира и издири именно младите брачни двойки страдащи от безплодие, за да може по-ефективно да им помогне. По този начин ранното откриване на безплодието се превръща във въпрос на ефективност на медицинските грижи за брачната двойка.
Проучванията у нас показват, че около 30% от лекуваните с първичен и вторичен стерилитет оздравяват и раждат успешно. По-добри са резултатите при вторичното безплодие и по-лоши при първичното (26,5% срещу 11,4%), което също има значение за здравното осигуряване. Ако иска да осигури по-ефективно решаване на въпроса системата по здравеопазването трябва да засили работата по масовия скрининг на семействата с вторично безплодие.
Значението на въпроса за борбата с безплодието, между другото нараства и от това, че през последните години се отбелязва бърз напредък в изучаването на различните форми на безплодието и внедряването на нови методи на диагностика, лечение и профилактика с по-голяма ефективност. Това превръща въпроса за ограничаване на безплодието и постепенното му намаляване в борба за нова технология в работата на акушеро-гинекологичната служба, за създаването на нов модел за здравно обслужване на безплодното българско семейство.
В провеждането на настоящото проучване взеха участиe:
1. Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве
2. Българско дружество по акушерство и гинекология
Издание на Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве
сп. "Репродуктивно здраве"
BASRH | Проучване на Фонда за народонаселение към ООН - 2003 Настоящото проучване е проведено от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве и Българското дружество по акушерство и гинекология в България по поръчка на Фонда за народонаселение към ООН. Основанията на Фонда за народонаселение към ООН за провеждане на подобно изследване са в многостранното значение на безплодието за отделния човек, за семейството и обществото. |
Световната Здравна Организация дава дефиниция на безплодието, която обединява:
» Невъзможност да се забременее;
» Загуба на плода поради невъзможност да бъде доизносена бременността докато плодът стане жизнеспособен;
» Нежизнеспособност на новороденото;
Дефинирани са също така и понятията:
» Първично безплодие - невъзможност за забременяване, независимо от начина на водене на полов живот и условията съществуващи за настъпване на бременността в течение на 2 години.
» Вторично безплодие - жената е забременявала в миналото, но след това е станала неспособна отново да забременее, независимо от условията за настъпване на бременността в течение на 2 години.
Нараства разбирането, че безплодието е израз на общо нарушение на здравето и съчетава освен увреждане в детеродните органи, често и заболявания в други органи и системи. То представлява частен случай на нарушение на здравето на индивида със сериозни последици за неговото благополучие и следва да бъде характеризирано от различни страни.
Социално-икономическите аспекти на безплодието са свързани с необходимостта семейството да се лекува дълго време. Заболяването ангажира сили и средства на семейството и обществото и влияе върху трудоспособността на съпрузите.
Социално-психологическите аспекти са свързани със самочувствието на брачната двойка и нейните връзки с обществото, обкръжаващо семейството. Непълноценността на съпружеските отношения повишават вероятността от разтрогване на брака. Сред безплодните жени се наблюдава в по-изразена степен емоционална лабилност, неврози, психическа напрегнатост, по-ниска адаптивност, по-изразена зависимост. Тази психическа лабилност се проявява и по време на лечение.
Репродуктивните планове на бездетните семейства по принцип не се отличават от плановете на останалите семейства, с изключение на случаите, когато силното им желание за дете ги кара да сочат по-голям брой желани деца или когато трудностите във връзка със забременяването ги отказват от първоначално набелязания брой.
Демографските аспекти се проявяват в това, че излекуваното безплодие най-често отлага раждането на децата и скъсява репродуктивния период. Когато забременяването настъпи след продължително лечение, то може да стане причина семеството да се откаже от раждането на следващото дете, което е пряка загуба в демографски смисъл.
В безплодното семейство се раждат желани деца.
Това има важно демографско значение и медико-социално значение, тъй като показва къде усилията за стимулиране на раждаемостта могат да бъдат по-ефективни.
Материал и методи на проучването:
Настоящото проучване се проведе за период от 7 месеца и обхваща 247 жени на възраст от 20 до 43 години, посетили за първи път кабинетите по стерилитет на Университетските болници или специализираните центрове за борба със стерилитета в цялата страна. Обхванати бяха 7 центъра, в които за всяка пациентка, след подписване от нейна страна на информирано съгласие, бе попълнена, предварително изготвена и одобрена от Фонда по народонаселение към ООН анкетна карта, включваща паспортни данни за пациентката и нейния партньор, анамнестични данни от общия й гинекологичен статус, данни от проведениете лабораторни и инструментални изследвания, както и приложената терапия при семейната двойка. След приключване на определения срок, събраната информация бе обработена и систематизирана, след което бе подложена на статистическа обработка от посочениете от българското представителство на Фонда по народонаселение към ООН специалисти.
Резултати и обсъждане:
Безплодието има различни причини сред различните групи население и различните възрасти. Сред факторите, които влияят върху честотата на безплодието са:
» Възрастта на брачните партньори определя в значителна степен реализирането на родителските функции при брака - колкото по-късно партньорите встъпват в брак, толкова по-голяма е вероятността този брак да е безплоден.
» Увеличаването на продължителността на нормалната полова връзка с желание за бременност води до по-голяма вероятност от забременяване.
С напредване на възрастта на брачните партньори се увеличава и продължителността на безплодието, както това се илюстрира от таблицата.
Продължителност на стерилитета в зависмост от възрастта:
< 2 г. | 3 - 5 г. | 6 - 8 г. | над 8 г. | общ брой пациенти | |
79 (32,0 %) | 80 (32,4 %) | 51 (20,6 %) | 37 (15 %) | 247 | |
при възраст на съпругата: | |||||
< 30 г. | 53 (38,7 %) | 47 (34, 3 %) | 26 (19 %) | 11 (8 %) | 137 |
31 - 35 г. | 20 (26,0 %) | 23 (29,90%) | 18 (23,40%) | 16 (20,80%) | 77 |
36 - 40 г. | 4(30,80%) | 10(34,50%) | 6(20,70%) | 9 (31,0%) | 29 |
> 40 г. | 2 (50 %) | 0 (0 %) | 1 (25 %) | 1 (25 %) | 4 |
Същата закономерност се наблюдава и по отношение на възрастта на съпруга.
Продължителност на стерилитета в зависмост от възрастта на съпруга:
< 2 г. | 3 - 5 г. | 6 - 8 г. | над 8 г. | общ брой пациенти | |
78 (32,2 %) | 78 (32,2 %) | 50 (20,7 %) | 36 (14,9 %) | 242 | |
при възраст на съпругата: | |||||
< 30 г. | 36 (43,9 %) | 29 (35, 4 %) | 15 (18,3 %) | 2 (2.4 %) | 82 |
31 - 35 г. | 19 (22,4 %) | 26 (30,6 %) | 24 (28,2 %) | 16 (18,8 %) | 85 |
36 - 40 г. | 16 (34,0 %) | 16 (34,0%) | 6 (12,8 %) | 9 (19,10 %) | 47 |
> 40 г. | 7 (25,0 %) | 7 (25,0 %) | 5 (17,9 %) | 9 (32,1 %) | 28 |
Данните представени и в двете таблици илюстрират един твърде тревожен факт, а именно твърде закъснялото осъзнаване на факта на стерилитета и търсене на специализирана помощ. Тъй като данните се събрани при първото посещение на специализирания кабинет, високия процент на пациенти с продължителност на стерилитета повече от 3 години е наистина основание за тревога. Трябва да се имат предвид препоръките на Световната Здравна Организация, че изследването и лечението на стерилитета трябва да започне след 24 месеца редовен полов живот с желание за бременност. За да може навременното започване на лечението за стерилитет да бъде осъществено са необходими определено ниво на здравна култура на населението и висок професионализъм сред медицинските кадри.
След внимателен и обстоен анализ на анамнезата, данните от физикалното изследване, както и на приложените лабораторни и инструментални методи на изследване при обхванатите в проучването 247 брачни двойки, при 174 (70%) от тях се достигна до заключението, че се касае за първичен стерилитет, а при останалите 73 (30%) от пациентите, стерилитета бе определен като вторичен.
Със същата коректност и задълбочен анализ се пристъпи към анализ на резултатите и с цел определяне причината за стерилитета в брачната двойка. Факторите в тази насока бяха разделени както следва:
» тубарен фактор за стерилитета в брачната двойка (при наличие на недвусмислени доказателства от приложените инструментални изследвания - хидротубация под ултразвуков контрол и хистеросалпингография или хромопертубация по време на лапароскопия или лапаротомия за двустранна непроходимост на маточните тръби);
» мъжки фактор на стерилитета (при наличие на трайно отклонение в обема на еякулата, сперматозоидна концентрация <40 млн. /мл или <50% нормокинетични сперматозоиди в поне 3 спермограми, направени след 3 до 5 дни полово въздържание);
» ендокринен стерилитет (при липса на доминантен фоликул и двуфазна базална температура в три поредни псевдоменструални цикъла, както и при документирано отклонение в серумните нива на естрадиола, FSH, LH и пролактина от 3-ти до 6-ти ден на менструалния цикъл);
» ендометриоза (доказана с лапароскопия);
» имунологични причини за стерилитет.
» неизяснени причини за стерилитет.
Получените резултати бяха както следва: тубарен стерилтет - 41%, мъжки фактор в стерилитета - 26%, ендокринни причини за стерилитет - 18%, ендометриоза, като причина за стерилитет - 3%, имунологични причини за стерилитет - 1%, неустановена нито една от посочените причини за стерилитет - 11%.
От изнесените данни прави впечатление ниския процент на пациентите с установена ендометриоза, както и ниския процент на пациентите с имунологичн фактор в патогенезата на стерилитета. Причина за първото считаме, възможността за дискретна изява на ендометриозните огнища, съчетана с относително ниския процент пациентки, при които е направена лапароскопия - 22,3%, въпреки че като цяло настоящото проучване потвърждава връзката между дисменореята и ендометриозата (62,5% от пациентките с установена ендометриоза имат и дисменорея в 3 от последните 4 менструации), факт насочил клиничното мислене на специалистите занимаващи се с проблема към ранна диагностика и терапия на ендометриозата. Като причина за ниския процент пациенти, при които се установяват имунологични причини за стерилитета, бихме посочили относително ниския брой на семейните двойки, при които е проведено целенасочено изследване в тази насока - 12 (4,86%). При детайлният анализ на резултатите се установи, че делът на мъжкия стерилитет е най-висок във възрастовата група до 30 годишна възраст (64,3%). Този факт показва навременното му диагностициране и лечение в настоящото проучване, което още веднъж дава възможност да се насочи вниманието на акушеро-гинекологичната общественост към навременното диагностициране и лечение на този проблем.
При анализа на данните за предложената терапевтична методика на пациентите (според таблицата) на преден план изпъкват два извода.
възраст | брой | ||||
Предложена терапия | до 30 г. | 31 - 35 г. | 36 - 40 г. | над 40 г. | |
Контролирана инсеминация съпруг | 8 (22,9 %) | 14 (40 %) | 10 (28,6 %) | 3 (8,6 %) | 35 |
Контролирана инсеминация донор | 11 (64,7 %) | 2 (11,8 %) | 4 (23,5 %) | 0 (0%) | 17 |
IVF съпруг | 17 (19,3 %) | 37 (42,0 %) | 22 (25 %) | 12 (13,6 %) | 88 |
IVF донор | 1 (20 %) | 0 (0 %) | 1 (20 %) | 3 (60,0 %) | 5 |
ICSI и TESE | 15 (32,6 %) | 16 (34,8 %) | 8 (17,4 %) | 7 (15,2 %) | 46 |
Необходими допълнителни изследвания | 17 (43,6 %) | 10 (25,6 %) | 6 (15,4 %) | 6 (15,4 %) | 39 |
Други | 49 (43,0 %) | 43 (37,7 %) | 18 (15,8 %) | 4 (3,5 %) | 114 |
Общо | 83 | 85 | 47 | 28 | 243 |
Високата честота на контролирана инсеминация във всички възрастови групи би могла да се обясни с по-ниската цена на този терапевтичен метод и съответно с по-голямата му достъпност. За съжаление поради ограничения обхват на това проучване и краткото му времетраене, трудно биха могли да се оценят резултатите от контролираната инсеминация.
Ниският процент на пациентите лекувани с ICSI във възрастовата група до 30 годишна възраст (предвид честото диагностициране на мъжки фактор за стерилитета в тази група).
Нашето обяснение за тази висока честота на контролираната инсеминация и ниската честота на ICSI е относително по-високата цена на асистираните репродуктивни технологии, ползващи протоколи за контролирана овариална хиперстимулация, поради високата цена на медикаментите в тези протоколи.
Изводи и заключения от проучването:
Въпреки високата цена на изследванията и терапията на стерилитета, българските лекари - акушер-гинеколози, успяват да обхванат и лекуват нуждаещите се пациенти, като от това правило не правят изключение и пациентите от най-младата възрастова група.
Като допълнителни възможности за подобряване диагностиката, а оттам и лечението на стерилитета в българското семейство, бихме могли да посочим въвеждането в диагностично-лечебния план на пациентите като рутинни процедури, лапароскопията, спермоимобилизационния тест на Изожима, както и спермоаглутинационния тест на Фрайберг. Целта на тези изследвания е по-нататъшното подобрение в диагностиката и лечението на ендометриозата, като причина за стерилитета, както и своевременното установяване на спермоантитела в серума на пациентката, като възможен патогенетичен фактор в стерилитета.
Не са разработени напълно някои от психологическите аспекти на безплодните семейства - безплодието води до психологични реакции, които утежняват още повече състоянието на съпрузите.
Разчетите показват, че около 270 000 семейства у нас са с увредено репродуктивно здраве, в резултат на което не могат да реализират своето родителство. Това превръща борбата с безплодието в един от най-важните проблеми на акушеро-гинекологичната мрежа в следващите 1-2 десетилетия. На фона на общо намалените възможности за раждане на деца, свързани със социално-икономическите трудности възникващи при тяхното отглеждане, възпитание и обучение, особено по отношение на второ, трето и всяко следващо дете, осигуряването на известен брой раждания за сметка на излекувани безплодни семейства има не само лично, но и важно обществено значение.
При лечението на безплодието по-добри резултати се получават при най-младата възрастова група. Около 57,3% от лекуваните от тази група забременяват и раждат. Това изисква здравната мрежа да се мобилизира и издири именно младите брачни двойки страдащи от безплодие, за да може по-ефективно да им помогне. По този начин ранното откриване на безплодието се превръща във въпрос на ефективност на медицинските грижи за брачната двойка.
Проучванията у нас показват, че около 30% от лекуваните с първичен и вторичен стерилитет оздравяват и раждат успешно. По-добри са резултатите при вторичното безплодие и по-лоши при първичното (26,5% срещу 11,4%), което също има значение за здравното осигуряване. Ако иска да осигури по-ефективно решаване на въпроса системата по здравеопазването трябва да засили работата по масовия скрининг на семействата с вторично безплодие.
Значението на въпроса за борбата с безплодието, между другото нараства и от това, че през последните години се отбелязва бърз напредък в изучаването на различните форми на безплодието и внедряването на нови методи на диагностика, лечение и профилактика с по-голяма ефективност. Това превръща въпроса за ограничаване на безплодието и постепенното му намаляване в борба за нова технология в работата на акушеро-гинекологичната служба, за създаването на нов модел за здравно обслужване на безплодното българско семейство.
В провеждането на настоящото проучване взеха участиe:
1. Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве
2. Българско дружество по акушерство и гинекология
Издание на Българска асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве
сп. "Репродуктивно здраве"