Преминаването през всички процедури свързани с лечението на стерилитета и борбата с всички тези емоции са разстройващи и изтощаващи. В такъв момент на обезкуражаване и депресия, човек трябва да знае, че не е сам. Трябва да се използва преимуществото на помощта, която докторите, групите за взаимопомощ и консултантите могат да окажат, да се продължи със споделянето между партньорите на всички тези мисли и чувства, съпровождащи трудния път към така желаното дете. Всяко съвместно решение — дали ще продължат или спрат опитите, дали ще се пристъпи към осиновяване на дете може да доведе до щастлива и задоволяваща ни естествена развръзка.
|
Преодоляването на чувствата Много двойки описват преживяванията си по пътя на лечението на стерилитета като емоционално “екстремно влакче” —еуфорично повишаване на надеждата последвано от шеметно спускане и срив след края на всеки цикъл. Няма защо да се изнанадваме от своите реакции. Умора от секс по график, ревнива завист към двойките с малки бебета, страх от перспективата да загубим партньора си поради факта, че |
 "Колко важно е да се научим да останем обнадеждени, а в същото време и да бъдем реалисти " |
не можем да му доставим пълноценното изживяване да стане родител, чувството за вина и насаждането му към партньора - всички тези емоции са общи за хората с подобни проблеми. Тяхното извеждане от дълбините на психиката и споделянето им с приятел в подобно положение значително може да облекчи болката и да намали напрежението.
Какво да отговаряме на другите?
Неизбежно е, през цялото това време много хора неумишлено да ни подразнят и засегнат със своите коментари, въпроси, намеци и подмятания. Трябва да запомним, че повечето от тях никога не са почувствали този проблем, така че те нямат и елементарна идея как се чувстваме. Трябва да помислим какъв отговор да им дадем. Опит за обяснение на ситуацията, или препоръка на статия или книга за стерилитета, или дори простите отговори “Защо толкова много държиш да знаеш?” или ”Ти ще си първата, която ще научи.”. Ако преценим, че няма смисъл от подобни обяснения и оправдания, просто тактично трябва да поставим край на тези болезнени за нас теми и разговори.
 |
Нашата емоционална близост. Нашата любов. Борбата със стерилитета обтяга отношенията и в най-здравите емоционални връзки. Затова трябва да се поддържаме и подкрепяме взаимно, да говорим за своите емоции, да ги споделяме с половинката си. Трябва да се ценим и да се радваме един на друг, да отделим време за интимност и романтика, да си създаваме приятни преживявания, да запазим чувството си за хумор, да направим така, че общите проблеми да споят нашата връзка вместо да я разклатят. Дoбре е в един момент да разберем, че любовта ни е събрала да бъдем заедно завинаги, защото се обичаме, а не единствено и само за да имаме деца. |
Почивка от тревогите
Преминаването през тези напрегнати и натоварващи изследвания, очаквания, процедури трябва да бъде последвано от почивка и разтоварване. Дори и само един месец, тя може да облекчи напрежението, стреса и депресията. Семейно пътуване, екскурзия, отдаване на любимото общо хоби или просто за известно време да забравим за тези проблеми, запазвайки вярата, че всичко ще се подреди, когато най-малко го очакваме и да се отдадем на любовта си към партньора.
|
Алтернативи Когато решим да сложим край на всички опити, изследвания, терапии и процедури, може би вече сме взели решение за своето бъдеще. Възможно е да решим да нямаме деца. За тези, които на всяка цена искат да имат семейство, в което потропват малки крачета и звънят детски гласове, осиновяването е богато отплащаща се в бъдеще алтернатива. При взимането на решение за осиновяване трябва да се потърси възможно най-много информация. |
 |
Трябва да се получат материали от независими агенции по осиновяване, да се разговаря с родители, които вече са осиновили деца.
В много от случаите двойка, която осинови дете много скоро след това има и свое биологично.
материалът е преведен и оформен от: watercolours и cygnus