Ендометриозата е значимо гинекологично заболяване, което засяга от 2 до 4 % от жените в репродуктивна възраст. Причинява много тежка и понякога водеща до инвалидизация дисменорея (болезнен мензис), тазова болка, болка по време на полов контакт и безплодие. Смята се, че повече от половината от стерилитета е обусловен от ендометриозата.
Най-често тя се проявява между 20 и 40 годишна възраст, но не са редки случаите, когато засегнати са и по-млади жени.
Заболяването е хормонално обусловено, представлява наличие на ендометриална тъкан (маточна лигавица) в участъци извън матката - по тръбите, яйчниците, малкия таз, а така също и в далечни органи - бял дроб и други. Главно при яйчниците се образуват кистозни структури. Яйчниковите кисти съдържат шоколадовоподобна течност, дължаща се на кървенето по време на менструация. Поради това ги наричат още шоколадови кисти.
В миналото ендометриозата се смяташе за напълно доброкачествено образувание с изцяло неизяснени стимули за развитие. Сега много онколози намират тясна връзка между нея и раковото израждане на яйчниците и тялото на матката. Ето защо тя непременно и без отлагане трябва да е лекува.
Терапията цели намаляване на симптомите и стопяване на ендометриозните огнища. Тя е строго индивидуална за всяка жена. Начинът на лечение зависи от тежестта на заболяването, възрастта на пациентката, репродуктивния и статус (дали е раждала) и плановете и за забременяване. Най-често се прилагат противозачатъчни препарати, прогестеронни и други хормонални медикаменти - самостоятелно или в съчетание с оперативно лечение.