Ако резултатите от гинекологичния преглед и ехографа са добре, ще трябва да се изследват няколко хормона в различни дни от Вашия цикъл. Следва и консултация с Вашия лекар и обсъждане на графиката с базалната Ви температура (ако я следите и попълвате). Около 30% от случаите на стерилитет при жената се дължат на хормонален дисбаланс. В зависмост от това за какъв дисбаланс става въпрос може да имате някои от следните симптоми - нередовна менструация, невъзможност да се имплантира зародиша, лошо качество на цервикалната слуз, множество спонтанни аборти.
Някои проблеми с овулацията са незабележими - например може да нямате овулация всеки месец, но да имате редовна менструация - т. нар. цикли без овулация (ановулаторни цикли).
Кръвни тестове
Когато има съмнение, че нередовният цикъл може да бъде причина за стерилитет, ще бъдете подложени на изследвания на хормоните през различни етапи и дни от Вашия цикъл, за да се разбере дали има недостиг или увеличаване на количеството на даден хормон. Ако вземем за пример един цикъл от 28 дни, то на 2-3 ден се изследват LH, FSH и естрадиол. След това по време на лутеалната фаза (дните след овулацията) се изследва прогестерона. Тестват се още андрогени и гонадотропен хормон. Нивата на пролактин могат да бъдат измерени по всяко време на цикъла, но е най-добре да се тестват рано сутрин, като преди теста трябва да се избягва допир до гърдите Ви. Докосванията до гърдите и зърната им може да стимулира отделянето на хормона и да доведе до лъжливи резултати.
Прогестеронов тест
Това е важен тест за жени, които имат периоди на аменорея или хронична аменорея. Тестът показва дали аменореята се дължи на аномалии на матката или на хормонален дисбаланс. Чрез този тест лесно се установява дали ендометриумът задебелява достатъчно, дали хормоните се отделят в достатъчно количество и в правилните съотношения, за да се инициира нормален менструален цикъл. Прогестеронов препарат се дава или през устата или чрез инжекция за да се предизвика менструация или “отпадно кървене”. Ако след спиране на прогестероновия препарат се получи кървене, проблемът очевидно е хормонален, което ще изисква допълнително уточняване чрез други тестове. Ако не настъпи кървене въпреки допълнителното вкарване на хормони, това означава, или че съществува проблем от страна на матката или че нямате достатъчно естроген, за да отговорите с кървене на прогестероновия стимул.
Най-често срещани хормонални проблеми
Синдром на периода след орални контрацептиви
Обикновено са необходими около 3-12 месеца за възстановяване на Вашия цикъл след спиране на оралните контрацептиви. При около 5% от жените този процес може да продължи повече от 1 година.
В такива случаи могат да се предпишат лекарства, подпомагащи фертилността. Обикновено това се налага при жени с нередовен цикъл, дължащ се на приемане на орални контрацептиви. Важно е да се отбележи, че хапчетата за предпазване от забременяване не причиняват стерилитет,но могат да влошат предишен проблем, свързан с фертилността. Някои от тези жени могат да имат и хиперпролактинемия.
Хиперпролактинемия
От 15 до 20% от случаите на неродовна овулация се дължат на свръхотделяне на хормона пролактин, което засяга както овуулацията, така и имплантацията на ембриона в матката. Пролактинът се отделя от хипофизната жлеза и е отговорен за производството на кърма. Когато неговите нива са твърде високи, пролактинът стопира отделянето на гонадотропния хормон от хипоталамуса, който повлиява отделянето на FSH и LH от хипофизната жлеза, а това от своя страна нарушава отделянето на естроген и прогестерон. Обикновено нивата на пролоктина са високи, когато има бременност или жената кърми.
В други случаи повишението може да се дължи на стрес, физическо натоварване, дразнене на гърдите и зърната, както и при приемане на протеини (не правете изследване на хормона, след като сте си хапнали гигантска пържола). Операции на гръдния кош също могат да повишат нивото на пролактина, лекарства като амфетамини, транквиланти, антидепресанти, опиати, както и алкохолът, също могат да повишат нивото. Ако имате ПКЯ или понижена функция на щитовидната жлеза (хипотироидизъм), това може да доведе до хиперпролактинемия. 30% от времето, жените, които имат виок пролактин, отделят мляко от гърдите си (галакторея) - спонтанно или при стискане на зърната по време на самоизследването на гърдите. Други симптоми са намаляване на влагалищния секрет и нередовен цикъл. Жените могат да имат твърде леки, нередовни, къси менструални периоди или да нямат такива.
Хиперпролактинемията може да се открие чрез кръвен тест. Най-малко 2 кръвни теста са необходими, за да се открие повишено количество пролактин. Ако то се дължи на храна, може да се наложи да гладувате преди да се направи ново изследване. Често след изследване на кръвта се прави и скенер, за да се види дали няма тумор на хипофизната жлеза (среща се при около 5% от жените с хиперпролактинемия). Всъщност при хронично високи нива на пролактин най-често причината е в такива доброкачествени тумори (аденоми), които могат да бъдат малки (микропролактином – до 10 мм.) или големи (макропролактином – над 10 мм.). Лекарството "Бромокриптин" в повечето случаи помага за понижаването на нивата на пролактин и намалява размера на аденома. Не трябва да се приема без лекарско предписание! Ако бъде открит такъв аденом, може да се премахне оперативно (с достъп през носната кухина), но това не означава, че ще може да се възстанови фертилността Ви. Може да се използва и облъчване, но това е рядко срещано при такива тумори.
Ранно стареене на яйчниците
Преждевременното стареене на яйчниците е състоянието, когато влизате в преждевременна менопауза. Яйчниците просто престават да функционират. Това е причина за около 10% от всички проблеми с овулацията. Ако сте под 30 години, Вашият лекар може да поиска да направите хромозомен тест. Лесно се установява наличието на такъв проблем чрез кръвен тест и преглед. Това състояние може да бъде причинено от по-малък брой яйцеклетки още при раждането (т.е биват "използвани" по-бързо), излагане на радиация, химеотерапия, хромозомни аномалии, заболявания като рак и СПИН, физическа травма в областта на яйчниците. Диагностицира се при наличието на високи нива на LH и FSH в кръвта или урината, и ниски нива на естроген.
Това състояние е нелечимо, може да бъдете на хормоналнозаместителна терапия, за да се предотвратят остеопорозата и симптомите на менопаузата. В този случай Вие и Вашият партньор можете да избирате между:
- осиновяване
- износване на плода от друга жена
- живот без деца
В някои случаи, когато матката ви е още здрава, можете да пробвате ин витро с донорска яйцеклетка и сперматозоиди на съпруга ви, за да родите.
Дефицит на гонадотропен хормон
Гонадотрпния хормон спомага за освобождаването на FSH и LH от хипофизната жлеза. Без тях не е възможна овулация. Това състояние е лечимо, като се приема синтетичен хормон и лекарства за фертилност.
Проблеми с лутеалната фаза
Дължат се на недостатъчно количество прогестерон, който да направи матката "приятелски настроена" за ембриона. При повечето жени лутеалната фаза е 10-14 дни. Ако тя е по-кратка от 9 дни, може да се касае за дефект на лутеалната фаза. Установява се чрез кръвен тест по време на лутеалната фаза (серумен прогестеронов тест), както и чрез биопсия на ендометриума. Лекарят ще прецени и графиката с базалната Ви температура и ще направи ехография на яйчниците, за да се установи точната дължина на лутеалната фаза.
При дефект в лутеалната фаза, жълтото тяло спира да "работи" и не произвежда достатъчно прогестерон, който да поддържа ендометриума досататъчно плътен, за да може да се имплантира ембрионът. Може да причини спонтанен аборт, ако ембрионът не се закрепи, често срещана диагноза след няколко спонтанни аборта. Ако заченете с такъв проблем, то ембрионът може да бъде изхвърлен заедно с менструалната кръв, без да разберете за наличието на бременност.
Често срещано е жените да имат дефекти в лутеалната фаза през някои от етап от живота си - по време на пубертета, първия цикъл, след раждане, преди менопауза, като при повечето от тези случаи се регулира сама. Тютюнопушене и стрес също могат да предизвикат проблеми в лутеалната фаза.
Хипоталамична аменорея
Това се дължи на загуба на теглото, прекалено физическо натоварване и стрес, анорексия или булимия. Проблеми в хипоталамуса или късен пубертет могат също да провокират този проблем. Симптомите включват много леки периоди или липсващи, при кръвните тестове - много ниско ниво на хормоните и никаква овулация. Вероятно ще имате и плоски графики на базална температура и липса на цервикална слуз по средата на цикъла. Лекарят ще Ви препоръча да наддадете килограми, да не се натоварвате толкова и т. н. Ако това не помогне ще Ви бъдат предписани лекарства. Дори и да не искат деца, жени с ниско количество на естроген са с висок риск да развият остеопороза.
Неизяснена липса на овулация
Преведено на обикновен език означава: "Не знаем защо нямате овулация". Ако имате овулация по-рядко от 12 пъти годишно и не може да се намери причина за нередовния Ви цикъл, тогава Ви се поставя тази "диагноза". Лечението е най-често с кломифен цитрат и се изчаква. Лекарството се приема по точно определена схема и задължително по лекарско предписание (в противен случай е възможно да има негативни последици). Процентът бременности в тези случаи е относително висок.
Успокояващият факт е, че в повечето случаи овулаторните проблеми са лечими. Методът на лечение се нарича индукция на овулацията. Между 60% и 90% от жените с овулаторни проблеми забременяват след лечение. Има и малки проблеми при индукцията. Например жените, приемащи кломифен цитрат, могат да имат проблеми с цервикалната слуз, както и трудности със задържане на бременността по време на първия триместър от бременността поради дефект в лутеалната фаза.
Като предупреждение, не приемайте никакви фертилни лекарства, преди да установите причината за овулаторните проблеми!!! Някои лекари са склонни да предписват тези лекарства веднага след установяване на ановулаторни цикли, без да установят защо. Накрая, само защото имате хормонален дисбаланс, това не означава, че нямате други физични проблеми.
Автор: M. Rosenthal
Превод от английски и обработка: watercolours и Meli