Антифосфолипиден синдром /АФС/ Нормално имунната система образува антитела срещу бактерии или вируси. В случаи на aнтифосфолипиден синдром имунната система започва да “греши” и да образува антитела срещу клетки и тъкани на собствения организъм. Най-често процесът е безсимптомен, но могат да се появат и характерни оплаквания. Антифосфолипидният синдром има две основни форми – първичен и вторичен, който съпътства други основни заболявания. Най-често се засяга отделен индивид, но е възможно да има и фамилен характер.
Наличие на антифосфолипидни антитела се доказва при пациенти с:
- повтарящи се спонтанни аборти;
- мъртъв плод във втория триместър на бременността;
- неочаквано малки бебета;
- прееклампсия през бременността;
- мозъчни инсулти, с развитие на обратим или необратим неврологичен дефицит;
- преходни нарушения на мозъчното кръвообращение;
- мозъчни инфаркти;
- мозъчни венозни тромбози;
- епилепсия;
- трансверзални миелопатии;
- синдром на Guillain-Barre и хорея;
- тромбози на вени и артерии.
Антифосфолипиден синдром се проявява и в съчетание с:
- тромбози на бъбречните вени;
- болестта на Адисон;
- исхемия на червата;
- синдром на Буд-Шиари;
- тромбоцитопения;
- автоимунна хемолитична анемия;
- идеопатична тромбоцитопенична пурпура;
- аномалии на сърдечните клапи
- ендокардит на Либман-Сакс
- артериална хипертония;
- хиперхолестеролемия и други.
Присъствието на един от изброените симптоми и положителен тест за специфични антитела доказва наличието на Антифосфолипиден синдром.
Лабораторна диагноза на Антифосфолипидния синдром
При подозрение за проявление на aнтифосфолипиден синдром е необходимо да бъдат проведени изследвания за доказване на наличието на антифосфолипидни антитела, които се разделят на две основни групи:
- автоантитела срещу фосфолипиди /кардиолипин/
- автоантитела срещу белтъчни кофактори /бета2-гликопротеин I B2-GPI/
Автоантитела срещу I B2-GPI се приемат като доказателство на автоимунен процес, който е в основата на развиващия се aнтифосфолипиден синдром .
При лабораторно изследване се установяват и други отклонения от нормалните стойности като активирано парциално тромбопластиново време, фалшиво позитивен тест за сифилис, тромбоцитопения и др.
За да се дефинира, че даден пациент има Антифосфолипиден синдром е необходимо 8 седмици след първия кръвен тест той да се повтори и отново да бъде положителен.
Лечение при доказване на aнтифосфолипиден синдром
Лечението е в зависимост от нивото и вида на антителата, както и от клиничните прояви на Антифосфолипидния синдром.
При наличие на бременност, освен рутинното проследяване на хода на бременността е необходимо и периодично изследване за състоянието на АФС. Най-често се провежда монотерапия с аспирин, а при по-тежки случаи в комбинация с антикоагуланти или имуномодулиращи средства.
При случаи с тромбози се прилага хепарин, с последващо поддържащоо лечение с таблетна форма на антикоагуланти. Задължително е лечението на хипертонията, корекция на високото серумно ниво на холестерола, както и спиране на приемане на контрацептивни таблетки и тютюнопушенето.
Желателно е продължителността на терапията и лечебната схема да се консултират с лекар-специалист в съответната област.
В центъра се извършват изследвания за следните антифосфолипидни и антинуклеарни антитела:
- L- phosphatidyc acid
- L- phosphatidyl-L- serine-L
- L- phosphatidyl-DL- lysine
- L- phosphatidylcholine
- L- phosphatidylinositol
- Cardiolipin
- 2 – гликопротеин-I
- Анти-нуклеарни антитела (ANA)
- Анти-ДНК антитела
Антиовариални антитела
Имунообусловените фактори заемат определено място при изясняване на причините за нарушенията във функцията на яйчниците, за понижения фертилитет и стерилитета при жената.
Автоимунитетът към антигени на яйчниците често води до овариална дисфункция и до неизяснено безплодие, като е възможно да бъде и част от полиендокринен автоимунен синдром, включващ болестта на Адисон, автоимунен тиреоидит, инсулин-зависим диабет, миастениа гравис.
Имунните фактори /антитела срещу структури на яйчниците, растежни фактори, цитокини/ оказват влияние при прояви на преждевременна дисфункция на яйчниците, резистентност на яйчниците към терапия и стимулация с хормони на фоликулогенезата, поликистоза, ендометриоза.
Те са и една от причините за някои неуспехи при асистираната репродукция, популярна като Ин-витро оплождане.
Антиовариалните антитела включват:
- антитела срещу антигените на Зона пелуцида /ЗП/
- антитела срещу антигени на стероидпродуциращите гранулозо-лутеинизиращи клетки /ГЛК/
Установяването и оценката на антиовариалните антитела дава възможност за по-точно изясняване на причините за дисфункцията на яйчниците и свързания с това стерилитет, както и за уточняване на подходите за терапия и за стимулиране на функцията им.
Антителата срещу ЗП имат значение и при уточняване на случаите с ендометриоза.
Лабораторна диагностика
Наличието на антиовариални антитела в нашата лаборатория се установява посредством:
- индиректна имунофлуоресценция (IIF)
- Ензимсвързан имуносорбентен тест (ELISA)
Антителата се изследват в кръвен серум, възможно е и във фоликулна течност при IVF-ET.
Положителни за антитела срещу ЗП и за антитела срещу ГЛК са серумните проби дали положителен резултат и по двата метода на изследване (IIF и ELISA)
Получените резултати се интерпретират внимателно и когато е необходимо за пълно изясняване на имунния статус, се препоръчват и други имунологични изследвания. Според вида и количеството на антиовариалните антитела се прави избор по кой от ин-витро методите семейството да бъде лекувано. По преценка на лекуващия лекар могат да се препоръчат имуномодулиращи средства.
Антиспермоантитела
В редица водещи световни клиники по акушерство и гинекология и урулогия още преди 20-30 години са въведени задължителни изследвания за спермоаниттела на всички мъже и жени с проблем – безплодие в семейството.
Оценката на наличието на спермоантитела е важна част от цялостната преценка на фертилното състояние на брачната двойка, методите на лечение на безплодието и прогнозата му.
Спермоантителата влияят върху:
- функцията на сперматозоидите;
- показателите на спермограмата;
- различните етапи на оплодителния процес.
При много пациенти наличието на спермоантитела остава сериозен и само частично изследван /или неизследван/ фактор, който може да доведе до неуспехи при лечение на безплодието с някои от съвременните техники:
- ин-витро оплождане – IVF
- вътрематочно осеменяване – IUI
- интратубарен трансфер на гамети - GIFT
В нашата лаборатория наличиено на спермоантитела се установява чрез:
- Желатинов аглутинационен тест на Кибрик – GAT
- Микроспермоаглутинационен тест на Фриберг – TAT
- Микроспермоимобилизационен тест на Изожима – SIT
- Имунобийд байдинг тест – IBB
В лабораторията се изследват спермоантитела в кръвен серум, семенна течност и цервикален слуз. Двамата партньори дават до 10 мл. кръв за изследване независимо от деня на овулацията.
Желателно е пациентите да предоставят резултати от други проведени тестове, микробиологични изследвания, хламидални тестове /те могат да бъдат направени и в нашата лаборатория/, спермограма, данни за продължителността на безплодието и за съпътстващи заболявания.
Всички тестове се прилагат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. Тестовете се повтарят няколкократно преди получаване на окончателен резултат в рамките на 3-4 седмици.
Всеки отделен случай се интерпретира изключително внимателно, като се дава ясно заключение. На място пациентите могат да получат професионална консултация, програма за лечение, както и отговор на всички вълнуващи ги въпроси.
Д-р Методий Генов
Д.м. д-р Методий Генов, началник на отделение “Лечение на безплодие в семейството, Ин-витро оплождане, консервативна геникология и ендоскопска гинекологична хирургия” в Първа специализирана АГ болница за активно лечение /ПСАГБАЛ/ “Света София” – гр.София
web.hit.bg/genov
София; ж.к. Разсадника, бл. 22А, вх. Б /партер/
тел. 02/ 920 61 14
GSM: 0889 11 26 40
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.