Муковисцидозата е наследствено заболяване засягащо различни органи и функции на човешкото тяло включващи дишането храносмилането и размножаването. Най-честите симптоми са слаб растеж, хронична кашлица, чести бронхопневмонии, инфекции на синусите, назални полипи и солена на вкус кожа. Симптомите и тежестта на заболяването варират значително при различните индивиди. Повечето пациенти имат дихателни и храносмилателни проблеми, но при някои могат да преобладават само дихателните. Муковисцидозата не засяга умственото развитие на индивида. Почти всички пациенти от мъжки пол имат проблеми с фертилитета, които се диагностицират като обструктивна азооспермия. При жените с муковисцидоза също се наблюдават трудности при забременяването.
Като правило заболяването се диагностицира в ранна детска възраст. При някои по-леко протичащи форми диагнозата може да бъде поставена в зряла възраст. С годините клиниката се обостря и средната продължителност на живот на пациентите е около 30 години. Освен най-характерните клинични симптоми за поставяне на диагнозата неколкократно се извършва потен тест, който при пациентите показва повишено солево съдържание. В норма стойностите на електролитите в потта са до 40 mM/l Cl, между 40 60 mM/l Cl се считат за гранични, а над 60 mM/l Cl за патология. Стойностите на потния тест не отразяват тежестта или формата на заболяването. Муковисцидозата може да се разгледа като хронично заболяване където редовната терапия и грижи подобряват качеството и продължителността на живота.
* Как се интерпретират резултатите от скрининга за носителство
Дефектите в гена за муковисцидоза са над 1000. Някои от тези дефекти се срещат много често при пациентите с това заболяване, докато други са характерни само за опредени етнически групи или географски райони. Прието е диагностичните лаборатории да могат да идентифицират между 80 - 90 % от характерните за дадената страна дефекти. Най-честите мутации свързани със заболяването при българските пациенти са: delF508, N1303K, G542X, 1677delTA, R347P, R1070Q, 2183 A-G, Q220X, 3849+ 10KB, 4374+1 G-A, G1244V+S912L, G1244E, W1282X, 2184 insA. С този диагностичен панел се покриват около 85% от характерните за България дефекти. Ако изследванията установят молекулни дефекти при Вас и Вашия партньор, при всяка бременност съществува 25% риск за раждане на дете с муковисцидоза. В 50% от бременностите децата ще са здрави "носители", а в 25% здрави не-носители.
* Какво причинява МУКОВИСЦИДОЗА?
Муковисцидозата се проявява защото при пациента не работи нормално една двойка гени. Гените отговарят за нашите физическите особености и биологични функции. Повечето гени имат две копия които ние получаваме от нашите родителите. Когато в гените настъпят промени, това на-често им пречи да функционират нормално. Тези промени се наричат мутации. Ако даден човек носи мутация само върху единия ген отговорен за муковисцидозата мутация, той не развива заболяването, защото другия ген компенсира дефекта. Такива хора се наричат "носители". За да се прояви заболяването трябва да има дефект и върху двата гена.Когато и двамата родители са "носители" при всяка бременност съществуват четири възможни комбинации на гените:
o и двамата родители предават в поколението нормалните гени - тогава се ражда здраво дете, което не е "носител"
o майката предава нормален ген, а от бащата ген който не функционира - ражда се здраво дете "носител"
o бащата предава нормален ген, а майката ген който не функционира - ражда се здраво дете "носител"
o само когато и двамата родители предадат в потомството дефектните гени - тогава се ражда дете с муковисцидоза
Така при всяка бременност има 75% шанс да се роди здраво дете и 25% риск да се роди дете с муковисцидоза.
* Какво означава ако не са установени молекулни дефекти след приключване на анализите?
Тъй като е невъзможно да се гарантира 100% липсата на дефект дори и след най-пълните изследвания, рискът за раждане на дете с муковисцидоза може значително да бъде намелен, но никога се приема за нулев. Рискът да се роди дете с муковисцидоза при различни резултати от генетичния тест може да се изчисли по следната схема:
| Двамата партньори са | Риск за дете с муковисцидоза |
| носители | 1:4 |
| единият е носител, другият не е изследван | 1:130 |
| единият е носител, другият е негативен* | 1:800 |
| двамата не са изследвани | 1:3600 |
| единият е неизследван, другият е негативен* | 1:26000 |
| и двамата са изследвани-негативни* | 1:157000 |
*изчисленията са на базата на отхвърлени 85% от дефектите след генетичните анализи.
* Какъв е рискът да бъдем "носители"?
Рискът да бъдем "носители" зависи от етническия произход и фамилната история. При много семейства може да няма изявена фамилната история и въпреки това те да са "носители". В Европа приблизително 1:25 човека (4%) са носители. В България "носители" са приблизително 1: 33 човека. Така в приблизително 1 : 900 семейства и двамата родители са "носители" и при тях съществува 1: 4 риск да имат дете с муковисцидоза. Годишно в България 1 : 3600 деца се раждат с това заболяване. При фамилна история на муковисцидоза рискът да бъдеш "носител" се определя от родствената връзка с пациента.
| Връзка с пациента | Риск |
| Дете или родител | 1:1 - 100% |
| Брат или сестра | 2:3 - 67% |
| Племенник или племенница | 1:2 - 50% |
| Вуйчо или леля | 1:3 - 33% |
| Първи братовчеди | 1:4 - 25% |
Пациенти от мъжки пол с репродуктивни проблеми и диагноза конгенитална билатерална аплазия на vas deferens (CBAVD), както и техни родственици също са вероятни носители на дефект в гена. Ако във вашата фамилия има членове с диагноза муковисцидоза или CBAVD, трябва да уведомите личния лекар за да бъдете насочен за генетични изследвания към специализираната лаборатория.
* Допълнителна информация
Веднага след поставяне на диагноза муковисцидоза цялото семейство трябва да бъде насочено за генетични анализи.
Целта на тези анализи е да подготви семейството за профилактична програма с дородова диагностика. Това означава, че след приключване на предварителните анализите Лабораторията може да изследва плода при всяка следваща бременност и да установи рискът за раждане на дете с муковисцидоза. Дородовата диагностика се провеждат между 10 - 14 гестационна седмица или между 16-19 гестационна седмица.
Източник: Национална генетична лаборатория