Транфер на ембриони
Трансферът на ембриони най-често се прави амбулаторно. Анастезия не се изполва, въпреки че някои жени може да пожелаят да им се даде леко успокоително. Пациентката ляга на легло или сяда на гинекологичен стол, обикновено с краката в стойките. Позлвайки вагинален спекулум лекарат излага на показ маточната шийка. Един или повече ембиона са сложени в капка от средата, в която се отглеждат и се изтеглят в катетъра за трансфер, който представлява дълга тръба със спринцовка в единия край. Лекарят внимателно прокарва върхът на заредения катетър през маточната шийка и депозира течноста съдържаща ембрионите в маточната кухина. Процедурата трябва да се извърши много внимателно и обикновено отнема между 10 и 20 минути. Някои лекари извършват трансфера под наблюдение с ултразвук, за да са сигурни в правилното поставяне на ембрионите в маточната кухина. Повечето лекари препоръчвват няколко часа след това жената да е на легло.
Ембрионите се оценяват според външния вид и скоростта на деленето на клетките и ембриони с добро качество са тези, които имат 4-8 клетки с еднакъв размер, чиста цитоплазма и малко фрагменти. Такива ембриони се оценяват като Клас А. Ембриони с повече фргментации се оценяват като по-нисък клас и обикновено имат по-нискък шанс да се имплантират. Обаче бебета, които се раждат от такива ембриони са напълно нормални, ако се имплантират успешно. Трябва да помолите лекаря да ви покаже ембрионите под микроскопа. Понякога има само ембриони с ниско качество за трасфера. Въпреки че шансът за забременяване от тези ембриони е по-нисък, може да сте сигурна, че ако има забременяване, децата ще са нормални.
Колко ембриона да бъда трансферирани е едно от най-трудните решения , с които се сблъскват пациентите днес. Колкото повече ембриони се транферират, толкова по-голям е шансът за забременяване. След като целта на ин витро фертилизацията е да се постигне бременност, защо тогава да не трасферираме възможно най-много ембриони? Цената, която плащате за трасфериране на повече ембриони е, че рискът от многополодна бременност също се увеличава.
В някои държави, като например Великобритания, на лекарите е позволено да поставят максимум два ембриона, за да намалят риска от многоплодна бременност. Някои скандинавски клиники започнаха да трансферират само по един ембирион (това се нарича ЕЕТ – единичен ембриотрансфер) при млади жени, за да намалят риска от многоплодни бременности. В САЩ и Индия няма такива закони и някои клиника трансферират до 4 ембриона при млади жени и до 6 при по-възрастни жени и тази цифра е доста произволна.
Лекарите се опитват да създадат система за оценка (основаваща се на броя на ембрионите и качеството им), за да предскажат шанса за забременяване, но този оценка все още не е прецизна. Аз винаги казвам на пациентите, че ако ин витро технологиите бяха идеални и от всеки ембрион ставаше бебе, щяхме да трансферираме само един ембрион и нямаше да има нужда да го дискутираме с тях. Тъй като технологията още не е идеална и все още не можем да предскажем от кой ембрион ще стане бебе, отговорът на въпроса колко ембриона да се трасферират не е лесен. Именно заради това много клиники оставят пациентите сами да решат за себе си. Това винаги е трудно решение и трябва внимателно да прецените положителните и отрицателните страни преди да вземете окончателно решение. Няма правилен и неправилен брой и трябва да поемете пътя, при който най-малко бихте съжалявали.
Трансфера на повече ембриони увеличава шанса за забременяване и също така увеличава шанса от многоплодни бременности. Обаче многоплодната бременност с по-голям брой ембриони е усложнение, за което лекаят може да извърши селективна редукция, за да я намали до близнаци. Да не забременеят може да е по-лош резултат за някои пациенти! Ако има налични оборудвани помещения за замразяване на ембриони, тогава трябва да се вземе предвид, че ембрионите, които са в повече, могат да бъдат запазени и това трябва също да се вземе предвид.
Какво се случва след трансфера на ембрионите? Ужасните 2 седмици очакване!
С трансфера на ембриони завършва медицинското лекание в ин витро цикъла и повечето клиники осигуряват подкрепа на лутеалната фаза обикновено чрез таблетки с естроген и свещички с прогестерон, за да увеличат шанса за имплантация. Обаче този период често е най-трудната част от IVF цикъла заради агонията и напрежението от чакането, докато се разбере дали има бременност. Това може да се установи чрез кръвен тест, който измерва нивата на ЧХГ (човешки хорионен гонадотропин) само 10 до 14 дена след трансфера. За много пациенти тези 14 дена са често най-дългите дни в живота им!
Положителни нива на ЧХГ (повече от 10 miU/ml) означават, че сте бременна и лекарят ще наблюдава бременността ви, за да потвърди, че е здрава, вътрематочна и да провери колко ембриона са се имплантирали.
Ако не заченете, нормално е да се обвинявате за неща, които може да сте или да не сте направила през това време. Следователно, опитайте се да не правите нищо, за които след това можете да се обвините, ако не забременеете. Най-общо следните ръководни принципи се препоръчват:
-
Никакви вани или плуване за 48 часа след трансфера.
-
Никакви вагинални душове или тампони.
-
Никакви сексуални контакти или оргазми докато не се види сърдечен ритъм или докато тестът за бременност не е отрицателен.
-
Не се заемайте с никаква прекалено фиизческа активност като тичане, аеробика или тенис.
-
Никакво вдигане на тежко.
-
Можете да се върнете на работа след 24 часа на легло (стааване само до тоалетна и за хранене) и един-два дена лека физическа активност.
Безопасно е да се пътува 2-3 дена след трансфера.
Ако не сте сигурно дали да направите или да не направите нещо поемете пътеката на най-малко съжаление. Задайте си въпроса:”-Ако не забременея, ще се обвинявам ли затова, че съм го направила?“ и ако отговорът е “да”, не го правете!
Може да имате зацапване или кървене преди кръвният тест, обаче пак е необходимо да го направите, дори и да мислите, че ви е започнал месечния цикъл. Няма симптоми, които могат да ви кажат дали сте забременяла.
Много лекари преди съветваха стриктно да пазите леглото след трансфера. Запомнете обаче, че физическата активност не влияе на шансовете ви за забременяване. Да лежите, когато сте добре, може да бъде емоционално изтощтаващо и ние съветваме пациентките да водят колкото се може по-нормален живот. Много пациенти се притесняват, че ако кашлят или кихат, ембрионите може да “изпаднат” . Маточната кухина е потенцилно празно място (бел. прев – авторите имат предвид, че стените на кухината се допират, а не стоят разделени) и веднъж поставени там, ембрионите се позиционират в маточната стена и не се влияят от гравитацията. Аз напомням на пациентите, че няма проблем да правят това, което нормалните двойки правят след сексуален контакт. В крайна сметка за нормалното развитие на нещата какво значение има как ембрионът пристига в матката - дали след сексуален контакт или след прекарване на 2 дена в IVF лабораторията и трансфериране в матката след това, чрез катетър?
И така, има различни стадии на ин витро цикъла и всеки от тях трябва да бъде приключил преди да продъжим със следващия стадий.
-
трябва да се образува повече от една яйцеклетка
-
яйцеклетките трябва да узреят
-
овулацията не бива да настъпва преди яйцеклетките да бъдат аспирирани
-
яйцеклетките трябва да бъдат събрани по време на аспирацията
-
сперматозоидите трябва да оплодят поне една яйцеклетка
-
оплодените яйцеклетки трябва да се делят и да растат здравословно… и всичко това е, за да...
-
може ембрионите да се имплантират в матката
Представете си го като поредица от препятсвия, които трябва да се преодолеят, за да може да спечелим състезанието.
Защо от всеки ембрион не става бебе?
Загадката на имплантацията на ембриона – защо от всеки ембрион не става бебе?
Въпреки че съвременните технология са много добри в правенето на ембриони, все още не можем да контролираме процеса на имплантация. Не знаем от кой ембрион ще стане бебе и това може да е много изнервящо и за родителите, и за лекарите! Много пациенти, които не забременеят след трансфера на ембриони, започват да вярват, че тяхните тела за дефектни и че те са “отхвълили “ ембриона. Те чувстват, че ако не забременят дори след като лекарят е трансферирал 3-4 ембриона с добро качество, значи имат някакив недостатъци. Трябва да запомните обаче, че имплантацията на ембрионите е много сложен процес, който се състои от серии от фази, през които ембрионът трябва да прилепне и да се закачи в майчиния ендометриум и да проникне в него.
Първо, ембрионът трябва да претърпи по-натаъшно развитие, докато достигне стадий на балстоцист, когато се излюпва от обвивката си.
След това излюпените бластоцисти трябва да се имплантират в ендометриума, а трите фази на имплантация се наричат позициониране, прикрепване и проникване. Позиоционирането или ориентирането на ембриона ( който по това време е в стадий на бластоцист) в кухината на матката, започва когато кухината е максимално намаляла заради изсмукването на емдометриалната течност от пиноподите (малки протрузии, намиращи са на повърхносттната мембрана на клетките, които постилат матката). Прикрепването на бластоциста е прогресивен феномен, при който ембрионът се закача за ендометриума и е най-важното събитие, което инициира проникването. Много молекули, като например цитокини, растежни фактори и клетъчни адхезивни протеини, наричащи се интегрини, играят важна роля в този сложен процес през който ембрионът трябва да извърши изискан диалог (бел. прев. - авторите имат предвид, че ембрионът и клетките на едометриума си сигнализират за настъпващите промени чрез изпращане на молекули и това е един вид диалог между тях). Проникването е саморегуиращ се протеолитичен процес (бел. прев. – процес, при който се разграждат протеини), който позволява на ембрионният трофобласт да пробие дълбоко в майчината децидуа и да проникне в спиралните артерии на емдометриума като произвежда химикали наречени протеази . Регулирането и осъществяването на имплантацията все още е загадка, но трябва да помним, че процесът на имплантация е учудващо неефективен при хората - природата не винаги е много компетентна! След IVF ефективността е 10%, което означава, че само 10% от ембрионите се имплантират успешно, за да станат бебета (бел прев – успеваемостта на IVF е по-голяма от 10%, защото се трасферира повече от един ембрион).
Отговорностт за тази ниска ефективност е споделена между ембриона и дефектния диалог между ембрион и ендометриум. Все още не можем успешно да предвидим кои пациенти ще забременеят след трансфер на ембриони. Днес знаем, че една от главните причини за липса на имплантация, са генетично дефектните ембриони. Има засилен интерес към научните излседвания върху имплантацията, защото имплантацията е основният фактор ограничаващ забременяването след АРТ (асистирани репродуктивни методи), но все още трябва много да научим за тази “черна дупка” в познанието ни преди да се научим да я контролираме!
Много пациети обвиняват себе си, когато не забременеят след трансфер на ембриони. Те смятат, че фактът, че ембрионът не се е имплантира означава, че или техните тела са дефектни, или че са отхвълили ембриона, или че не са почивали достатъчно. Моля ви, запомнете, че имплантацията на ембриона е сложен процес, на който не можете да повлияете чрез диета или физическа активност, така че не е необходимо да се самообвинявате, ако ембрионите не се имплантират.
Как можете да увеличите максимално пансовете си за успех след IVF?
Жени:
-
Избягвайте лекарства, които не са ви необходими, освен парацетамол. Ако приемате други лекарства, консултирайте се с лекуващия лекар преди да започнете цикъла на лечението
-
Никакво пушене или употреба на алкохол. Изследванията показват, че и двете може да доведат до по-ниска успеваемост при забременяването и по-голям риск от помятане. Защо да се подлагате на всикчо това, ако не правите всичко, кето зависи от ВАС, за се застраховате срещу неуспех.
-
Не повече от две питиета на ден, които съдъжат кофеин
-
Избягвайте смяна в диетата, загуба на тегло или модерните в момента диети по време на IVF цикъла. Здравословна и добре балансирана диета работи най-добре.
-
Въздържайте се от сексуален контакт след трансфера на ембриони, докато не направите теста за бременност.
-
Нормалните упражнения могат да продължат, освен ако увеличението на яйчниците ви не ви създава неудобство.
-
Избягвайте топли вани или сауни.
Мъже:
-
Температура по-висока от 38оС един или два месеца преди IVF лечението може да повлияе отрицателно на качеството на спермата. Не забравяйте да уведомите лекаря си. Ако сте болен, мерете температурата и съобщете за всяка болест с повишена температура.
-
Седене в топли вани или сауни не се препоръчва. Моля, въздържайте се от това три месеца преди лечението.
-
Лекарства, алкохол и пушене трябва да се избягват за трите месеца преди лечението и през цялото време докато трае IVF цикъла, за да получите най-добрите резултати
-
Възрдържайте се от сексуален контакт за три дена (но не повече от седем дена) преди събирането на спермата
How to have a baby – Overcoming infertility
Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India