Кои са някои от етичните проблеми около новите репродуктивни технологии?
Новите репродуктивни технологии предизвикаха нови етични притеснения. Това са противоречиви теми, които предизвикаха широко медийно внимание и публични дебати. Правото и общественото мнение по целия свят обаче изостават в сравнение с напредъка на изкуственото оплождане, създало съвсем нов свят от възможности за раждане, които никога преди не са били смятани за възможни – използвайки смесица и съчетание от сперматозоиди, яйцеклетки и матка. Всъщност, днес разполагаме с технологията, която може да помогне на която и да е двойка да забременее – без значение какъв е техният медицински проблем. Дали трябва да приеме тези варианти или не, е решение, което всяка двойка трябва да направи за себе си.Изкуственото зачеване увеличава възможностите да възникнат огромен брой проблеми – правни или други, нуждаещи се от решаване от страна на законодателството или държавата. Те се свързват с:
-
Въпроса за изследвания върху ембрионите и времевите граници, които трябва да се наложат за това
-
Основни въпроси като – Кога започва живота? И какви са правата на ембриона? – остават без отговор
-
Указания за банките за сперма
-
Правото на детето на достъп до информация за неговия генетичен произход и начин на зачеване
-
Законността на сурогатното майчинство
-
Регистрация и наблюдаване на ин-витро клиниките, за да се предпазят безплодните двойки от експлоатация.
Как различните религии гледат на лечението на безплодие?
Теолозите от цял свят спорят остро по въпроса. Например, според католическата църква, осиновяването е приемливо, както и употребата на лекарства за плодовитост. Асистираните репродуктивни технологии са позволени, когато сперматозоидите и яйцеклетките на двойката са поставени във фалопиевите тръби на жената. Сурогатното майчинство обаче, изкуствената инсеминация от съпруг или донор и ин витрото не са позволени, защото размножаване без сексуален акт се смята за неестествено и църквата доста ясно е изразила критиката си.
В юдаизма, донорската инсеминация е забранена, а детето се смята за „малкото” на биологичния баща. Изкуствената инсеминация с материал на партньора и и -витрото се приемат, когато наистина има нужда да се лекува болест или безплодие.
Ислямът не позволява употребата на донорски материал.
Повечето хора имат свои собствени вярвания по отношение на „правилността” на много от тези техники. Много хора вярват, че ембрионите не би трябвало да се използват за изследвания, защото имат потенциала да се превърнат в човешки същества – и всъщност, изследванията върху ембриони са забранени със закон в Германия.
Други хора смятат, че да се забранят изследванията върху ембриони е нечестно спрямо безплодните двойки, на които трябва да се позволи да правят своя собствен избор.
Винаги ще има две гледни точки по отношение на технологията за асистирана репродукция. От една страна на скалата ще бъдат хората, които смятат, че тази технология позволява на двойките да манипулират Природата, за да произвеждат деца, и ще възразят на това. От другата страна ще бъдат хората, които вярват, че тази технология е триумф на човешката гениалност, която може да бъде използвана, за да се превъзмогнат ограниченията, наложени от Природата. Никога няма да е възможно двете крайности да се помирят – тъй като се основават на дълбоки лични вярвания (а не факти) – и ще трябва да се научат да живеят с това морално разделение. Това най-малкото обяснява разгорещените дебати за това кога започва животът! Тъй като може и никога да не се постигне консенсус по този въпрос, това решение не трябва да бъде оставяно на моралистите или философите, или правителството, или лекарите. Вместо това, решението трябва да бъде взето от всяка отделна двойка, която позволява на репродуктивния апарат да създаде бебе.
Помнете, че няма „правилни” или „грешни” отговори – трябва да следвате вашата собствена съвест.
Dr Aniruddha Malpani, MD and Dr Anjali Malpani, MD
Malpani Infertility Clinic, Bombay, India
Превод: cambozzola