Публикувано на: 11.12.2011г.
Здравейте момичета,
Когато разказвам за проблемите си, трудно намирам думи. Не се срамувам да кажа, че съм имала проблеми и с помощта на приятели съм ги разрешила. Знам, че пътя, който е трябвало да извървя, е път, който ми даде много въпреки болката, въпреки униженията, въпреки сълзите, въпреки многото безсънни нощи, защото намерих най-хубавото, най-свидното, моите две съкровища се родиха от тези сълзи и болка и намерих невероятни приятели! Но да започна от начало...
Аз съм на 37 години, имам двурога матка и се борих 5 години, за да забременея. Минах през ада, през който са минали много от момичетата тук - недоброжелателни лекари, неразбиране от страна на приятели и семейство, проблеми с любимия мъж, но в крайна сметка стигнах до заветната цел. Знам колко е трудно на момичетата тук да премахнат психическата бариера, да се преборят с предразсъдъците и соченето с пръст, да повярват в чудеса и да вървят напред.
Но нека започна от началото. Имам един аборт, който се наложи да направя, тъй като плода беше увреден. Забременях, без да има никакви проблеми, дето се казва от раз. След това мина доста време, ожених се и реших, че искам деца веднага дори и още преди сватбата. Никога не съм си мислила, че ще трябва да чакам толкова дълго. Бях си решила, че първите месеци заедно ще направим всичко възможно да имаме заветното дете, но нещата не ставаха. Не мога да кажа след какъв период реших, че има нещо, което не е така както трябва, но за начало отидохме на специалист. Андролог. Голямо светило, който след като направи спермограма, заяви на мъжа ми, че ако някога има деца, те няма да са от него. Това определено се оказа сериозен проблем за моя мъж и съответно предизвика цяла лавина от неприятни ситуации. Пи лекарства, които сега не мога да цитирам, но от които според специалиста нямаше кой знае какъв ефект и нещата останаха така за година. Опитвахме да се справим сами, изолирахме проблема и се затворихме в собствения си свят, в който място за лекари нямаше. Опитвахме, като забравяхме за проблема, да постигнем така заветния резултат - мечтаното бебе. Уви, никакъв шанс.
Пълно мълчание по този въпрос от страна на съпруга ми и ходене по лекари от моя страна. Благодарна съм на гинеколожката си, че се бори за тези 5 години заедно с мен и не ме остави да изпадна в отчаяние. Даваше ми надежда до последно.
Моя съпруг работи доста често извън страната и ни беше доста трудно да стиковаме нещата, така че да се получат. В крайна сметка след много молби, приказки, заплахи за развод, отчуждаване в леглото - той се съгласи да прави нови изследвания, а и също така да идва с мен по прегледите. Ново отчаяние от страна на любезен доктор към него и много хъс от моя страна.
Направиха ми цветна снимка - откриха двурога матка. Направиха ми продухване на тръбите - оказаха се наред. И пак се върнахме на него и на неговите резултати. Сравнително подобрена спермограма, предписан цигапан от лекар. В резултат - още по-добра спермограма, готовност за инсеминация. Неуспешни три. Среща с нов лекар - добра спермограма - диагноза за мен - ти си стара, с тая двурога матка по-добре се запиши за инвитро...
Окончателно изпадане в депресия и криза от моя страна, съпругът ми - амбициран да уреди престой в Германия, където след прегледи и консултации да направим инсеминация, тъй като лекарят тук категорично ни предупреди, че не е желателно инвитро. В деня, в който получихме документите за инсеминацията разбрах, че съм бременна.
Сега, от дистанцията на времето, не ме оставя мисълта, че съм имала да патя и че ми е трябвало малко време да се отделя от лекарите, от проблемите, от мислите за тази борба и нещата се получиха. Не знам дали да благодаря на Господ, на ината си или на спокойствието, което ми вдъхнаха 2 лекари. Знам, че това беше първата и лесна част. Изкарах една лека и лесна бременност и на 01.02.2006 година, след секцио се появи Александър - най-хубавото нещо, което някога съм имала в живота си.
За времето на моята бременност се притеснявах за всичко, до края не можах да се отпусна. Не знаех почти нищо за бременност с двурога матка и така се разрових из интернет и открих "Зачатие". Тогава бяха шепа момичета, първите тук, които и сега работят за това да има повече бебета! Имам прекрасни спомени от тези 9 месеца, разговорите в чата, събирането на статии за това и онова, бременностите на тези момичета! Най-хубавото време, в което видях как те станаха мами на прекрасни деца!
Не вярвах, че мога отново да забременея, но решихме да опитаме. И о, чудо, късмета не ме остави, получи се почти веднага. Не вярвахме на очите си, положителният тест беше нашето великденско чудо... Обаче нещата не се развиваха добре - имах кървене, болки, чувствах се ужасно и така на 13 юни 2007 година, след един ужасно болезнен кръвоизлив, в 14та седмица направих мисед... Света се срина за доста време. Обвинявах се, че съм летяла, че не съм се пазила, че съм го предизвикала по някакъв начин... Няма да забравя никога деня на кюртажа - двама души не ме оставиха насаме - говориха с мен през цялото време, плакаха с мен, подкрепяха ме, първо техните гласове чух, когато излязох от упойката... Приятелство и подкрепа, което няма да забравя никога!
И така година, която беше трудна, много трудна, емоционално изтощена, нещастна, не давах да ми говорят за други деца, не исках да чуя за никой и за нищо... Много от момичетата помнят моите емоционални теми и благодаря от сърце за подкрепата - без вас нямаше да се справя!
Доста време след миседа, не обръщах внимание на нищо, нямах желание за нищо, вселената ми беше Алекс... Прибрахме се в България за ваканцията. Той се разболя сериозно, аз се почувствах зле и си мислех, че съм се заразила от него. Колко огромна беше изненадата ми, когато открих, че съм бременна. И страха, да не се случи отново същото... Лекарите тук твърдяха, че нямам нужда от изследвания, но аз се заинатих и тръгнах по прегледи. Имах кървене, притеснявах се много. Оказа се, че съм с хормонален полип, че имам Хашимото и високи НК клетки. Цял живот ще съм благодарна, че отидох при правилните лекари, които ми назначиха терапия, които ме следиха до критичната 14та седмица, за да мога да се прибера спокойно обратно. Въпреки това, в 24та седмица направих сериозен кръвоизлив, мислех, че нещата са приключили... Оказа се, че не е така. Полежах си в болница 10 дни, направиха ми терапия за задържане, изправиха ме на крака, казаха да се пазя и ми дадоха надежда, че ще се справим. Да, обаче бебето беше упорито и бързо и така в 33та седмица, след като спука мехура, видях моята прекрасна дъщеря Радмила. Тя е на мама упорития борец - престоя в кувьоз и болница 1 месец. Наддаваше бързо, пребори се с инфекцията си и въпреки проблемите сега е при нас. Най-прекрасния ми рожден ден в живота е този, на който успях да прибера детето си от болницата.
Сега имам две прекрасни щури деца, едното е почти връстник на "Зачатие", а другото е тук, благодарение на приятелите ми от там, на тяхната подкрепа, на помощта им, на силите, които ми дадоха да се преборя и да открия верните лекари!
Благодаря за това, че ви има!
П.С. Надявам се, че не съм ви оттегчила, малко дълго стана, но в сърцето ми винаги ще има специално място за тези хора, за този сайт и за това, което се случи - тук момичетата пишат История!
Поздрави, Ганка
Когато разказвам за проблемите си, трудно намирам думи. Не се срамувам да кажа, че съм имала проблеми и с помощта на приятели съм ги разрешила. Знам, че пътя, който е трябвало да извървя, е път, който ми даде много въпреки болката, въпреки униженията, въпреки сълзите, въпреки многото безсънни нощи, защото намерих най-хубавото, най-свидното, моите две съкровища се родиха от тези сълзи и болка и намерих невероятни приятели! Но да започна от начало...
Аз съм на 37 години, имам двурога матка и се борих 5 години, за да забременея. Минах през ада, през който са минали много от момичетата тук - недоброжелателни лекари, неразбиране от страна на приятели и семейство, проблеми с любимия мъж, но в крайна сметка стигнах до заветната цел. Знам колко е трудно на момичетата тук да премахнат психическата бариера, да се преборят с предразсъдъците и соченето с пръст, да повярват в чудеса и да вървят напред.
Но нека започна от началото. Имам един аборт, който се наложи да направя, тъй като плода беше увреден. Забременях, без да има никакви проблеми, дето се казва от раз. След това мина доста време, ожених се и реших, че искам деца веднага дори и още преди сватбата. Никога не съм си мислила, че ще трябва да чакам толкова дълго. Бях си решила, че първите месеци заедно ще направим всичко възможно да имаме заветното дете, но нещата не ставаха. Не мога да кажа след какъв период реших, че има нещо, което не е така както трябва, но за начало отидохме на специалист. Андролог. Голямо светило, който след като направи спермограма, заяви на мъжа ми, че ако някога има деца, те няма да са от него. Това определено се оказа сериозен проблем за моя мъж и съответно предизвика цяла лавина от неприятни ситуации. Пи лекарства, които сега не мога да цитирам, но от които според специалиста нямаше кой знае какъв ефект и нещата останаха така за година. Опитвахме да се справим сами, изолирахме проблема и се затворихме в собствения си свят, в който място за лекари нямаше. Опитвахме, като забравяхме за проблема, да постигнем така заветния резултат - мечтаното бебе. Уви, никакъв шанс.
Пълно мълчание по този въпрос от страна на съпруга ми и ходене по лекари от моя страна. Благодарна съм на гинеколожката си, че се бори за тези 5 години заедно с мен и не ме остави да изпадна в отчаяние. Даваше ми надежда до последно.
Моя съпруг работи доста често извън страната и ни беше доста трудно да стиковаме нещата, така че да се получат. В крайна сметка след много молби, приказки, заплахи за развод, отчуждаване в леглото - той се съгласи да прави нови изследвания, а и също така да идва с мен по прегледите. Ново отчаяние от страна на любезен доктор към него и много хъс от моя страна.
Направиха ми цветна снимка - откриха двурога матка. Направиха ми продухване на тръбите - оказаха се наред. И пак се върнахме на него и на неговите резултати. Сравнително подобрена спермограма, предписан цигапан от лекар. В резултат - още по-добра спермограма, готовност за инсеминация. Неуспешни три. Среща с нов лекар - добра спермограма - диагноза за мен - ти си стара, с тая двурога матка по-добре се запиши за инвитро...
Окончателно изпадане в депресия и криза от моя страна, съпругът ми - амбициран да уреди престой в Германия, където след прегледи и консултации да направим инсеминация, тъй като лекарят тук категорично ни предупреди, че не е желателно инвитро. В деня, в който получихме документите за инсеминацията разбрах, че съм бременна.
Сега, от дистанцията на времето, не ме оставя мисълта, че съм имала да патя и че ми е трябвало малко време да се отделя от лекарите, от проблемите, от мислите за тази борба и нещата се получиха. Не знам дали да благодаря на Господ, на ината си или на спокойствието, което ми вдъхнаха 2 лекари. Знам, че това беше първата и лесна част. Изкарах една лека и лесна бременност и на 01.02.2006 година, след секцио се появи Александър - най-хубавото нещо, което някога съм имала в живота си.
За времето на моята бременност се притеснявах за всичко, до края не можах да се отпусна. Не знаех почти нищо за бременност с двурога матка и така се разрових из интернет и открих "Зачатие". Тогава бяха шепа момичета, първите тук, които и сега работят за това да има повече бебета! Имам прекрасни спомени от тези 9 месеца, разговорите в чата, събирането на статии за това и онова, бременностите на тези момичета! Най-хубавото време, в което видях как те станаха мами на прекрасни деца!
Не вярвах, че мога отново да забременея, но решихме да опитаме. И о, чудо, късмета не ме остави, получи се почти веднага. Не вярвахме на очите си, положителният тест беше нашето великденско чудо... Обаче нещата не се развиваха добре - имах кървене, болки, чувствах се ужасно и така на 13 юни 2007 година, след един ужасно болезнен кръвоизлив, в 14та седмица направих мисед... Света се срина за доста време. Обвинявах се, че съм летяла, че не съм се пазила, че съм го предизвикала по някакъв начин... Няма да забравя никога деня на кюртажа - двама души не ме оставиха насаме - говориха с мен през цялото време, плакаха с мен, подкрепяха ме, първо техните гласове чух, когато излязох от упойката... Приятелство и подкрепа, което няма да забравя никога!
И така година, която беше трудна, много трудна, емоционално изтощена, нещастна, не давах да ми говорят за други деца, не исках да чуя за никой и за нищо... Много от момичетата помнят моите емоционални теми и благодаря от сърце за подкрепата - без вас нямаше да се справя!
Доста време след миседа, не обръщах внимание на нищо, нямах желание за нищо, вселената ми беше Алекс... Прибрахме се в България за ваканцията. Той се разболя сериозно, аз се почувствах зле и си мислех, че съм се заразила от него. Колко огромна беше изненадата ми, когато открих, че съм бременна. И страха, да не се случи отново същото... Лекарите тук твърдяха, че нямам нужда от изследвания, но аз се заинатих и тръгнах по прегледи. Имах кървене, притеснявах се много. Оказа се, че съм с хормонален полип, че имам Хашимото и високи НК клетки. Цял живот ще съм благодарна, че отидох при правилните лекари, които ми назначиха терапия, които ме следиха до критичната 14та седмица, за да мога да се прибера спокойно обратно. Въпреки това, в 24та седмица направих сериозен кръвоизлив, мислех, че нещата са приключили... Оказа се, че не е така. Полежах си в болница 10 дни, направиха ми терапия за задържане, изправиха ме на крака, казаха да се пазя и ми дадоха надежда, че ще се справим. Да, обаче бебето беше упорито и бързо и така в 33та седмица, след като спука мехура, видях моята прекрасна дъщеря Радмила. Тя е на мама упорития борец - престоя в кувьоз и болница 1 месец. Наддаваше бързо, пребори се с инфекцията си и въпреки проблемите сега е при нас. Най-прекрасния ми рожден ден в живота е този, на който успях да прибера детето си от болницата.
Сега имам две прекрасни щури деца, едното е почти връстник на "Зачатие", а другото е тук, благодарение на приятелите ми от там, на тяхната подкрепа, на помощта им, на силите, които ми дадоха да се преборя и да открия верните лекари!
Благодаря за това, че ви има!
П.С. Надявам се, че не съм ви оттегчила, малко дълго стана, но в сърцето ми винаги ще има специално място за тези хора, за този сайт и за това, което се случи - тук момичетата пишат История!
Поздрави, Ганка