Публикувано на: 11.12.2011г.
Искам да съм вълшебница.
Да имам свръхчовешки умения за да размърдам нос и да върна времето назад.
Днес да съм в деня когато започваше последният ни и успешен Икси опит, утре да съм в деня когато видях положителният си тест за бременност, вдругиден да съм в мига, когато видях започващите да се оформят в корема ми бебета. После отново да съм бременна, да изживея всеки трепет и притеснение, да се опитвам да разгадая чудото и късмета който имахме. Искам отново да се повтори мига в който се родиха Ники, Алекс и Дани и първото плахо слизане в неонатологията на МД-София. Страхът и изтръпналото ми тяло от очакването да видя за първи път лицата на дечицата си. Искам си отново и първата ни нощ у дома.
Искам да мога да си играя с живота на криеница, на гоненица.
Искам и да успявам да го надлъжа понякога, да съм по-хитра и силна, по-смела.
Искам все повече да са хората на чиито пощенски кутии и входни врати да има табелки не с имената на фамилиите им а... „Семейство Щастие”.
Искам си обаче и вчера. Него не си го давам дори ако трябва да избирам между вълшебен прах за мърдащ се нос и обикновеното си ежедневие
Избирам си ежедневието, но със спомените за вчера.
Вчера беше времето преди три гласчета да викат „мама”, „мамо”, „мами”, „маме”, „мамо, мамо, мамоооо”.
Вчера беше когато през 1999г. ми направиха операция за пластика на тръбите и с нея ме орисаха да стана част от нещо истинско, макар и доста години по-късно. Април 2000г беше първият ми опит инвитро. Неуспешен. Преживях го много тежко. 2001г., седмица преди новата процедура, се разделих с мъжа, с когото живеех. Изнесох се от града, в който бях прекарала дотогава живота си, започнах да откривам нови светове, чувства, да се уча да живея, да стъпвам сама, да си играя с хората, да наранявам понякога умишлено, бързайки да не бъда отново аз наранена.
Прекарах 5 от най-хубавите си години в София. Бях самотна, много самотна, но щастлива. Опознах себе си и разбрах, че мога много.
Претърпях една огромна загуба и досега се питам –добра дъщеря ли бях? За тези 5 години, срещнах най-добрите си приятели. Запознах се с прекрасни и добри хора.
После се запознах с мъжа си. На плажа на Златни пясъци 3 дни преди той да замине на поредния си морски воаяж. Беше през 2005г. Върна се след 4 месеца, заживяхме заедно, сключихме брак. Преместих се от София във Варна, не работех. Ходех 2 пъти в годината при него, защото се задушавах, когато го изпращах на път. Времето си минаваше, говорехме си за деца, за осиновяване.
2006г. Направихме първият си общ опит Инвитро. Неуспешен. Преживях го лесно. Знаех, че е само началото и, че краят, когато и да е той, ще е щастлив.
Година по-късно открих Зачатие докато търсех нещо в Гугъл. Започнах да чета, да чета, после се престраших и да пиша-много ми хареса. Намерих средата си, намерих нови приятели, открих още едно ново свое лице. Участвах в конкурса „Сърце под моето сърце” и спечелих втора награда. Когато получих мейла, че съм спечелила помислих, че е грешка. Пишейки тогава за конкурса, не съм и се надявала на награда. Отидох на първото си ДРЗ в Стара Загора, за да получа наградата. Никога няма да забравя колко ме беше страх. Да, страх и притеснение. Не познавах на живо никой и се опитвах да прочета имената от баджовете на прелитащите около мен момичета. Видях едно момиче с огнена коса и широка усмивка Прочетох Анна Зашева и ми олекна:) Отидох до нея, представих се и после с мъжа ми влязохме в залата, където бяха презентациите и награждаването. За първи път тогава се почувствах като част от нещо голямо. Не бях направила нищичко, но труда на една шепа хора ме грабна като вихрушка. Станах член на Зачатие.
В края на 2008г. подадохме документи за осиновяване.
Същата година, малко преди Коледа се видях с д-р Александров, направихме план за действие. Февруари 2009г. лапароскопия. Случихме се в една стая с Deep Там се запознах с Дари и Ваньо- прекрасни хора. Усмивките не слизат от лицата им. На 4 април стартира опита ни. Направих 6 яйцеклетки. Извадиха и шесте, оплодиха се и шесте. Трансфер на трети ден. Бяха оцелели 5 ембриона 2 хубави и 3 не толкова добри. Върнаха ми три.
На 8 ден след трансфера си направих тест, иначе се правех на търпелива. Видях или по-скоро ми се струваше, че ми се привижда нещо като отражение на втората черта. Ядосах се на себе си за нетърпението. На 12 ден обаче реших, че няма какво да чакам и пак ще си направя тест. Когато видях втората черта на теста ми се зави свят. Седях на спалнята, гледах в една точка и се чудех защо не се смея или не плача от радост, нали това бяха очакваните ми реакции. Толкова пъти съм си представяла как ще реагирам. Май се обадих на Мини и на Мимка но какво съм им говорила съвсем не помня. На 17 ден направих кръвен тест . Ето, това съм записала в дневника си:
Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #59 -: 07 Май 2009, 18:14:45 »
________________________________________
Вече, мога да си призная:)))))
И да споделя, че дори не мога да разбера как се чувствам. И може би дълго няма да мога.
Днес 17 ден след ЕТ, ЧХГ - 1481.
И няколко седмици по-късно:
Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #60 -: 21 Май 2009, 20:06:35 »
________________________________________
Днес бях на преглед при Александров за да видим колко ембриона са се хванали и сърдечна дейност.
Следващите редове ги пиша все още пообъркана от случващото се:)
Имам си три малки непослушни лисичета със силно тупкащи сърчица:)
Притеснителното в случая е, че единия ембрион се е разделил на две и двете близначета са еднояйчни. Третото си е в отделен мехур.
Александров не е особено доволен и вероятно има защо да се притеснява. Аз засега продължавам с моята позитивна нагласа и се надявам, че всичко ще има щастлив край, макар и да е пак труден пътя до него:)
Още ми е трудно да повярвам. Голяма съм късметлийка.
.....................
Сега най-важното от всичко е, че съм бременна:) Всичко останало ще се подреди:)
И то наистина се подреди. Имах прекрасна и лека бременност. Разбира се със своите притеснения понякога но нищо сериозно.
И с това Вчера свършва.
Пак е Днес.
На 4.11. ме приеха в МД-София за постоянно наблюдение докато родя.
На 14.11 най- после ми определиха дата за секцио:) д-р Дяволов каза 25.11. Не споделих с никой защото имаше вероятност да отложи, а имаше и такава да съм по-напред:)
На 17.11 в 22.00ч. разбрах какво са болезнени контракции и все пак не бяха силни болките, но контракциите ми бяха през 5 мин:) извикаха дежурния доктор да ме прегледа, имах 1 см. разкритие и нищо притеснително. Легнах си с уговорката, че ако се усили болката или се почувствам "различно" да се обадя за да звънят на Дяволов да идва. През нощта се събудих 2 пъти от болка но бяха за кратко и отминаха. Сутринта в 7 на 18.11 вече започнаха доста болезнени контракции. Легнах на запис на тонове и на записа излезе, че контракциите ми са наистина много силни:) Акушерката се шегуваше, че май ще има рожден ден, но на мен все не ми се вярваше, дори очаквах някаква система да ми включат (нали съм голяма докторка, сама си измислях лечения) Дойде доктора, прегледа ме след визитацията и когато чух, "Приготвяйте я, сваляме я за спешно секцио" ми потекоха сълзи:))))))))))) изведнъж ме хвана страх и се разтреперих от студ:) Оказа се, че съм имала 2 см. разкритие и, че няма какво да чакаме за да не станела някоя беля. Свалиха ме в операционната към 11.40ч. Сложиха ме на операционната маса и ме подготвиха:) Това, признавам си беше най- неприятната за мен част. Въпреки, че тримата анестезиолога ми обясняваха всяко действие и какво ще почувствам си беше неприятно. Не ме е боляло нищо, но беше някак студено и подтискащо:)
Когато извадиха Никол в 12.10ч и ми я показаха разбрах какво е да си чакал "цял един живот" точно този миг, тази ситуация, това изживяване:) макар да беше лилава и по скоро да мяукаше като котенце отколкото да плачеше, видях едни крачета да ритат. Единия анестезиолог се пошегува с педиатърката да открие лицето, поне да видя и главата на бебето а не само краката му:)
Никол се роди на 18.11.2009 г. в 12.10ч., 1800гр.43 см., втори извадиха Александър в 12.11ч., 2046 гр. 43 см. и трети беше Даниел в 12.12ч., 1880гр. 44 см.
Прибрахме си децата 17 дни след като се родиха. Майка ми беше неотлъчно до мен първият месец и половина. Сега се уча да бъда майка, да бъда като тях добра.
Сега ме е страх много повече отпреди да забременея но желая с цялото си същество този страх на всяко семейство. Трудно е. И вчера беше трудно, и днес е по-трудно но е живота, който не бих заменила за ничий друг.
Благодарение на Зачатие съм майка на Ники, Алекс и Дани. Чрез Зачатие участвах в „Това го знае всяко хлапе” и спомена за онези емоционални мигове няма да забравя.
Благодарение на Зачатие нашето семейство беше сред избраните варненски семейства на които се дариха пари от играта на г-жа Антония Първанова и г-н Николай Василев в Стани богат. Със сумите от наградите, които спечелихме финансирахме опита си. И как няма да е успешен когато толкова ръце и сърца работят за една кауза – за СЕМЕЙСТВО ЩАСТИЕ.
Един ден децата ни ще прочетат дневниците си В тях мама им е написала защо и как ги има. Написала е защо толкова много обичам и се възхищавам на хората зад това име - Зачатие.
Благодаря ви момичета и момчета. От всеки от вас съм научила по нещо и обещавам да предам по нещо и на тримата малки дявола в нас.
И накрая, имам една молба. Моля ви, нека моята история не участва в конкурса за награда. Мисля, че наистина имах голям късмет и спечелихме много награди. Нека е само като малка надежда за някой.
Наистина ви обичам!
Петина-Lisko
Да имам свръхчовешки умения за да размърдам нос и да върна времето назад.
Днес да съм в деня когато започваше последният ни и успешен Икси опит, утре да съм в деня когато видях положителният си тест за бременност, вдругиден да съм в мига, когато видях започващите да се оформят в корема ми бебета. После отново да съм бременна, да изживея всеки трепет и притеснение, да се опитвам да разгадая чудото и късмета който имахме. Искам отново да се повтори мига в който се родиха Ники, Алекс и Дани и първото плахо слизане в неонатологията на МД-София. Страхът и изтръпналото ми тяло от очакването да видя за първи път лицата на дечицата си. Искам си отново и първата ни нощ у дома.
Искам да мога да си играя с живота на криеница, на гоненица.
Искам и да успявам да го надлъжа понякога, да съм по-хитра и силна, по-смела.
Искам все повече да са хората на чиито пощенски кутии и входни врати да има табелки не с имената на фамилиите им а... „Семейство Щастие”.
Искам си обаче и вчера. Него не си го давам дори ако трябва да избирам между вълшебен прах за мърдащ се нос и обикновеното си ежедневие
Избирам си ежедневието, но със спомените за вчера.Вчера беше времето преди три гласчета да викат „мама”, „мамо”, „мами”, „маме”, „мамо, мамо, мамоооо”.
Вчера беше когато през 1999г. ми направиха операция за пластика на тръбите и с нея ме орисаха да стана част от нещо истинско, макар и доста години по-късно. Април 2000г беше първият ми опит инвитро. Неуспешен. Преживях го много тежко. 2001г., седмица преди новата процедура, се разделих с мъжа, с когото живеех. Изнесох се от града, в който бях прекарала дотогава живота си, започнах да откривам нови светове, чувства, да се уча да живея, да стъпвам сама, да си играя с хората, да наранявам понякога умишлено, бързайки да не бъда отново аз наранена.
Прекарах 5 от най-хубавите си години в София. Бях самотна, много самотна, но щастлива. Опознах себе си и разбрах, че мога много.
Претърпях една огромна загуба и досега се питам –добра дъщеря ли бях? За тези 5 години, срещнах най-добрите си приятели. Запознах се с прекрасни и добри хора.
После се запознах с мъжа си. На плажа на Златни пясъци 3 дни преди той да замине на поредния си морски воаяж. Беше през 2005г. Върна се след 4 месеца, заживяхме заедно, сключихме брак. Преместих се от София във Варна, не работех. Ходех 2 пъти в годината при него, защото се задушавах, когато го изпращах на път. Времето си минаваше, говорехме си за деца, за осиновяване.
2006г. Направихме първият си общ опит Инвитро. Неуспешен. Преживях го лесно. Знаех, че е само началото и, че краят, когато и да е той, ще е щастлив.
Година по-късно открих Зачатие докато търсех нещо в Гугъл. Започнах да чета, да чета, после се престраших и да пиша-много ми хареса. Намерих средата си, намерих нови приятели, открих още едно ново свое лице. Участвах в конкурса „Сърце под моето сърце” и спечелих втора награда. Когато получих мейла, че съм спечелила помислих, че е грешка. Пишейки тогава за конкурса, не съм и се надявала на награда. Отидох на първото си ДРЗ в Стара Загора, за да получа наградата. Никога няма да забравя колко ме беше страх. Да, страх и притеснение. Не познавах на живо никой и се опитвах да прочета имената от баджовете на прелитащите около мен момичета. Видях едно момиче с огнена коса и широка усмивка
Прочетох Анна Зашева и ми олекна:) Отидох до нея, представих се и после с мъжа ми влязохме в залата, където бяха презентациите и награждаването. За първи път тогава се почувствах като част от нещо голямо. Не бях направила нищичко, но труда на една шепа хора ме грабна като вихрушка. Станах член на Зачатие.В края на 2008г. подадохме документи за осиновяване.
Същата година, малко преди Коледа се видях с д-р Александров, направихме план за действие. Февруари 2009г. лапароскопия. Случихме се в една стая с Deep
Там се запознах с Дари и Ваньо- прекрасни хора. Усмивките не слизат от лицата им. На 4 април стартира опита ни. Направих 6 яйцеклетки. Извадиха и шесте, оплодиха се и шесте. Трансфер на трети ден. Бяха оцелели 5 ембриона 2 хубави и 3 не толкова добри. Върнаха ми три.На 8 ден след трансфера си направих тест, иначе се правех на търпелива. Видях или по-скоро ми се струваше, че ми се привижда нещо като отражение на втората черта. Ядосах се на себе си за нетърпението. На 12 ден обаче реших, че няма какво да чакам и пак ще си направя тест. Когато видях втората черта на теста ми се зави свят. Седях на спалнята, гледах в една точка и се чудех защо не се смея или не плача от радост, нали това бяха очакваните ми реакции. Толкова пъти съм си представяла как ще реагирам. Май се обадих на Мини и на Мимка но какво съм им говорила съвсем не помня. На 17 ден направих кръвен тест . Ето, това съм записала в дневника си:
Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #59 -: 07 Май 2009, 18:14:45 »
________________________________________
Вече, мога да си призная:)))))
И да споделя, че дори не мога да разбера как се чувствам. И може би дълго няма да мога.
Днес 17 ден след ЕТ, ЧХГ - 1481.
И няколко седмици по-късно:
Re: Дневникът на Лиско
« Отговор #60 -: 21 Май 2009, 20:06:35 »
________________________________________
Днес бях на преглед при Александров за да видим колко ембриона са се хванали и сърдечна дейност.
Следващите редове ги пиша все още пообъркана от случващото се:)
Имам си три малки непослушни лисичета със силно тупкащи сърчица:)
Притеснителното в случая е, че единия ембрион се е разделил на две и двете близначета са еднояйчни. Третото си е в отделен мехур.
Александров не е особено доволен и вероятно има защо да се притеснява. Аз засега продължавам с моята позитивна нагласа и се надявам, че всичко ще има щастлив край, макар и да е пак труден пътя до него:)
Още ми е трудно да повярвам. Голяма съм късметлийка.
.....................
Сега най-важното от всичко е, че съм бременна:) Всичко останало ще се подреди:)
И то наистина се подреди. Имах прекрасна и лека бременност. Разбира се със своите притеснения понякога но нищо сериозно.
И с това Вчера свършва.
Пак е Днес.
На 4.11. ме приеха в МД-София за постоянно наблюдение докато родя.
На 14.11 най- после ми определиха дата за секцио:) д-р Дяволов каза 25.11. Не споделих с никой защото имаше вероятност да отложи, а имаше и такава да съм по-напред:)
На 17.11 в 22.00ч. разбрах какво са болезнени контракции и все пак не бяха силни болките, но контракциите ми бяха през 5 мин:) извикаха дежурния доктор да ме прегледа, имах 1 см. разкритие и нищо притеснително. Легнах си с уговорката, че ако се усили болката или се почувствам "различно" да се обадя за да звънят на Дяволов да идва. През нощта се събудих 2 пъти от болка но бяха за кратко и отминаха. Сутринта в 7 на 18.11 вече започнаха доста болезнени контракции. Легнах на запис на тонове и на записа излезе, че контракциите ми са наистина много силни:) Акушерката се шегуваше, че май ще има рожден ден, но на мен все не ми се вярваше, дори очаквах някаква система да ми включат (нали съм голяма докторка, сама си измислях лечения) Дойде доктора, прегледа ме след визитацията и когато чух, "Приготвяйте я, сваляме я за спешно секцио" ми потекоха сълзи:))))))))))) изведнъж ме хвана страх и се разтреперих от студ:) Оказа се, че съм имала 2 см. разкритие и, че няма какво да чакаме за да не станела някоя беля. Свалиха ме в операционната към 11.40ч. Сложиха ме на операционната маса и ме подготвиха:) Това, признавам си беше най- неприятната за мен част. Въпреки, че тримата анестезиолога ми обясняваха всяко действие и какво ще почувствам си беше неприятно. Не ме е боляло нищо, но беше някак студено и подтискащо:)
Когато извадиха Никол в 12.10ч и ми я показаха разбрах какво е да си чакал "цял един живот" точно този миг, тази ситуация, това изживяване:) макар да беше лилава и по скоро да мяукаше като котенце отколкото да плачеше, видях едни крачета да ритат. Единия анестезиолог се пошегува с педиатърката да открие лицето, поне да видя и главата на бебето а не само краката му:)
Никол се роди на 18.11.2009 г. в 12.10ч., 1800гр.43 см., втори извадиха Александър в 12.11ч., 2046 гр. 43 см. и трети беше Даниел в 12.12ч., 1880гр. 44 см.
Прибрахме си децата 17 дни след като се родиха. Майка ми беше неотлъчно до мен първият месец и половина. Сега се уча да бъда майка, да бъда като тях добра.
Сега ме е страх много повече отпреди да забременея но желая с цялото си същество този страх на всяко семейство. Трудно е. И вчера беше трудно, и днес е по-трудно но е живота, който не бих заменила за ничий друг.
Благодарение на Зачатие съм майка на Ники, Алекс и Дани. Чрез Зачатие участвах в „Това го знае всяко хлапе” и спомена за онези емоционални мигове няма да забравя.
Благодарение на Зачатие нашето семейство беше сред избраните варненски семейства на които се дариха пари от играта на г-жа Антония Първанова и г-н Николай Василев в Стани богат. Със сумите от наградите, които спечелихме финансирахме опита си. И как няма да е успешен когато толкова ръце и сърца работят за една кауза – за СЕМЕЙСТВО ЩАСТИЕ.
Един ден децата ни ще прочетат дневниците си
В тях мама им е написала защо и как ги има. Написала е защо толкова много обичам и се възхищавам на хората зад това име - Зачатие.Благодаря ви момичета и момчета. От всеки от вас съм научила по нещо и обещавам да предам по нещо и на тримата малки дявола в нас.
И накрая, имам една молба. Моля ви, нека моята история не участва в конкурса за награда. Мисля, че наистина имах голям късмет и спечелихме много награди. Нека е само като малка надежда за някой.
Наистина ви обичам!
Петина-Lisko