Публикувано на: 11.12.2011г.
Здравейте,аз съм Зорница (z22),съпругът ми е Ганчо,а нашето така мечтано слънчице е Георги.
Винаги съм искала да бъда майка! Някои жени искат бъдат добри професионалистки,кариеристки,перфектни домакини или всичко това в едно,а аз просто исках да бъда майка.Още от дете много ме беше страх,че това може да не се случи. Цикълът ми дойде за първи път на 16 и беше много нередовен. Идваше ми 2 пъти в година,понякога и венъж,бях единствената от приятелките ми с такъв проблем и доста страдах.
Започнах да ходя по лекари едва няколко години сле като срещнах съпруга си.Разбрахме,че съм с ПКЯ - яйчниците ми бяха ц много дебела обвивка от кистички "трупани с години" според лекарите. Тогава тази диагноза не ми говореше нищо и реших да потърся информация в интернет. Тогава още нямаше Зачатие и попаднах на клуб "проблемно забременяване " в дир.бг. Там намерих много сродни души и много подкрепа от прекрасни момичета,които в последсвие с много упоритост сформираха сдружение Зачатие. Спомням си с усмивка и огромно вълнение прекрасните ни срещи,шегите в чата,радостта и сълзите,които споделяхме заедно.Бях много щастлива,че има с кого да споделям(освен с майка ми,която винаги е била моя опора за всичко),защото бях доста млада (едва на 22) и около мен приятелките бяха далеч от тези теми.
Благодарение на информацията от сайта,доста бързо намерих правилните лекари ,направих правилните изследвания и изобщо Зачатие винаги е било и продължава да бъде в помощ за нашето семейство.
Проблемите при мен бяха висок пролактин,ниско ФСХ,инсулинова резистентност и пкя. За пролактина ми бяха изписали бромокриптин,но ми ставаше много лошо с него и реших да пробвам с билки.Бях чела за д-р Желязков и неговите билки и те помогнаха и на мен .Вкарах за половин година в норма пролактина и ФСХ. Цикълът ми обаче пробължаваше да е много нередовен и се наложи да пия няколко месеца Диане,уж кистите да се изчистят.За съжаление това така и не се случи,а след спирането му ,не ми дойде изобщо 7 месеца. През април 2005г. ми направиха оперативна лапароскопия и фенестрираха яйчниците. Тогава отново получих страхотна подкрепа от момичетата от Зачатие, бяха до мен и ми даваха много кураж.Намерих пак тук разбира се и информация за самата манипулация и отидох много спокойна и уверена,изпълнена с много надежди. Тръгнах си още по-щастлива,защото разбрах ,че тръбите ми са проходими.
След това цикълът ми започна да идва на 45 дни.Минах през няколко лекари,които само ми повтаряха че нямам овулация и не даваха никакво решение за справяне с проблема.От Зачатие разбрах за д-р Стаменов,много момичета ходеха при него и бяха възхитени,записах се и аз.Направихме 2 стимулации с Клостолбегит и резултатите не закъсняха.
Обожавам Коледа,а Коледа 2005-та беше прекрасна за мен – на 23.12 видях за пръв път положителен тест за бременност,на 24-ти получих годежен пръстен много романтично(на Царевец,на върха пред църквата – моето момче знаеше,че много харесвам този град и беше крил пръстена с месеци ,за да ми го даде именно там),на 25-ти се сгодихме официално пред родата.
Радостта обаче не беше за дълго. Януари се събудих един ден и реших ,че нещо ми е някак различно и реших веднага да отида да видим бебчо.Обадих се в клиниката ,но нямаха часове. Обадих се лично на д-р Стаменов ,но и той каза да отида,когато има час, а аз имах час за след 2 седмици.Не можех да чакам толкова,нещо ме държеше неспокойна. Отидох веднага в МД и там всичко се срина за мен.Съмняваха се в моларна бремнност,но на хистологията се оказа,че не беше такава.Всичко приключи в 9=та седмица. Много страдах тогава,но благодарение на съпругът ми,роднините и приятелите от Зачатие,отново стъпих на крака и нямах търпение да минат 3 цикъла и да започнем борбата отново. Старите проблеми обаче се върнаха и цикъл след кюртажа така и не ми дойде 70 дни,та се наложи да го предизвикаме.
Няколко от близките му приятелки от Зачатие вече бяха започнали да посещават д-р Владимиров и реших да запазя час при него. Разгледа всички документи,поговорихме и решихме да оставим лятото да си починем и септември да се висим пак и да решим как ще продължим,дали стимулации или нещо друго. Изкарахме си страхотно лято,ходиме 3 пъти на море,спрях на меря БТ(беше ми писнало да го правя всяка божа сутрин 2г.).Дойде краят на явгуст и тъкмо щях да запазвам час за д-р Владимиров отново и цикълът ми пак го нямаше.Този път имах някакви предчувствия и взех тест.Оказа се положителен и нахлуха много смесени чувства - хем летях от щастие,хем умирах от страх.На прегледа се оказа,че са близнаци – при това едноячни. Казах „когато Бог затваря врати,отваря порти”,но за жалост портите пак се затръшнаха пред нас по-силно и от преди и направо дъх не ни оставиха. Близнаците ни още от самото начало имаха проблем и ни бяха казали,че не дават гаранции за нищо,просто да чакаме и да се надяваме. Времето обаче минаваше ,бебетата растяха,ние все повече се привързвахме,крояхме планове,толкова ги обичахме. Наближаваше Коледа –любимият ми праник. Мъжът ми свали коледни песни,а аз си галех коремчето и им пеех,толкова много ги исках и обичах,а никога преди това не съм искала близнаци. Даже наскоро попаднах стара тема,в която съм писала точно това,че не искам близнаци ,за да се порадвам хубаво на 2 отделни бебета – колко глупава и наивна съм била.
Тази Коледа обаче беше най-нещастната за нас,нашите малки душички си отидоха завинаги. В 20-та седмица на прегледа за ФМ д-р Димитрова ми каза отново онези кошмарни думи,че бебетата ми нямат сърдечна дейност. Света ми се срина ,исках още там да потъна ,не исках да повярвам,че се случва отново. Не искам да описвам,какво преживях в болницата ,какво беше отношението,самото раждане,беше направо варварство и не знам в кой век живеят тез хора там и как им дава сърце да се отнасят така ,а накрая и почерпка да искат – за кое,че си тръгвам с куп разбити мечти и празни ръце и сърце.
Бях разбита,бях уморена,бях празна,бях безразлична към всико и всички в продължение на няколко месеца. Момичетата от Зачатие отново не ме изоствиха и бяха до мен и в този тежък момент ,а също и моето семейство. Майка ми най-много ми помогна да се изправя на крака. Тя беше човека,който разбра,че имам проблем,защото външно аз почти не показвам емоциите си,всичко тая в себе си и се старая да не натоварвам другите. Тя самата е приживяла много – забременяла е с мен след 3г. опити,сестра ми е с доста проблеми( с очите,има умствено изоставане и т.н.)-толкова много се бори за нея и толкова много постига и никога не е позволила в домът ни да има тъга.Тя ми вдъхна много сили и вяра.
Само една нова бременност можеше напълно да ме изправи на крака. Бяха ми казали да се пазим 9 месеца ,защото бременността е приключила на по-късен етап,а освен това поради много „кадърни лекари” ,ми правиха общо 3 кюртажа за месец след аборта.Много се страхувах дали лигавицата ще се възстанови,но за щастие нямах проблем с това.Нямах търпението да изчакам нужното време и започнахме опити още на 4-тиям месец.
Юли 2007-ма отидохме на море на Несебър- още един мой любим град. Още първият ден си купих тест,защото ми се падаше 12-ти ден от предполагаемата овулация(отново се бях върнала на мерене на БТ) . За трети път видях положителен тест . Бяхме ужасно щастливи ,но и адски уплашени. Бременността ми беше трудна,с много проблеми- контракции,прееклампсия,белтък в урината. Пиех 9 вида лекарства и ходех на 2 седмици на доплер. Горкото ми детенце измъчих го милото с моите паранои. Какво ли не му причиних – когато не го усещах,слагах слушалки на корема и пусках музиката до край,за да се размърда и куп други глупости. Наближаваше отново Коледа,аз слушах отново песни ,но не смеех да запея,сякаш не смеех да се обвържа,все едно по-малко ще боли,ако се случи отново…
Но този път беше различно,този път беше успешно,това бебе беше нашата сбъдната мечта. На 25.02.2008г. ,месец по-рано,се появи нашето малко голямо победителче Георги -огря дните ни ,стопли сърцата ни,осмисли живота ни. Имаше малко проблеми и отново бях на ръба да се срина,но за щастие всичко мина бързо и благополучно . Георги сбъдна нашите най-големи мечти и върна усмивките ни. Той е прекрасен – на мама най-доборо и усмихнато дете,толкова е лъчезарен,чувствителен ,любвеобилен и умен – на мама гарджето тоJ
Така се сбъдната нашата мечта. И през цялото това време момичетата от Зачатие бяха до мен,подкрепяха ме и с много информация и топла дума и с приятелко рамо – огромно благодаря! Зачатие продължава да е част от нас – не само ми помогна да имам моето малко съкровище ,а продължава да ми помага да намеря правилният път за неговото отглеждане (възпитание,хранене,развитие …).
Тази Коледа ще бъда на работа и дълго страдах, че няма да бъда до детето си в този любим за нас празник. Но четейки историите от конкурса ,си мисля – поне ще има кого да гушна и целуна като се прибера. А има семейства,за които тази Коледа ще е отново пуста и тъжна.Нека са все по-малко ,нека всеки дом бъде огрян от детска усмивка – ВЯРВАЙТЕ И СЕ БОРЕТЕ!
Винаги съм искала да бъда майка! Някои жени искат бъдат добри професионалистки,кариеристки,перфектни домакини или всичко това в едно,а аз просто исках да бъда майка.Още от дете много ме беше страх,че това може да не се случи. Цикълът ми дойде за първи път на 16 и беше много нередовен. Идваше ми 2 пъти в година,понякога и венъж,бях единствената от приятелките ми с такъв проблем и доста страдах.
Започнах да ходя по лекари едва няколко години сле като срещнах съпруга си.Разбрахме,че съм с ПКЯ - яйчниците ми бяха ц много дебела обвивка от кистички "трупани с години" според лекарите. Тогава тази диагноза не ми говореше нищо и реших да потърся информация в интернет. Тогава още нямаше Зачатие и попаднах на клуб "проблемно забременяване " в дир.бг. Там намерих много сродни души и много подкрепа от прекрасни момичета,които в последсвие с много упоритост сформираха сдружение Зачатие. Спомням си с усмивка и огромно вълнение прекрасните ни срещи,шегите в чата,радостта и сълзите,които споделяхме заедно.Бях много щастлива,че има с кого да споделям(освен с майка ми,която винаги е била моя опора за всичко),защото бях доста млада (едва на 22) и около мен приятелките бяха далеч от тези теми.
Благодарение на информацията от сайта,доста бързо намерих правилните лекари ,направих правилните изследвания и изобщо Зачатие винаги е било и продължава да бъде в помощ за нашето семейство.
Проблемите при мен бяха висок пролактин,ниско ФСХ,инсулинова резистентност и пкя. За пролактина ми бяха изписали бромокриптин,но ми ставаше много лошо с него и реших да пробвам с билки.Бях чела за д-р Желязков и неговите билки и те помогнаха и на мен .Вкарах за половин година в норма пролактина и ФСХ. Цикълът ми обаче пробължаваше да е много нередовен и се наложи да пия няколко месеца Диане,уж кистите да се изчистят.За съжаление това така и не се случи,а след спирането му ,не ми дойде изобщо 7 месеца. През април 2005г. ми направиха оперативна лапароскопия и фенестрираха яйчниците. Тогава отново получих страхотна подкрепа от момичетата от Зачатие, бяха до мен и ми даваха много кураж.Намерих пак тук разбира се и информация за самата манипулация и отидох много спокойна и уверена,изпълнена с много надежди. Тръгнах си още по-щастлива,защото разбрах ,че тръбите ми са проходими.
След това цикълът ми започна да идва на 45 дни.Минах през няколко лекари,които само ми повтаряха че нямам овулация и не даваха никакво решение за справяне с проблема.От Зачатие разбрах за д-р Стаменов,много момичета ходеха при него и бяха възхитени,записах се и аз.Направихме 2 стимулации с Клостолбегит и резултатите не закъсняха.
Обожавам Коледа,а Коледа 2005-та беше прекрасна за мен – на 23.12 видях за пръв път положителен тест за бременност,на 24-ти получих годежен пръстен много романтично(на Царевец,на върха пред църквата – моето момче знаеше,че много харесвам този град и беше крил пръстена с месеци ,за да ми го даде именно там),на 25-ти се сгодихме официално пред родата.
Радостта обаче не беше за дълго. Януари се събудих един ден и реших ,че нещо ми е някак различно и реших веднага да отида да видим бебчо.Обадих се в клиниката ,но нямаха часове. Обадих се лично на д-р Стаменов ,но и той каза да отида,когато има час, а аз имах час за след 2 седмици.Не можех да чакам толкова,нещо ме държеше неспокойна. Отидох веднага в МД и там всичко се срина за мен.Съмняваха се в моларна бремнност,но на хистологията се оказа,че не беше такава.Всичко приключи в 9=та седмица. Много страдах тогава,но благодарение на съпругът ми,роднините и приятелите от Зачатие,отново стъпих на крака и нямах търпение да минат 3 цикъла и да започнем борбата отново. Старите проблеми обаче се върнаха и цикъл след кюртажа така и не ми дойде 70 дни,та се наложи да го предизвикаме.
Няколко от близките му приятелки от Зачатие вече бяха започнали да посещават д-р Владимиров и реших да запазя час при него. Разгледа всички документи,поговорихме и решихме да оставим лятото да си починем и септември да се висим пак и да решим как ще продължим,дали стимулации или нещо друго. Изкарахме си страхотно лято,ходиме 3 пъти на море,спрях на меря БТ(беше ми писнало да го правя всяка божа сутрин 2г.).Дойде краят на явгуст и тъкмо щях да запазвам час за д-р Владимиров отново и цикълът ми пак го нямаше.Този път имах някакви предчувствия и взех тест.Оказа се положителен и нахлуха много смесени чувства - хем летях от щастие,хем умирах от страх.На прегледа се оказа,че са близнаци – при това едноячни. Казах „когато Бог затваря врати,отваря порти”,но за жалост портите пак се затръшнаха пред нас по-силно и от преди и направо дъх не ни оставиха. Близнаците ни още от самото начало имаха проблем и ни бяха казали,че не дават гаранции за нищо,просто да чакаме и да се надяваме. Времето обаче минаваше ,бебетата растяха,ние все повече се привързвахме,крояхме планове,толкова ги обичахме. Наближаваше Коледа –любимият ми праник. Мъжът ми свали коледни песни,а аз си галех коремчето и им пеех,толкова много ги исках и обичах,а никога преди това не съм искала близнаци. Даже наскоро попаднах стара тема,в която съм писала точно това,че не искам близнаци ,за да се порадвам хубаво на 2 отделни бебета – колко глупава и наивна съм била.
Тази Коледа обаче беше най-нещастната за нас,нашите малки душички си отидоха завинаги. В 20-та седмица на прегледа за ФМ д-р Димитрова ми каза отново онези кошмарни думи,че бебетата ми нямат сърдечна дейност. Света ми се срина ,исках още там да потъна ,не исках да повярвам,че се случва отново. Не искам да описвам,какво преживях в болницата ,какво беше отношението,самото раждане,беше направо варварство и не знам в кой век живеят тез хора там и как им дава сърце да се отнасят така ,а накрая и почерпка да искат – за кое,че си тръгвам с куп разбити мечти и празни ръце и сърце.
Бях разбита,бях уморена,бях празна,бях безразлична към всико и всички в продължение на няколко месеца. Момичетата от Зачатие отново не ме изоствиха и бяха до мен и в този тежък момент ,а също и моето семейство. Майка ми най-много ми помогна да се изправя на крака. Тя беше човека,който разбра,че имам проблем,защото външно аз почти не показвам емоциите си,всичко тая в себе си и се старая да не натоварвам другите. Тя самата е приживяла много – забременяла е с мен след 3г. опити,сестра ми е с доста проблеми( с очите,има умствено изоставане и т.н.)-толкова много се бори за нея и толкова много постига и никога не е позволила в домът ни да има тъга.Тя ми вдъхна много сили и вяра.
Само една нова бременност можеше напълно да ме изправи на крака. Бяха ми казали да се пазим 9 месеца ,защото бременността е приключила на по-късен етап,а освен това поради много „кадърни лекари” ,ми правиха общо 3 кюртажа за месец след аборта.Много се страхувах дали лигавицата ще се възстанови,но за щастие нямах проблем с това.Нямах търпението да изчакам нужното време и започнахме опити още на 4-тиям месец.
Юли 2007-ма отидохме на море на Несебър- още един мой любим град. Още първият ден си купих тест,защото ми се падаше 12-ти ден от предполагаемата овулация(отново се бях върнала на мерене на БТ) . За трети път видях положителен тест . Бяхме ужасно щастливи ,но и адски уплашени. Бременността ми беше трудна,с много проблеми- контракции,прееклампсия,белтък в урината. Пиех 9 вида лекарства и ходех на 2 седмици на доплер. Горкото ми детенце измъчих го милото с моите паранои. Какво ли не му причиних – когато не го усещах,слагах слушалки на корема и пусках музиката до край,за да се размърда и куп други глупости. Наближаваше отново Коледа,аз слушах отново песни ,но не смеех да запея,сякаш не смеех да се обвържа,все едно по-малко ще боли,ако се случи отново…
Но този път беше различно,този път беше успешно,това бебе беше нашата сбъдната мечта. На 25.02.2008г. ,месец по-рано,се появи нашето малко голямо победителче Георги -огря дните ни ,стопли сърцата ни,осмисли живота ни. Имаше малко проблеми и отново бях на ръба да се срина,но за щастие всичко мина бързо и благополучно . Георги сбъдна нашите най-големи мечти и върна усмивките ни. Той е прекрасен – на мама най-доборо и усмихнато дете,толкова е лъчезарен,чувствителен ,любвеобилен и умен – на мама гарджето тоJ
Така се сбъдната нашата мечта. И през цялото това време момичетата от Зачатие бяха до мен,подкрепяха ме и с много информация и топла дума и с приятелко рамо – огромно благодаря! Зачатие продължава да е част от нас – не само ми помогна да имам моето малко съкровище ,а продължава да ми помага да намеря правилният път за неговото отглеждане (възпитание,хранене,развитие …).
Тази Коледа ще бъда на работа и дълго страдах, че няма да бъда до детето си в този любим за нас празник. Но четейки историите от конкурса ,си мисля – поне ще има кого да гушна и целуна като се прибера. А има семейства,за които тази Коледа ще е отново пуста и тъжна.Нека са все по-малко ,нека всеки дом бъде огрян от детска усмивка – ВЯРВАЙТЕ И СЕ БОРЕТЕ!