Публикувано на: 11.12.2011г.
След 2 седмици отидох на преглед. Видяхме сърчицето – разплаках се, така както си лежах на магарето и гледах в монитора. Истина беше - там беше моето бебе
Последва една прекрасна и лека бременност, терминът ми беше на 01.03.2011 г. Всичко вървеше по план. Докато на 30-ти срещу 31-ви декември, в 1:30 през нощта не ми изтекоха водите. Бях в 33 седмица. Щях да се побъркам. Обадих се веднага на доктора, но той не ми вдигна. Изстреляхме се по най-бързия начин към частната болница във Ветрен. Прегледаха ме, казаха, че нямам разкритие, нито контракции, но голяма част от водите са изтекли. Няма да родя поне още ден, но определено раждане ще има. Сложиха ми система за задържане и започнаха кортикостероиди за дробовете на бебето. Ужасявах се, че може да родя в Бургас. Исках да тръгна за Варна, но беше среднощ, а и не бях говорила с доктора. Молех се да изкарам до сутринта, за да се свържа с него и да бягам от там. В 3 посред нощ телефонът ми иззвъня , беше д-р Александров. Попита какво става, обясних му всичко и той каза – спокойно, сутринта рано при визитациите ги питаш дали ще издържиш пътуване и по най-бързия начин тръгваш за София – Майчин дом. Успокои ме, че в тези седмици няма голяма опасност за детето и всичко би трябвало да е наред, но в никакъв случай не трябва да раждам в Бургас. Слава богу, на сутринта се оказа, че няма още родова дейност и мога да пътувам. На смяна беше моя лекар от ЖК, споделих му какво смятам да правя и той каза – „ ами честно да ти призная и аз смятах това да ти предложа, най-добре е да отидеш в София, ще издържиш пътуването.” Олекна ми. Тръгнахме веднага, в 16:00 на 31 декември ме приеха в болницата, изкарах една интересна Нова Година в родилното и на 02.01.2011 г. в 13:37 на бял свят с естествено раждане се появи моята дъщеря Габриела. Нямаше по-щастлива от мен. Едновременно се радвах и страхувах дали всичко ще е наред с нея. Но бях спокойна, че тя е в ръцете на най-добрите. След 28 дни престой в неонатологията си я прибрахме жива и здрава вкъщи. Благодаря на целия екип в Майчин дом за грижите, които положиха за нас.
Ами, това е, мили момичета и момчета. Нашата история завърши щастливо. Всеки ден се моля историите на всички семейства, борещи се със стерилитета да завършат с поне едно здраво и прекрасно бебе! Дано!!!
На всички, които все още са по пътя към щастието искам да кажа – вярвайте, вярвайте и се борете, защото мечтите наистина се сбъдват! Не се отказвайте и знайте, че вашето чудо ви чака там, в края на пътя, трябва само да се преборите за него, а вие ще успеете, убедена съм!
На всички момичета и момчета от Зачатие искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Благодаря ви, че ви има, че бяхте с мен през цялото време, че помагате неуморно на хората с репродуктивни проблеми! Нямам думи да изкажа признателността си към вас. Докато съм жива няма да успея да ви се отблагодаря за всичко, но ще продължавам да опитвам! Защото моето бебе е бебе на ЗАЧАТИЕ и винаги ще бъде! ОБИЧАМ ВИ!
Искам да благодаря на д-р Александров и д-р Даскалова, без тяхната помощ, усилия и вяра днес нямаше да пиша тези редове. БЛАГОДАРЯ ВИ, ОБИЧАМ ВИ!
Весели празници на всички и дано новата година донесе на всички така чаканото чудо!
Златина Тодорова, 29г., Бургас, във форума - sixsens
Бебе на Зачатие - Габриела
Нашата история започна през септември 2006 година с нашата сватба. 7-8 месеца след това бебе все още нямаше. Реших, че нещо не е наред и е време да посетя гинеколога си отново /бях ходила точно преди да започнем опитите, за да се уверя, че всичко ми е наред/. Последва мануален преглед, хормони, а на следващото посещение и спермограма, разбира се, в лаборатория Заключение – „всичко ви е наред, няма причина да не забременееш. Няма смисъл да ходиш по доктори и да се травмираш излишно, успокой се и ще стане „ Любимата ми фраза..... Това беше вече към края на 2007 година. Стана ми ясно, че тая няма да я бъде, колкото и да не съм лекар, все съм наясно, че женската репродуктивна система не е едни хормони само. Реших да потърся по-компетентно мнение и да се насоча към лекар извън Бургас. Възнамерявах след като минат новогодишните празници да се ориентирам вече, междувременно събирах информация.
Февруари 2008 г. ми закъсня с близо седмица. Помислих си – ето, стана, бременна съм! Веднага си купих тест, ноооо той беше отрицателен. После още един и още един и така, докато на 11-ти ден не ми дойде. Междувременно приятелка на майка ми ми каза за една гинеколожка в Бургас, която била много добра и работела с някакъв репродуктивен специалист в София. Обадих й се и отидох на преглед. Имах киста, чийто произход не беше много ясен. Жената се оказа наситина добър гинеколог, но по-важното, знаеше си възможностите и слава богу, не се опита да ме лекува, а ми назначи базови изследвания и ме прати директно в София, при въпросния доктор. Успях да си запазя час за април и зачаках.
Въпросният специалист беше в Майчин дом – София. Отидох на прегледа, видя ме на ехограф, погледна изследванията ми и каза, че кистата е фоликулярна. Имам СПКЯ и нямам овулация. Прие спермограмата на мъжа ми като достоверна и заключи, че проблема е в мен. Предложи ми лапароскопия с цел фенестрация на яйчниците и проверка на тръбите. Аз се съгласих и насрочихме дата за края на юни месец, като предварително трябваше да пусна изследвания за хламидии, микробиология и т.н. – стандартните преди лапаро. Дойде юни месец, отидох в болницата и с треперещи колене си зачаках лапарото. Бях занесла изследванията за хламидии, от които беше станало ясно, че съм прекарала някога инфекцията, но в момента нямах. Изследванията никой не ми ги погледна. Направиха ми процедурата и ме сюрпризираха, че тръбите ми са запушени тотално, но не посмяли да пипат нищо, защото от срастванията разбрали, че вероятно са от хламидии, но понеже не знаели дали съм имала или не такава инфекция и затова не рискували. А че аз си носех чинно изследването, но нямаше кой да го види – няма значение. Но пък това се оказа плюс за мен, че не са успяли да направят нищо, но го разбрах по-късно. В крайна сметка ми бе предложено следното лечение – пластика на тръби с успеваемост по-висока от при ин витро процедура...хаххахах. Докторът ми каза да му се обадя септември, за да насрочим датата за операцията.
Излишно е да казвам колко бях съкрушена, вцепенена и уплашена. Имах чувството, че са ме ударили с нещо тежко по главата. Аз, която никога не съм имала гинекологични проблеми, ходех редовно на профилактични прегледи /те явно толкова са били и профилактични/ изведнъж се оказах съз запушени тръби. Поревах си едно хубаво като се прибрах, поговорихме с мъжа ми и решихме, че ще се подложа на операцията. Реших да се поинтересувам по-подробно за какво иде реч в крайна сметка и започнах да чета из интернет по-задълбочено.
Тогава открих ЗАЧАТИЕ! И слава богу! Разбрах, че няма мисъл да се подлагам на пластика, тъй като успеваемостта е твърде ниска и не особено ясна. Научих ужасно много за репродуктивните системи на жената и мъжа. Намерих много хора с моята съдба, открих подкрепа, съчувствие, страшно много информация. Благодаря ви, момичета, че ви има!!! Първият човек, който ми отговори на въпрос в една тема беше д-р Даскалова - Мели. Много ми помогна тогава, а и после, но ще стигна до там по-късно..
Бебе на Зачатие - Габриела
Нашата история започна през септември 2006 година с нашата сватба. 7-8 месеца след това бебе все още нямаше. Реших, че нещо не е наред и е време да посетя гинеколога си отново /бях ходила точно преди да започнем опитите, за да се уверя, че всичко ми е наред/. Последва мануален преглед, хормони, а на следващото посещение и спермограма, разбира се, в лаборатория Заключение – „всичко ви е наред, няма причина да не забременееш. Няма смисъл да ходиш по доктори и да се травмираш излишно, успокой се и ще стане „ Любимата ми фраза..... Това беше вече към края на 2007 година. Стана ми ясно, че тая няма да я бъде, колкото и да не съм лекар, все съм наясно, че женската репродуктивна система не е едни хормони само. Реших да потърся по-компетентно мнение и да се насоча към лекар извън Бургас. Възнамерявах след като минат новогодишните празници да се ориентирам вече, междувременно събирах информация.
Февруари 2008 г. ми закъсня с близо седмица. Помислих си – ето, стана, бременна съм! Веднага си купих тест, ноооо той беше отрицателен. После още един и още един и така, докато на 11-ти ден не ми дойде. Междувременно приятелка на майка ми ми каза за една гинеколожка в Бургас, която била много добра и работела с някакъв репродуктивен специалист в София. Обадих й се и отидох на преглед. Имах киста, чийто произход не беше много ясен. Жената се оказа наситина добър гинеколог, но по-важното, знаеше си възможностите и слава богу, не се опита да ме лекува, а ми назначи базови изследвания и ме прати директно в София, при въпросния доктор. Успях да си запазя час за април и зачаках.
Въпросният специалист беше в Майчин дом – София. Отидох на прегледа, видя ме на ехограф, погледна изследванията ми и каза, че кистата е фоликулярна. Имам СПКЯ и нямам овулация. Прие спермограмата на мъжа ми като достоверна и заключи, че проблема е в мен. Предложи ми лапароскопия с цел фенестрация на яйчниците и проверка на тръбите. Аз се съгласих и насрочихме дата за края на юни месец, като предварително трябваше да пусна изследвания за хламидии, микробиология и т.н. – стандартните преди лапаро. Дойде юни месец, отидох в болницата и с треперещи колене си зачаках лапарото. Бях занесла изследванията за хламидии, от които беше станало ясно, че съм прекарала някога инфекцията, но в момента нямах. Изследванията никой не ми ги погледна. Направиха ми процедурата и ме сюрпризираха, че тръбите ми са запушени тотално, но не посмяли да пипат нищо, защото от срастванията разбрали, че вероятно са от хламидии, но понеже не знаели дали съм имала или не такава инфекция и затова не рискували. А че аз си носех чинно изследването, но нямаше кой да го види – няма значение. Но пък това се оказа плюс за мен, че не са успяли да направят нищо, но го разбрах по-късно. В крайна сметка ми бе предложено следното лечение – пластика на тръби с успеваемост по-висока от при ин витро процедура...хаххахах. Докторът ми каза да му се обадя септември, за да насрочим датата за операцията.
Излишно е да казвам колко бях съкрушена, вцепенена и уплашена. Имах чувството, че са ме ударили с нещо тежко по главата. Аз, която никога не съм имала гинекологични проблеми, ходех редовно на профилактични прегледи /те явно толкова са били и профилактични/ изведнъж се оказах съз запушени тръби. Поревах си едно хубаво като се прибрах, поговорихме с мъжа ми и решихме, че ще се подложа на операцията. Реших да се поинтересувам по-подробно за какво иде реч в крайна сметка и започнах да чета из интернет по-задълбочено.
Тогава открих ЗАЧАТИЕ! И слава богу! Разбрах, че няма мисъл да се подлагам на пластика, тъй като успеваемостта е твърде ниска и не особено ясна. Научих ужасно много за репродуктивните системи на жената и мъжа. Намерих много хора с моята съдба, открих подкрепа, съчувствие, страшно много информация. Благодаря ви, момичета, че ви има!!! Първият човек, който ми отговори на въпрос в една тема беше д-р Даскалова - Мели. Много ми помогна тогава, а и после, но ще стигна до там по-късно..
След това се запознах с една страхотна моя съгражданка, Cygnus. Невероятен човек е тя. Тя беше тази, която ме насочи към правилния лекар и оттам пътят ми беше сравнително кратък, макар и малко труден. Но и за това ще разкажа след малко.
И така, регистрирах се в Зачатие на 04. 12. 2008 година и започнах да чета буквално денонощно. Бях изумена и впечатлена от сайта. Не вярвах, че има хора, които са способни да работят толкова много и безвъзмездно за другите. Бях като омагьосана. Няколко месеца по-късно реших да стана член. Точно наближаваше ДРЗ Бургас и реших, че мога да помогна с нещичко по организацията на Cygnus. Не мога да опиша как се чувствах, когато станах част от Сдружението и усетих атмосферата сред хората, които се трудят неуморно. Беше страхотно, чувствах се горда, че съм част от тази организация, че макар и с мъничко, все пак помагам на хората като мен. Тогава си обещах, че независимо дали ще успея да постигна мечтата си, ще продължа да помагам с каквото мога, че ще остана в Зачатие, защото то стана моето семейство. Докато съм жива няма да мога да се отблагодаря за подкрепата, помощта и приятелствата, които открих тук. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!
Да се върна малко назад, няколко месеца преди ДРЗ. След като вече се бях информирала доста добре относно моя проблем, реших да запазя час в няколко клиники /поне две мнения исках да чуя/. Момичетата във форума бяха така добри да ми препоръчат доктори и вече имах запазени два часа, съответно за Февруари и за Март 2009 година. Отидох на първия преглед, потвърди се диагнозата запушени тръби, но докторът каза, че няма смисъл от пластика, директно трябва да направя ин витро. Точно тогава тъкмо предстоеше да заработи ЦФАР и ми предложиха да ми подадат документите. Разбрахме се да се чуем допълнително. Аз обаче усещах, че има още нещо, не знам защо, но вътрешно бях убедена, че трябва да направя още едно лапаро. След всичко, което бях изчела по въпроса за хламидиите и поразиите, които нанасят, мислех, че трябва хубаво да се видят тръбите и тогава да пристъпя към ин витро. Бях приела вече факта, че ще стигнем до АРТ, макар и трудно. Реших да чуя какво ще ми кажат и от другата клиника и тогава да реша какво да правя.
Тук е моментът да благодаря на Cygnus, че ме насочи към Човека, който сбъдна моята мечта – д-р Александров от АГ Варна. Дони, благодаря ти!!! Вторият час, който бях запазила беше при него. Той ме прегледа, видя изследванията ми, прегледа снимките от лапароскопията /нямах диск, а само 2 снимки/ и потвърди диагнозата – запушени тръби и СПКЯ. Но се усъмни, че на снимките се вижда хидросалпинкс. Бях чела вече за това и знаех, че ако наистина имам такъв, тръбите трябва да се махнат. Мнението на д-р Александров беше, че трябва да направим нова лаапароскопия, за да се установи какво е състоянието, ако може нещо да се спаси – да се спасява, ако не – отстраняване. Направихме лапарото през април същата година - 2009. Диагнозата се потвърди – двустранен дебелостенен хидросалпинкс, множество сраствания в малкия таз, около ячйниците и тръбите. Едвам е успял да стигне до тръбите, за да ги махне. Изгледахме диска и докторът ми обясняваше подробно какво и защо е направил. Бях подготвена за това, но все пак таях и малка надежда, че нещо ще може да се спаси. Бях съкрушена, но и напълнио решена да стигна докрай. Веднага попитах кога мога да започна ин витро. Той се засмя и каза, че още след следващия цикъл мога да се подготвям. Супер, значи няма да чакам Уговорихме се да се чуем като ми дойде.
Междувременно вече наближаваше ДРЗ и аз бях в еуфория. Бях убедена, че до края на лятото ще съм бременна. Пропуснах да кажа, че в деня след лапарото се запознах с още един прекрасен човек от Зачатие – Лиско Тя беше в стимулация и точно тогава имаше преглед и се уговорихме да се видим. Не съм срещала толкова лъчезарен, позитивен и добър човек, просто нямам думи. Като разбрах, че е в процедура, всеки ден се молех да й е последна. Няколко дни преди ДРЗ разбрах, че е бременна и направо се разревах от радост. Това ми даде огромна надежда, че и аз ще я последвам. На самото ДРЗ вече се запознах и с останалите момичета от Зачатие. Бях впечатлена от тези жени!!! Трудно ми е да опиша емоциите, които изживях в този ден! Бях заредена за месеци напред с надежда, оптимизъм и щастие. Не знам как го правите, но сте страхотни! Тогава окончателно вече се затвърди желанието ми да остана тук и да правя всичко по силите си да помагам. Благодаря, че ми дадохте тази възможност!
Връщам се на предстоящата процедура. Много взех да се унасям в лирични отклонения, извинете. Когато ми дойде цикълът, отидох в клиниката за преглед и се оказа, че имам задържан фоликул и трябва да отложим за септември. Много бях разочарована, но какво да се прави. Прекарах едно хубаво и спокойно лято, заредено с надежда.
Септември 2009 г, росна прясна, с новия цикъл бях наредена на диванчето в чакалнята. Започнахме процедурата по къс протокол, 150 единици Гонал на ден. Направих 16 яйцеклетки, не можех да повярвам. Казах си – е, няма начин да не стане, толкова много яйцеклетки. Пропуснах да кажа, че преди това бяхме направили две нови спермограми на мъжа ми, вече където трябва – в първата клиника, за която имах час и при д-р Александров. И двете показваха, че има леки отклонения в морфологията, но така или иначе правехме ин витро, така че проблема щеше да бъде преодолян и за целта на процедурата, нещата са ок. Обаче, каква беше изненадата ни, когато се оказа, че от всичките 16 яйцеклетки, се бяха оплодили само 8. Д-р Александров каза, че се е усъмнил нещо и за всеки случай е направил и ин витро и ИКСИ, за да не стане гаф. Оказа се, че на ин витро се бяха оплодили само 2, останалите с ИКСИ, но така или иначе, оцеляха само 5 ембриона, до 3 ден. От тях имаше само един, който изобщо имаше някакъв потенциал. Бях направо смазана. Направихме трансфера, но докторът ме предупреди, че нещата не са добре и да се подготвя и за неуспех. Идеше ми да скоча от 7 ет. на АГ-то. Прибрах се вкъщи и колкото и да се опитвах да вярвам и да се надявам, усещах, че няма да се получи. Оказах се права. Тестът беше отрицателен. Това беше голям удар за мен, защото си мислех, че щом съм с тубарен фактор само, би трябвало лесно да се случат нещата, нооооо не би. Веднага след теста отидох да говоря с доктора и да видим какво ще правим. Според него, проблемът е бил в яйцеклетките, тъй като някои от тях са били не дотам качествени, което по негово мнение се дължеше на стимулацията и моя СПКЯ. Бях на косъм от хиперстимулация и д-р Ковачев, който следеше стимулацията беше намалил дозите в последните дни. Вероятно там беше проблема. Решихме, че следващия път ще пробваме с дълъг протокол. Аз не исках да чакам изобщо и попитах кога най-рано мога да започна нова стимулация. Отговорът беше – най-рано след 3 месеца. Така да бъде, след 3 месеца съм пак на линия.
Започнахме да търсим начини да финансираме следващия опит, тъй като клиниката не работи с вече стартиралия ЦФАР.
Оказа се, че община Бургас е започнала ежегодна инициатива за подпомагане на двойките със стерилитет в града. И така, успях да се възползвам от програмата и набавихме част от необходимата ни сума.
Януари 2010 година стартирахме втората процедура, по дълъг протокол, като блокажа започнах още края на декември. Резултатите отново бяха чудесни – 19 яйцеклетки, този път с отлично качество. Спермограмата беше добре, но д-р Александров отново реши да направи сплит оплождане, за всеки случай. Резултатът – 13 мбриона. Вече летях, викам си – ей това е моя опит. Толкова ембриони, няма начин поне един да не е супер и да се получи. Докторът реши да изчакаме до 5 ден за бластоцисти, но все пак се разбрахме да се чуем на 3 ден, да видим какво е положението. Прибрах се и зачаках. Времето беше ужасно, валеше сняг и пътищата бяха затворени, затова реших все пак да отида н 4 ден и да стоя във Варна, че да не стане гаф и да не мога да стигна за трансфера. На 3 ден се чухме, докторът каза, че всичко е наред, ембрионите се делят и да отида на 5 ден за трансфера. Още на другия ден бях там, останах в клиниката вечерта и с нетърпение чаках сутринта, за да си прибера ембриончетата. Почти не спах цялата нощ. Дойде сутринта, настаниха момичета за пункции и трансфери, мина техния ред и дойде моя. Но когато видях на врата д-р Александров, а не Ани или Малена, сърцето ми се сви. Това не беше добър знак. Оказах се права. Докторът беше съкрушен, ядосан и потресен едновремено. Извика ме в другата стая и не знаеше как да ми съобщи новината, че ВСИЧКИ ембриони са спрели да се развиват. Както на 3-ти ден са били ок, на 5-ти не е имало нито един, който да се дели. Беше изумен и не знаеше какво става и на какво се дължи това. Аз бях съсипана. Не знаех какво става, защо се случва това, накъде да поема оттук нататък. Поговорихме си и той ми каза, ако искам да остана още един ден. Понякога, макар и рядко, нещата се променяли и на 6 ден се е случвало ембрионите да се раздвижат и да излезе все пак някой читав, но разбира се, шанса за това беше нищожен. Каза ми да преценя какво да правя. Реших да остана. Едвам изкарах нощта, бях сама, мъжът ми не можа да дойде с мен, понеже беше на работа. Обадих му се по телефона и му съобщих новината, той беше съсъпан милия. Аз плаках цяла нощ и прехвърлях наум какво да правим оттук нататък. На сутринта нямаше промяна и трансферът в крайна сметка не се състоя. Доста поговорихме с д-р Александров, той беше наистина изненадан и в недоумение. Според него, проблемът не е в моите яйцеклетки, а вероятно има някакъв скрит мъжки фактор, който може да се открие с по-подробна спермограма и SDI тест. Посъветва ме да направим такава, но тъй като в тяхната клиника не правят подобно изследване, ми каза да се насоча другаде за него. Той по принцип не е привърженик на имунологичните изследвания, но ми каза, че ако сметна за нужно, да ги направя. Буквално ми каза – „ изследвай всичко, което решиш, ако искаш, просто аз като технология при самото ин витро няма какво повече да направя, можем да си правим процедури до откат, но проблемът за мен не е при теб, а в спермограмата, търсете там, ако се открие нещо ми се обади, да видим какво ще правим.”
Прибрах се в Бургас като попарена. Няколко дни не бях на себе си. През главата ми минаха какви ли не сценарии. Бях ужасена, че може да се окаже някакъв непреодолим проблем и да не успея никога. Но, в никакъв случай не смятах да се отказвам. Възнамерявах да се боря докрай. Каквото и да ми струва. Дадох си една седмица, за да дойда на себе си и отново се качих на въртележката. Обадих се на д-р Даскалова, обясних й за какво става дума и си записахме час при нея. Мели, нямам думи да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Ако не беше ти, нямаше да се справим.
Направихме SDI тест и съмненията на д-р Александров се потвърдиха – излязоха скрити проблеми – ниска оплодителна способност, влошена морфология спярмо последния път, намалена подвижност. Направо бяхме в шок. Д-р Даскалова ни посъветва да посетим андролог, да направим хормонални изследвания на мъжа ми, микробиология на еякулат, както и тест за инсулинова резистентност. Препоръча ни д-р Кацаров. Веднага се обадихме и запазихме час. Междувременно на мен ми каза да си пусна едни генетични изследвания. Съчетахме всичко с едно ходене до София, прегледа, изследванията – всичко. Д-р Кацаров не откри анатомичен проблем, но хормоните не бяха в норма, имаше отклонения и назначи 3 месеца Fertil Aid, след което контролна спермограма. Установи се и ясно изразена инсулинова резистентност. Отново отидохме при д-р Даскалова, за да съгласуваме лечението. Тя ни даде и насоки за промени в начина на живот и храненето, посетихме и ендокринолог, който предписа Метформин. Междувременно и аз реших да си направя глюкозо-толерантен тест, оказах се и аз с инсулинова резистентност. Генетичните изследвания ми бяха добри – там нямаше проблем. Започнахме лечението и след 3 месеца вече нямах търпение да направим контрола. Отново при д-р Даскалова, нова спермограма и чакане на резултатите. Имаше огромно подобрение, направо бяхме изумени. Аз само това и чаках, направо се обадих на д-р Александров за нов опит. Не ми се чакаше повече.
Май месец 2010 година старира нашият трети опит. За разлика от предните пъти, когато бях относително спокойна и уверена в успеха, този път много ме беше страх, ама много...Изпитвах неистов ужас, че всичко ще се ....потрети....Но връщане назад няма, пътят за мен е само напред и нагоре. Стимулацията мина добре, пункцията също - отново извадиха 19 яйцеклетки. Този път, обаче, спермограмата беше перфектна Док направо беше във възторг. Реши да остави всички яйцеклетки на ин витро, като в края на деня ги провери за всеки случай, да няма издънки. В крайна сметка, имах 4 оплодени от ин витро, а останалите той иксира, като накрая имах отново 13 ембриона. Дотук добре, но моя горчив опит сочи, че това далеееч не е достатъчно. През цялото време бях на тръни. Трансферът трябваше да е на 5 ден, но за всеки случай се разбрахме да се чуем на 3-ти. Е, с моя "късмет" рано на трети ден док ми се обади с лошата новина, че са останали само 5 ембриона, които мърдат и да ходя за трансфер. Подкосиха ми се краката. Всичко се повтаряше..опа, не...потретваше. Наревах се едно хубаво и с натежало сърце тръгнах за Варна. На трансфера маааалко се поуспокоих, върнаха ми 3 ембриона, от които все пак един беше идеален, според думите на док. Да, ама дали е достатъчно, си мислех аз. Прибрах се вкъщи и зачаках...Аз си знам как изминаха тези ужасни 2 седмици. Беше кошмар, но ги преживях все пак...Реших да направя теста на 13 ден. Станах сутринта и със свито сърце, ужасно треперещи ръце и потоци от сълзи, напишках проклетия тест....Едвам дочаках 5-те минути. Продължавах да плача....настъпи момента на истината, със замъглени от сълзите очи, отворих прословутото прозорче и видях една черта - контролната Вече нищо не виждах.....Но след секунди, забелязах, че не съм отворила прозорчето до край. Вече едвам не изтървах теста, дръпнах още малко и.....ТЯ беше там....по-бледа, но ясно открояваща се....моята втора черта....Не вярвах на очите си. Разревах се още по-силно....Започнах да обикалям от стая в стая, в истеричен плач и взирайки се в теста, мислейки, че халюцинирам.
И така, регистрирах се в Зачатие на 04. 12. 2008 година и започнах да чета буквално денонощно. Бях изумена и впечатлена от сайта. Не вярвах, че има хора, които са способни да работят толкова много и безвъзмездно за другите. Бях като омагьосана. Няколко месеца по-късно реших да стана член. Точно наближаваше ДРЗ Бургас и реших, че мога да помогна с нещичко по организацията на Cygnus. Не мога да опиша как се чувствах, когато станах част от Сдружението и усетих атмосферата сред хората, които се трудят неуморно. Беше страхотно, чувствах се горда, че съм част от тази организация, че макар и с мъничко, все пак помагам на хората като мен. Тогава си обещах, че независимо дали ще успея да постигна мечтата си, ще продължа да помагам с каквото мога, че ще остана в Зачатие, защото то стана моето семейство. Докато съм жива няма да мога да се отблагодаря за подкрепата, помощта и приятелствата, които открих тук. БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!
Да се върна малко назад, няколко месеца преди ДРЗ. След като вече се бях информирала доста добре относно моя проблем, реших да запазя час в няколко клиники /поне две мнения исках да чуя/. Момичетата във форума бяха така добри да ми препоръчат доктори и вече имах запазени два часа, съответно за Февруари и за Март 2009 година. Отидох на първия преглед, потвърди се диагнозата запушени тръби, но докторът каза, че няма смисъл от пластика, директно трябва да направя ин витро. Точно тогава тъкмо предстоеше да заработи ЦФАР и ми предложиха да ми подадат документите. Разбрахме се да се чуем допълнително. Аз обаче усещах, че има още нещо, не знам защо, но вътрешно бях убедена, че трябва да направя още едно лапаро. След всичко, което бях изчела по въпроса за хламидиите и поразиите, които нанасят, мислех, че трябва хубаво да се видят тръбите и тогава да пристъпя към ин витро. Бях приела вече факта, че ще стигнем до АРТ, макар и трудно. Реших да чуя какво ще ми кажат и от другата клиника и тогава да реша какво да правя.
Тук е моментът да благодаря на Cygnus, че ме насочи към Човека, който сбъдна моята мечта – д-р Александров от АГ Варна. Дони, благодаря ти!!! Вторият час, който бях запазила беше при него. Той ме прегледа, видя изследванията ми, прегледа снимките от лапароскопията /нямах диск, а само 2 снимки/ и потвърди диагнозата – запушени тръби и СПКЯ. Но се усъмни, че на снимките се вижда хидросалпинкс. Бях чела вече за това и знаех, че ако наистина имам такъв, тръбите трябва да се махнат. Мнението на д-р Александров беше, че трябва да направим нова лаапароскопия, за да се установи какво е състоянието, ако може нещо да се спаси – да се спасява, ако не – отстраняване. Направихме лапарото през април същата година - 2009. Диагнозата се потвърди – двустранен дебелостенен хидросалпинкс, множество сраствания в малкия таз, около ячйниците и тръбите. Едвам е успял да стигне до тръбите, за да ги махне. Изгледахме диска и докторът ми обясняваше подробно какво и защо е направил. Бях подготвена за това, но все пак таях и малка надежда, че нещо ще може да се спаси. Бях съкрушена, но и напълнио решена да стигна докрай. Веднага попитах кога мога да започна ин витро. Той се засмя и каза, че още след следващия цикъл мога да се подготвям. Супер, значи няма да чакам Уговорихме се да се чуем като ми дойде.
Междувременно вече наближаваше ДРЗ и аз бях в еуфория. Бях убедена, че до края на лятото ще съм бременна. Пропуснах да кажа, че в деня след лапарото се запознах с още един прекрасен човек от Зачатие – Лиско Тя беше в стимулация и точно тогава имаше преглед и се уговорихме да се видим. Не съм срещала толкова лъчезарен, позитивен и добър човек, просто нямам думи. Като разбрах, че е в процедура, всеки ден се молех да й е последна. Няколко дни преди ДРЗ разбрах, че е бременна и направо се разревах от радост. Това ми даде огромна надежда, че и аз ще я последвам. На самото ДРЗ вече се запознах и с останалите момичета от Зачатие. Бях впечатлена от тези жени!!! Трудно ми е да опиша емоциите, които изживях в този ден! Бях заредена за месеци напред с надежда, оптимизъм и щастие. Не знам как го правите, но сте страхотни! Тогава окончателно вече се затвърди желанието ми да остана тук и да правя всичко по силите си да помагам. Благодаря, че ми дадохте тази възможност!
Връщам се на предстоящата процедура. Много взех да се унасям в лирични отклонения, извинете. Когато ми дойде цикълът, отидох в клиниката за преглед и се оказа, че имам задържан фоликул и трябва да отложим за септември. Много бях разочарована, но какво да се прави. Прекарах едно хубаво и спокойно лято, заредено с надежда.
Септември 2009 г, росна прясна, с новия цикъл бях наредена на диванчето в чакалнята. Започнахме процедурата по къс протокол, 150 единици Гонал на ден. Направих 16 яйцеклетки, не можех да повярвам. Казах си – е, няма начин да не стане, толкова много яйцеклетки. Пропуснах да кажа, че преди това бяхме направили две нови спермограми на мъжа ми, вече където трябва – в първата клиника, за която имах час и при д-р Александров. И двете показваха, че има леки отклонения в морфологията, но така или иначе правехме ин витро, така че проблема щеше да бъде преодолян и за целта на процедурата, нещата са ок. Обаче, каква беше изненадата ни, когато се оказа, че от всичките 16 яйцеклетки, се бяха оплодили само 8. Д-р Александров каза, че се е усъмнил нещо и за всеки случай е направил и ин витро и ИКСИ, за да не стане гаф. Оказа се, че на ин витро се бяха оплодили само 2, останалите с ИКСИ, но така или иначе, оцеляха само 5 ембриона, до 3 ден. От тях имаше само един, който изобщо имаше някакъв потенциал. Бях направо смазана. Направихме трансфера, но докторът ме предупреди, че нещата не са добре и да се подготвя и за неуспех. Идеше ми да скоча от 7 ет. на АГ-то. Прибрах се вкъщи и колкото и да се опитвах да вярвам и да се надявам, усещах, че няма да се получи. Оказах се права. Тестът беше отрицателен. Това беше голям удар за мен, защото си мислех, че щом съм с тубарен фактор само, би трябвало лесно да се случат нещата, нооооо не би. Веднага след теста отидох да говоря с доктора и да видим какво ще правим. Според него, проблемът е бил в яйцеклетките, тъй като някои от тях са били не дотам качествени, което по негово мнение се дължеше на стимулацията и моя СПКЯ. Бях на косъм от хиперстимулация и д-р Ковачев, който следеше стимулацията беше намалил дозите в последните дни. Вероятно там беше проблема. Решихме, че следващия път ще пробваме с дълъг протокол. Аз не исках да чакам изобщо и попитах кога най-рано мога да започна нова стимулация. Отговорът беше – най-рано след 3 месеца. Така да бъде, след 3 месеца съм пак на линия.
Започнахме да търсим начини да финансираме следващия опит, тъй като клиниката не работи с вече стартиралия ЦФАР.
Оказа се, че община Бургас е започнала ежегодна инициатива за подпомагане на двойките със стерилитет в града. И така, успях да се възползвам от програмата и набавихме част от необходимата ни сума.
Януари 2010 година стартирахме втората процедура, по дълъг протокол, като блокажа започнах още края на декември. Резултатите отново бяха чудесни – 19 яйцеклетки, този път с отлично качество. Спермограмата беше добре, но д-р Александров отново реши да направи сплит оплождане, за всеки случай. Резултатът – 13 мбриона. Вече летях, викам си – ей това е моя опит. Толкова ембриони, няма начин поне един да не е супер и да се получи. Докторът реши да изчакаме до 5 ден за бластоцисти, но все пак се разбрахме да се чуем на 3 ден, да видим какво е положението. Прибрах се и зачаках. Времето беше ужасно, валеше сняг и пътищата бяха затворени, затова реших все пак да отида н 4 ден и да стоя във Варна, че да не стане гаф и да не мога да стигна за трансфера. На 3 ден се чухме, докторът каза, че всичко е наред, ембрионите се делят и да отида на 5 ден за трансфера. Още на другия ден бях там, останах в клиниката вечерта и с нетърпение чаках сутринта, за да си прибера ембриончетата. Почти не спах цялата нощ. Дойде сутринта, настаниха момичета за пункции и трансфери, мина техния ред и дойде моя. Но когато видях на врата д-р Александров, а не Ани или Малена, сърцето ми се сви. Това не беше добър знак. Оказах се права. Докторът беше съкрушен, ядосан и потресен едновремено. Извика ме в другата стая и не знаеше как да ми съобщи новината, че ВСИЧКИ ембриони са спрели да се развиват. Както на 3-ти ден са били ок, на 5-ти не е имало нито един, който да се дели. Беше изумен и не знаеше какво става и на какво се дължи това. Аз бях съсипана. Не знаех какво става, защо се случва това, накъде да поема оттук нататък. Поговорихме си и той ми каза, ако искам да остана още един ден. Понякога, макар и рядко, нещата се променяли и на 6 ден се е случвало ембрионите да се раздвижат и да излезе все пак някой читав, но разбира се, шанса за това беше нищожен. Каза ми да преценя какво да правя. Реших да остана. Едвам изкарах нощта, бях сама, мъжът ми не можа да дойде с мен, понеже беше на работа. Обадих му се по телефона и му съобщих новината, той беше съсъпан милия. Аз плаках цяла нощ и прехвърлях наум какво да правим оттук нататък. На сутринта нямаше промяна и трансферът в крайна сметка не се състоя. Доста поговорихме с д-р Александров, той беше наистина изненадан и в недоумение. Според него, проблемът не е в моите яйцеклетки, а вероятно има някакъв скрит мъжки фактор, който може да се открие с по-подробна спермограма и SDI тест. Посъветва ме да направим такава, но тъй като в тяхната клиника не правят подобно изследване, ми каза да се насоча другаде за него. Той по принцип не е привърженик на имунологичните изследвания, но ми каза, че ако сметна за нужно, да ги направя. Буквално ми каза – „ изследвай всичко, което решиш, ако искаш, просто аз като технология при самото ин витро няма какво повече да направя, можем да си правим процедури до откат, но проблемът за мен не е при теб, а в спермограмата, търсете там, ако се открие нещо ми се обади, да видим какво ще правим.”
Прибрах се в Бургас като попарена. Няколко дни не бях на себе си. През главата ми минаха какви ли не сценарии. Бях ужасена, че може да се окаже някакъв непреодолим проблем и да не успея никога. Но, в никакъв случай не смятах да се отказвам. Възнамерявах да се боря докрай. Каквото и да ми струва. Дадох си една седмица, за да дойда на себе си и отново се качих на въртележката. Обадих се на д-р Даскалова, обясних й за какво става дума и си записахме час при нея. Мели, нямам думи да ти благодаря за всичко, което направи за нас. Ако не беше ти, нямаше да се справим.
Направихме SDI тест и съмненията на д-р Александров се потвърдиха – излязоха скрити проблеми – ниска оплодителна способност, влошена морфология спярмо последния път, намалена подвижност. Направо бяхме в шок. Д-р Даскалова ни посъветва да посетим андролог, да направим хормонални изследвания на мъжа ми, микробиология на еякулат, както и тест за инсулинова резистентност. Препоръча ни д-р Кацаров. Веднага се обадихме и запазихме час. Междувременно на мен ми каза да си пусна едни генетични изследвания. Съчетахме всичко с едно ходене до София, прегледа, изследванията – всичко. Д-р Кацаров не откри анатомичен проблем, но хормоните не бяха в норма, имаше отклонения и назначи 3 месеца Fertil Aid, след което контролна спермограма. Установи се и ясно изразена инсулинова резистентност. Отново отидохме при д-р Даскалова, за да съгласуваме лечението. Тя ни даде и насоки за промени в начина на живот и храненето, посетихме и ендокринолог, който предписа Метформин. Междувременно и аз реших да си направя глюкозо-толерантен тест, оказах се и аз с инсулинова резистентност. Генетичните изследвания ми бяха добри – там нямаше проблем. Започнахме лечението и след 3 месеца вече нямах търпение да направим контрола. Отново при д-р Даскалова, нова спермограма и чакане на резултатите. Имаше огромно подобрение, направо бяхме изумени. Аз само това и чаках, направо се обадих на д-р Александров за нов опит. Не ми се чакаше повече.
Май месец 2010 година старира нашият трети опит. За разлика от предните пъти, когато бях относително спокойна и уверена в успеха, този път много ме беше страх, ама много...Изпитвах неистов ужас, че всичко ще се ....потрети....Но връщане назад няма, пътят за мен е само напред и нагоре. Стимулацията мина добре, пункцията също - отново извадиха 19 яйцеклетки. Този път, обаче, спермограмата беше перфектна Док направо беше във възторг. Реши да остави всички яйцеклетки на ин витро, като в края на деня ги провери за всеки случай, да няма издънки. В крайна сметка, имах 4 оплодени от ин витро, а останалите той иксира, като накрая имах отново 13 ембриона. Дотук добре, но моя горчив опит сочи, че това далеееч не е достатъчно. През цялото време бях на тръни. Трансферът трябваше да е на 5 ден, но за всеки случай се разбрахме да се чуем на 3-ти. Е, с моя "късмет" рано на трети ден док ми се обади с лошата новина, че са останали само 5 ембриона, които мърдат и да ходя за трансфер. Подкосиха ми се краката. Всичко се повтаряше..опа, не...потретваше. Наревах се едно хубаво и с натежало сърце тръгнах за Варна. На трансфера маааалко се поуспокоих, върнаха ми 3 ембриона, от които все пак един беше идеален, според думите на док. Да, ама дали е достатъчно, си мислех аз. Прибрах се вкъщи и зачаках...Аз си знам как изминаха тези ужасни 2 седмици. Беше кошмар, но ги преживях все пак...Реших да направя теста на 13 ден. Станах сутринта и със свито сърце, ужасно треперещи ръце и потоци от сълзи, напишках проклетия тест....Едвам дочаках 5-те минути. Продължавах да плача....настъпи момента на истината, със замъглени от сълзите очи, отворих прословутото прозорче и видях една черта - контролната Вече нищо не виждах.....Но след секунди, забелязах, че не съм отворила прозорчето до край. Вече едвам не изтървах теста, дръпнах още малко и.....ТЯ беше там....по-бледа, но ясно открояваща се....моята втора черта....Не вярвах на очите си. Разревах се още по-силно....Започнах да обикалям от стая в стая, в истеричен плач и взирайки се в теста, мислейки, че халюцинирам.
Обаче, не халюцинирах, беше истина.....бременна съм. Когато мъжът ми се прибра нямах търпение да му съобщя най-чаканата и мечтана новина. Той беше на седмото небе, естествено. Обадих се на доктора, а той беше толкова щастлив, че сто пъти ме пита дали е вярно и ме заразпитва как изглеждала чертата, колко била дебела и т.н. Изпратих му снимка .
Реших да пусна кръвен тест на другия ден, за всеки случай - ЧХГ - 280,30 - нямаше съмнение - бременна съм. След 2 дни още един - 870. Направо не знаех къде се намирам. Още ми се струва, че всичко е сън, сякаш това не се случва с мен. Толкова бях свикнала бременността да е нещо, което се случва на другите...Но ето, че след 3 опита, много болка и сълзи, най-сетне слънцето огря и на нашата улица.
След 2 седмици отидох на преглед. Видяхме сърчицето – разплаках се, така както си лежах на магарето и гледах в монитора. Истина беше - там беше моето бебе
Последва една прекрасна и лека бременност, терминът ми беше на 01.03.2011 г. Всичко вървеше по план. Докато на 30-ти срещу 31-ви декември, в 1:30 през нощта не ми изтекоха водите. Бях в 33 седмица. Щях да се побъркам. Обадих се веднага на доктора, но той не ми вдигна. Изстреляхме се по най-бързия начин към частната болница във Ветрен. Прегледаха ме, казаха, че нямам разкритие, нито контракции, но голяма част от водите са изтекли. Няма да родя поне още ден, но определено раждане ще има. Сложиха ми система за задържане и започнаха кортикостероиди за дробовете на бебето. Ужасявах се, че може да родя в Бургас. Исках да тръгна за Варна, но беше среднощ, а и не бях говорила с доктора. Молех се да изкарам до сутринта, за да се свържа с него и да бягам от там. В 3 посред нощ телефонът ми иззвъня , беше д-р Александров. Попита какво става, обясних му всичко и той каза – спокойно, сутринта рано при визитациите ги питаш дали ще издържиш пътуване и по най-бързия начин тръгваш за София – Майчин дом. Успокои ме, че в тези седмици няма голяма опасност за детето и всичко би трябвало да е наред, но в никакъв случай не трябва да раждам в Бургас. Слава богу, на сутринта се оказа, че няма още родова дейност и мога да пътувам. На смяна беше моя лекар от ЖК, споделих му какво смятам да правя и той каза – „ ами честно да ти призная и аз смятах това да ти предложа, най-добре е да отидеш в София, ще издържиш пътуването.” Олекна ми. Тръгнахме веднага, в 16:00 на 31 декември ме приеха в болницата, изкарах една интересна Нова Година в родилното и на 02.01.2011 г. в 13:37 на бял свят с естествено раждане се появи моята дъщеря Габриела. Нямаше по-щастлива от мен. Едновременно се радвах и страхувах дали всичко ще е наред с нея. Но бях спокойна, че тя е в ръцете на най-добрите. След 28 дни престой в неонатологията си я прибрахме жива и здрава вкъщи. Благодаря на целия екип в Майчин дом за грижите, които положиха за нас.
Ами, това е, мили момичета и момчета. Нашата история завърши щастливо. Всеки ден се моля историите на всички семейства, борещи се със стерилитета да завършат с поне едно здраво и прекрасно бебе! Дано!!!
На всички, които все още са по пътя към щастието искам да кажа – вярвайте, вярвайте и се борете, защото мечтите наистина се сбъдват! Не се отказвайте и знайте, че вашето чудо ви чака там, в края на пътя, трябва само да се преборите за него, а вие ще успеете, убедена съм!
На всички момичета и момчета от Зачатие искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Благодаря ви, че ви има, че бяхте с мен през цялото време, че помагате неуморно на хората с репродуктивни проблеми! Нямам думи да изкажа признателността си към вас. Докато съм жива няма да успея да ви се отблагодаря за всичко, но ще продължавам да опитвам! Защото моето бебе е бебе на ЗАЧАТИЕ и винаги ще бъде! ОБИЧАМ ВИ!
Искам да благодаря на д-р Александров и д-р Даскалова, без тяхната помощ, усилия и вяра днес нямаше да пиша тези редове. БЛАГОДАРЯ ВИ, ОБИЧАМ ВИ!
Весели празници на всички и дано новата година донесе на всички така чаканото чудо!