Дълго си мислех от къде и как да започна. Всяко начало ми се струваше тъпо и сякаш не за точно този разказ. Знам, че историята ще стане много дълга и се надявам да имате търпение да я прочетете.
През 1999 г. точно на Нова година се запознах с моя настоящ съпруг. Само след няколко месеца заживяхме заедно. Така минаха две години и през 2002 г. дойде и момента за сватбата. Спряхме всякакви предпазни средства и без никакви усилия решихме, че ако стане бебето ще бъдем много щастливи, ако пък не стане, когато дойде. Мина една година от опитите и нищо. Няма за какво да се притеснявам ще стане, няма причина за да не стане. И може би след тази една година нещата бавно започнаха да тръгват надолу. Започна се едно очакване от околните – щом си се омъжила още на другия месец трябва да си бременна, абе ако има начин да им кажеш и кога точно е станало. При всеки повод и без повод слушах подмятания – “Защо черпиш – да няма нещо!!!”, “ Полегни си щом не ти е добре!”,“Не се качвай там да не направим беля, не вдигай тежко и така нататък!!!”. Всеки ден щом пристигнех на работа всички се повдигаха да видят нямали подало се коремче. После нещата започнаха да загрубяват – при всеки случай винаги слушах едно и също – пожеланията бяха едни и същи – бебе. Много бързо се стигна до там, че малко по малко започнах да се отдръпвам от всички, все по неприятно ми беше да извадя кутия бонбони, за да почерпя за каквото и да било. Започна да ми става неприятно дори да ходя и на работа. Знам че много от двойките, които се борят за дете са минали или минават през такъв етап, но знайте винаги има решение – или се местиш на нова работа или просто се примиряваш с всичко и вдигаш глава. През 2004 г. решихме че имаме нужда от професионална помощ. Но къде да я търсим. Няма информация, не знам към кого да се обърна. Интернетът беше мечта. Докторът при когато ходех на профилактични прегледи беше на мнение, че няма проблем, изпрати ни да пуснем една спермограма – там сравнително нормални показатели. Нищо не излезе. Докторът ми препоръча да отивам на специалист. И така разбрах за клиника Щерев. През януари 2005 г. вече имах записан час и с трепет отивам – резултат прегледи, хормони, спермограма – пак нищо не се открива, причина няма. Съвет да се направи цветна снимка, като ми казаха ако успея в Пловдив да я направя добре, защото те не работят със здравна каса. Връщам се към Пловдив, през март месец случайно разбирам за д-р Ставрев. Свързвам се с него и правим цветна снимка – тръби проходими. И той не намира причина. Решава да правим хормонален профил и следене на овулация. Всичко нармално. На следващия цикъл започвам стимулация, бурна реакция на яйчниците и спиране на лекарствата само следене на фуликулите и накрая отрицателен резултат. Докторът започва да говори за инвитро. Ами сега – аз с тази диагноза “причина няма”, нито здравната каса ми отпуска лекарствата, нито пък имаме финасова възможност да правим опит. Започва се едно търсене на пари – банки, заеми и все познати неща. През цялото време поддържам връзка с докторът при когото съм била и преди да се омъжа. Та той ме посъветва преди да пристъпя към ивитро да направя консултация с поне още един специалист. Така изпрати ме във Варна при доц. Маркова. Тръгваме към Варна – там се повтори същото - причина не се открива. Доц. Маркова назначава терапия – малко физиотерапия, 30 бр. инжекции алое и пиене на аспирин, и най-важното да не се пристъпва към инвитро, преди да се направи лапароскопия, за да се огледа всичко. Уговорката е след като направя всички неща и резултат няма, да се върна отново при нея и ще започнем инвитро. Аз продължавам да затъвам – стоенето без диагноза направо ме съсипва.
На 06.12.2005 г. диагностична лапароскопия – причина няма. Месец след операцията отивам на контролен преглед и няма да забравя думите на доктора – “Причина няма, аз съм проверил и видял всичко, няма начин да не стане”. Съвет да направим нова спермограма, резултатите не бяха от най-добрите, но и това не е пречка бебето да не става. Като тук въобще не се споменава вече инвитро. И през 2006 г. решаваме, че нещата вече излизат от контрол, аз на ръба на нервната си система. Намерихме добър психолог, за да мога да се закрепя и да продължа нататък. Случайно разбирам от една позната, че е имало среща в гр. Пловдив на специалисти по моя проблем, но като нямам интернет дори и незнам кой са и въобще за какво точно става въпрос. Започвам да търся в интернет залите информация – беше много неудобно – аз до децата, те играят на различни игри, пък аз пиша – овулации, спермограми, яйцеклетки.
През 2007 г. вече имам интернет в къщи, и тогава стана ясно, че аз до сега съм направила само една малка част от нещата, разбрах че ще трябва още толкова много неща да свърша.
Така откривам момичетата от Зачатие.
Момичета, нямам думи да опиша, колко много съм ви благадарна! Трябва да знаете, че за всеки ваш откраднат момент, за да работите за всички нас стои едно малко тутпящо сърциче! Трудът, които сте вложили, за да създатете сайта, да го поддържате и да влагате цялата си енергия е безценен!
Дълбок поклон!
Решавам да си напрвая регистрация в Зачатие. Така - кръстена съм Йорданка, труден ник нейм за латиница. Всички ми викат Данче, но и това име не става, за ник. Чудя се какво име да измисля и накрая решавам – моят мъж се казва Тодор, лесно за латиница – teodor. Започвам само да чета, ползвам ови календара и не пиша, понеже не знам и аз какво. Така декември месец 2007г. разбирам, че ще има нова среща в Пловдив със специалисти и ще има безплатни консултации. Вече бях чувала за доктор Стаменов. И успях да се запиша за него. Докторът гледа всички изследвания и с учудване ме попита – “А щитовидната жлеза? За толкова години, никой ли не се сети да направи една консултация с ендокринолог?“. Бях доста шокирана, наистина за всички тези години никой не се беше сетил да ме изпрати на еднокринолог и тогава вссъщност аз започнах активно да чета и разбрах, че не съм направила още куп изследвания, които са били необходими и без тях дори не е желателно да се започва каквато и да е процедура. Зачатие ми помогна много с информацията, която има на сайта и момичетата, които също се борят и споделят своите истории.
През февруари 2008 г. направих консултацията с ендокринолог – д-р Нончев, един прекрасен доктор, направи ми изследвания, разбра се че няма нищо на щитовидната жлеза, но се появи нарушен глюкозен толеранс и започнах да пия метфогама 850. Аз продължавах да чета и разбрах че не съм направила имунологични изследвания. Записах час за доц. Конова. Април в Плевен. По време на консултацията д-р Конова видя всички изследвания и оказа се че не сме направили SDI тест. Взеха ми кръв, на моят мъж материал и зачакахме. Радостното е че нямаше проблем с имунологията, но много лоша спермограма, толкова зле бяха показателите, че направо като заключение беше написано – икси. Бях шокирана, не можех да повярвам че за толкова години от диагноза “няма проблем” изведнъж икси. Последва консултация с д-р Кацаров, той откри варокоцеле, предписа лечение, но за него нещата не бяха чак толкова зле и заключи, че не това е проблема.
През юни месец направих нова цветна снимка в клиника “Надежда”. Резултат - тръби проходими. Консултация с д-р Стаменов понеже не се открива никакъв проблем, но поради факта че са минали вече доста години на следващия цикъл започваме инвитро. Щастие - започвам най-накрая и аз. Една седмица преди цикъла отивам на преглед, за да се види какво е положението и от там вече ще се определи как ще процедираме. Няма да забравя този преглед – докторът гледа, гледа и нищо не каза. Станах обляках се и от там вече не чувах нищо, само някакви откъслечни думи, има бременност, трябва да направя след една седмица тест. Даже не можах да повярвам какво ми се случва. Излязох от кабинета и разбрах, че това, което става е реалност. Чак после осъзнах че аз толкова се бях улисала в това че започвам процедура, че даже не бях обърнала внимание на симптомите. Започнаха толкова щастливи дни, нямах търпение и след два дни направих тест – оказа се положителен. Наистина е вярно – бях бременна. Само чаках да дойде датата на цикъла, но уви не съм имала късмет. Станах сутринта и прокървих, звъннах веднага на доктора, каза започвай дуфастон, ако спре кървенето спре, ако не нищо не може да се направи. Поредният удар, нищо не стана. След няколко дена, разговарям с доктора каза да си почина няколко месеца и септември на ново. Да, но след положителния тест вече нещата се промениха, значи нещо съм изпуснала. Вече бях присъствала на ДРЗ, което се проведе в Стара Загора, това за мен беше първото, там се запознах с д-р Даскалов и д-р Даскалова.
Мели, обичаме те! Ти направи толкова много за нас! Без твоята подкрепа не знам дали щях да успея!
Октомври правим консултация с д-р Даскалова, назначава ми генетични изследвания и хромозомен анализ. Всичко излиза в норма, освен че имам склонност към тромбофлебия, лечение - аспирин протект от 15 ден на цикъла и при положителен тест фраксипарин и разградена фолиева киселина. Д-р Даскалова прави нова спермограма, да не би там да се е появило нещо, но няма - всичко нормално.
Януари 2009 г. имам записан час за д-р Стаменов. Отивам с надеждата, че вече нещата са чисти и можем да започнем процедура. Но шамара този път беше толкова силен, с годините вече натрупах само негативи и дори и най-незначителните неща ми се струваха кошмарни. Оказа се, че имам 5см. миома, която не търпи отлагане, трябва да се оперира. Проблемът не беше самата операция, а неизвестността. Уговорката беше ако е на място, което не може да се махне зашивам и продължаваме нататък с хапчета, ако не успея лапароскопски, ще режа. Така до деня на операцията и аз не знаех как ще протече и въобще какво точно ще се случи. Оперираха ме – няма да изпадам в подробности за кошмарът, които изживях, за мой късмет докторът успя да махне миомата и то лапароскопски. Възстановявам се и след месец започваме инвитро на ЕЦ. Април стартираме инвитро. Нещата тотално се объркват – всичко вървеше наред, но изследванията не бяха хубави и пункцията отпадна. Това беше капакът на всичко. Тук вече рухнах. Зарязах всичко и реших, че това е краят. Поне исках да си почина малко. Септември започнах психологическа терапия, която продължи близо 6 месеца. Толкова много бях решила че се отказвам, че така си мина почти годината. И малко преди Коледа, аз вече се готвех да си я посрещна весела пък и без деца, защото до сега най-трудно карах празниците, особено Коледа, но тази реших че ще е по-различна, поне от към настроение. Връща се моят мъж от работа и ми разказва – “днес по работа се запознах с един човек, които има няколко месечно бебе, те имали проблем, 8 години се борили и нищо, направили активна имунизация в Гърция и жената забременяла на 4 месец след имунизацията, пък и тя е на 42.” Аз силно озадачена, не знам какво да мисля, не знам какво да направя. Крайно разколебана, вече нищо не ми се прави, не само физически, но и финансово затънали в заеми, нямаме вече сили и средства. Но този път категорично бях решила, че без компетентно мнение относно тази манипулация няма да правя нищо. Имаше малко информация за АИ и аз съвсем бях разколебана. Но от друга страна толкова много неща бях направила, че това ли щеше да ме спре. Мина Коледа с нови надежди и през януари 2010 г. делова среща с момичетата от Зачатие, повод ДРЗ в Пловдив. На тази среща идва и Мели. Аз бях забравила за АИ, но моят мъж не. Пита – “какво ти е мнението за АИ и има ли смисъл да я правим”. Категорично положителен отговор, противно на моите очаквания, Мели ни съветва да я направим.
Д-р Даскалова, такава надежда ми даде с този отговор, че аз събрах не знайно откъде сили и започнах на ново!
Имаше тема за Активната имунизация и момичетата, с които пишехме там сигурно помнят, как се лутахме и търсехме информация дори и по чужди сайтове. Минаха месеци в търсене и ровене на всичко свързано с АИ ставах и лягах само и единствено с тази мисъл. Така разбрах, че трябва да направя ЛАД тест и успях да намеря, че в Пирогов и по-точно проф. Мартинова може да го направи. Там попаднах на страхотен човек, специалист и доктор, но най-важното знаеше за какво става въпрос. Направих ЛАД теста и резултатът беше 0 %, тоест нямаше нито едно антитяло, което да ми пази бременността, та всъщност и инвитро да бях направила дори и да се получеше бременност, то тя нямаше да се задръжи. Катекорично бях за АИ. Вече се бях свързала с Албена имах и дата за АИ. Направих активната имунизация и с препоръка от Гърция ако не се получи забременяване до 4 месеца да премина към инвитро. Междувременно понеже се бях отказала и спрях метформина, но съм направила грешка и се наложи да престоя в ендокринологията няколко дена. Показателите ми се бяха влошили, отново хапчета, диета, спорт и здравословно хранене. Мина ДРЗ, минаха няколко месеца - резултат нямаше. Отидох в Пирогов направих нов ЛАД тест, оказа се че нещата не са се променили много 16 %, пък трябва да са 50%, Съвет нова АИ, айде отново в Гърция през септември повтаряме процедурата. Правя нов ЛАД тест, процентите не се бяха покачили много, но пък проф. Мартонава ме успокоява, че дори и така, ако се получи бременност трябва да се задържи, наложи се да направим и HLA типизаране, за да се види дали няма някакво генетично сходство, но се оказа че сме различни. Пак започваме да чакаме положителен резултат. Идва Коледа и аз вече съм решила, че никой и нищо не може да ме накара да мисля за деца. Животът е такъв ще си го живеем без деца. Примирих се с всичко. На 13 декември в ранния след обед телефонът ми звъни. Вдигам –Албена, пита ме “има ли резултат” и аз “не”. В следващия момент животът ми спря от това, което чух. Албена влезнала в сайта на Зачатие, видяла че българските клиники подаряват за Коледа безплатни инвитро процедури и попитала проф. Прапас дали е съгласен. И той нали е страхотен човек питал имаш ли някой и тя се сетила за мен. Не мога да ви опиша чувството като чух, че ми подаряват инвитро процедура. Не можех да повярвам, че на мен ми се случва нещо хубаво.
Албена, благодаря ти! Дори не намирам думи да напиша това, което направи за нас!
През март месец 2011г. стартирах по дълъг протокол. Стимулацията беше тук в Пловдив, при най-страхотния доктор – д-р Даскалов. И както винаги нещата по време на стимулацията не тръгнаха по най-добрия начин, на 6 ден се разбра, че единият яйчник въобще не реагира, пък в другия има 3-4 фуликула. Помня, че беше петък след обед Албена се обажда и казва “Данче, стимулацията не върви добре, нещо не е както трябва, ако до понеделник не тръгнат нещата, докторът ще прекрати опита.” Не беше само проблем прекратяването на опита, ами имахме сероизно финасови затруднения, дори за този опит една фирма ми беше дала пари за цялата стимулация. Та нещата стояха или сега или повече пари няма. Небето се стовари върху мен, исках да не живея, отивам при докторите, пък те ме успокояват, че нещата до края ще тръгнат. Да - може да не реагирам по най-добрия начин, но това е. Прибрах се вкъщи и не спрях да рева, толкова много плаках, че накрая съм заспала от преумора. На другия ден ставам и продължавам да рева не мога да спра сълзите, опитвам се, но не става. Започвам да търся начин, ако се провалят нещата в Гърция да направя тук нещо в България. Пиша пак на Мели, тя е незаменима, отговаря – “спокойно, ще уредим тук нещата”. Обърнах се към моя чичо за финасова помощ и той нали е златен човек, ще помогне с каквото може. Така дойде понеделник и за мой късмет нещата се бяха подобрили, поне до толкова, че ни ми спряха опита. Заминах за Гърция хем щастлива, хем със свито сърце – колко яйцеклетки ще извадят, дали ще се оплодят и как ще се развият нещата. Веднага след пункцията Албена се качи щастлива – 9 яйцеклитки, 2 не бяха качествени, останаха 7, ембриолозите решили, че ще е икси. В деня на трансфера ми върнаха 3 ембриона, с перфектно качество. Това бяха най-красивите моменти от моя живот до сега. Никога няма да забравя думите на доктора на трансфера – “Аз теб без бебе няма да те оставя”. Това ми подейства толкова успокояващо, че аз реших че каквото и да стане пак ще опитам, вече знаех че имам невероятни доктори до мен, които нямаше да ме пренебрегнат и щяха да ми помогнат във всеки един момент. Зачаках си аз датата за теста, нямах никакви симптоми, но някъде на 8 ден след трнсфера започнаха едни горещи вълни. На 9 ден пак горещи върни и бъбрим с моят мъж – “каква бременност, тия хормони ме вкараха в критическата”. На 10 ден обаче ставам и решавам да проверя в интернет за тия вълни. И започват да ми излизат статии само за бременност и горещи вълни. Изнервена вече – “Тичай за тест до аптеката”. Беше около 10,30 ч. На шега правя теста и положителен. Веднага пиша имейл на Мели, тичай за кръвен. За няколко часа докато излезе кръвния тест сякаш минаха години – 240 ЧХГ. С теста веднага при доктора на преглед. Нямаше съмнение – бременна съм. След няколко дена се разбра, че има два плодни сака, бебетата бяха две. Толкова бях щастлива, мечтаех си за едно, пък ей на съдбата ми изпраща две. Така се стигна до 11 седмица, когато прокървих и на прегледа се видя, че е останало само едно ембрионче, на другото му е спряла сърдечната дейност. От този ден нататък цялата си бременност изкарах в ежедневни страхове, да не се случи нещо и с другого бебе.
Хиляди благодарности на д-р Даскалова, на д-р Даскалов, те така се грижеха за мен през цялото време , да си призная напрово си бях глезана, в положителния смисъл на думата.
И така на 29.12.2011 г. проплака моята малка Мария. Тя сега е слънцето в нащия дом. Изпращам цялата положителна енергия към всички, които се борят за деца да успеят, дано моята история ги вдъхнови поне малко.
Момичета, плачех докато пишех и си спомнях всичко. Говорих малко за емоционалната страна на нещата. Това да стоиш без диагноза, си е направо присъда. Не знам колко пъти чукчето удряше и аз чувах – “Няма проблем, за да не става”, “Вземи се успокой малко и нещата ще си дойдат на мястото”. Усещането, че съм Дон Кихот и вятърните мелници въобще не ми се струваше само една книга, то това си беше моят живот. За всички тези години съм падала и пак намирах сили да стана. Толкова обидни думи съм чула, че не ми се искаше да пиша – била съм прокажена, заразно болна, видиш ли аз съм толкова грешен и лош човек, че мен Бог за това ме е наказал, да нямам деца. Преглъщах всичко, плачех вкъщи с часове. В такъв момент човек се чувства толкова безсилен, пък нали се сещате, че идва един момент, в който вече трудно може да се скрие проблема. Имах една колежка, на която искам и до ден днешен да и извия вратлетето – тя не спираше да се фука пред мен как забременявала от въздуха и го правеше нарочно. Така през 2007 г. реших да си сменя работното място, пък 2010 г. сметнахме, че е по-добре да спра работа за известно време и да насоча енергията си към проблема. Стигна се до там, че се бях самономинирала за карък на всички времена, ей исках да си го напиша на челото. Ами колко църкви и манастири обиколихме с моят мъж – то не бяха ябълки, коланчета, спане по разни чудни места. Въпреки всички несполуки, вярата не ме оставяше до край.
Момичета, борете се! Знам че ще успеете! Чудесата се случват!