Публикувано на: 11.12.2011г.
Решението да имаме дете дойде в началото на 2005г. Започнахме да правим опити. Минаха няколко месеца, резултат нямаше и на мен започна да ми светва леко лампичка, но все си казвах - може би следващият път. През есента открих Овулационния календар, а след това сайта и форума на Зачатие. В началото само четях. Един ден видях тема за среща на старозагорки и реших да пиша.
Така в началото на 2006г се запознах с три дами - Мини, Ледена луна и Хера. Благодарение на тях разбрах кой е правилният лекар и че няма смисъл да ходя при "квартални" гинеколози. През пролетта беше първата ни среща с д-р Даскалов и Мели. Направихме преглед, спермограма. При него всичко беше наред, при мен предстояха изследвания. Като се прибрахме и поговорихме, аз усетих, че на мъжа ми му е нужно време, за да осъзнае, че проблем най-вероятно има и трябва да го търсим. Реших, че ще изчакам, докато и той е готов да тръгнем по пътя към детето ни.
Мина много време, аз четях във форума и се срещах постоянно с момичетата. През есента на 2007г и двамата вече знаехме, че трябва да действаме. Срещнахме се отново с д-р Даскалов и Мели и започнахме сериозно да вървим напред. Лекувахме хламидия. Оказа се, че аз съм с повишени стойности на андрогените и дясната ми тръба е напълно непроходима.
В началото на 2008г направих нещо, което и аз самата не знам защо отлагах - станах член на "Зачатие". Виждах какво прави сдружението и исках да бъда част от това. Дойде пролетта и тогава направихме първа голяма крачка - инсеминация. Процедурата беше неуспешна. Точно тогава подготвяхме ДРЗ - Стара Загора, бях ангажирана с нещо полезно и това ми помогна да приема резултата сравнително спокойно. На ДРЗ се запознах с хората, които до сега познавах само като имена и истории. Спечелих финансова помощ от сдружението, за което съм безкрайно благодарна. Заредих се с толкова положителна енергия, че още тогава знаех, че повече няма да пропускам този ден.
През есента се запознах с човека, благодарение на когото живота ми се промени - д-р Кателия Александров. Злати, благодаря за тази среща. Имах записан час във водеща софийска клиника и той беше съвсем скоро, но се обадих и го отмених. И така, през ноември стартирахме първи опит ин витро. Стимулацията ми мина много добре, извадиха 16 яйцеклетки, но.... Проблема се появи на следващият ден. Чаках в коридора, за да разбера колко са оплодени и подробности, когато телефона ми звънна и видях, че това е акушерката. Краката ми се подкосиха и знаех, че нещо не е наред. Доктора излезе и ни извика. Нито една от 16-те яйцеклетки не се беше оплодила. В последствие доктора беше направил ИКСИ, но не ни даде никаква надежда. Все пак на 4-ти ден направихме трансфер на един, който "бива" и два "не толкова" ембриона. На 15.12.2008г сутринта направих кръвен тест. Отрицателен. Заболя ме, таила бях надежда.
Но отново Зачатие ми помогна да не се отдам на болката. Вечерта бяхме с празна бебешка количка пред НДК и емоциите покрай създаването на ФАР изместиха тъжните мисли. През февруари 2009г направихме лапароскопия, а след нея нова ХСГ. Д-р Александров беше убеден, че аз ще забременея спонтанно и искаше да изчакаме известно време. Чаках до септември и отидох и му казах, че искам да започваме отново.
На 19.09.2009г стартирахме. Отново 16 яйцеклетки, но този път сплит-цикъл. В деня преди пункцията хапнах едни вкусни кексчета с една много бременна Лисица и една Боровинка Smile) Сигурна съм, че това също имаше пръст в успеха. На 18.10.2009г за пръв път в живота си видях две чертички на теста за бременност. Имах спокойна и безпроблемна бременност, ходех на работа, пътувахме. ДРЗ 2010 се проведе в Пловдив, на 12 юни. Бях там, не можех да пропусна. Корема ми беше огромен Smile)
На 14 юни д-р Даскалов извади на бял свят най-скъпото ми - Теодора. Сега тя е на 1г 6м, не спира да бърбори и когато ми каже "мамикооо" или "моя мама, садка, бичка" сърцето ми се разтапя Smile
Благодарна съм на Зачатие за помощта, за приятелите, за ценната информация, за това, което прави за семействата с репродуктивни проблеми. Благодарение на д-р Александров и д-р Даскалов разбрах какво е щастие. Златни им ръце. Ще спомена и една дама от форума, която много ми е помагала, постоянно питам нещо и още ме трае, а пък на всичкото отгоре прави страхотни снимки на детето ми. Мини, благодаря.
На тези, които все още вървят по пътя към своето дете ще кажа - всяка крачка си заслужава, не спирайте да вярвате.
Здравейте. Във форума съм dani_ j, а иначе Даниела.
ТОЙ е Живко, а ТЯ - Теодора. Нашата история започна отдавна, през октомври 1997г. Тогава се запознахме с мъжа ми, а в началото на декември вече бяхме сгодени. Спомням си как всички мислеха, че съм бременна и затова бързаме. Колко много се ядосвах тогава, а после си казвах "защо наистина не беше така". Но бяхме студенти, все още много млади, трябваше да завършим, да се установим някъде, да поработим.
ТОЙ е Живко, а ТЯ - Теодора. Нашата история започна отдавна, през октомври 1997г. Тогава се запознахме с мъжа ми, а в началото на декември вече бяхме сгодени. Спомням си как всички мислеха, че съм бременна и затова бързаме. Колко много се ядосвах тогава, а после си казвах "защо наистина не беше така". Но бяхме студенти, все още много млади, трябваше да завършим, да се установим някъде, да поработим.
Решението да имаме дете дойде в началото на 2005г. Започнахме да правим опити. Минаха няколко месеца, резултат нямаше и на мен започна да ми светва леко лампичка, но все си казвах - може би следващият път. През есента открих Овулационния календар, а след това сайта и форума на Зачатие. В началото само четях. Един ден видях тема за среща на старозагорки и реших да пиша.
Така в началото на 2006г се запознах с три дами - Мини, Ледена луна и Хера. Благодарение на тях разбрах кой е правилният лекар и че няма смисъл да ходя при "квартални" гинеколози. През пролетта беше първата ни среща с д-р Даскалов и Мели. Направихме преглед, спермограма. При него всичко беше наред, при мен предстояха изследвания. Като се прибрахме и поговорихме, аз усетих, че на мъжа ми му е нужно време, за да осъзнае, че проблем най-вероятно има и трябва да го търсим. Реших, че ще изчакам, докато и той е готов да тръгнем по пътя към детето ни.
Мина много време, аз четях във форума и се срещах постоянно с момичетата. През есента на 2007г и двамата вече знаехме, че трябва да действаме. Срещнахме се отново с д-р Даскалов и Мели и започнахме сериозно да вървим напред. Лекувахме хламидия. Оказа се, че аз съм с повишени стойности на андрогените и дясната ми тръба е напълно непроходима.
В началото на 2008г направих нещо, което и аз самата не знам защо отлагах - станах член на "Зачатие". Виждах какво прави сдружението и исках да бъда част от това. Дойде пролетта и тогава направихме първа голяма крачка - инсеминация. Процедурата беше неуспешна. Точно тогава подготвяхме ДРЗ - Стара Загора, бях ангажирана с нещо полезно и това ми помогна да приема резултата сравнително спокойно. На ДРЗ се запознах с хората, които до сега познавах само като имена и истории. Спечелих финансова помощ от сдружението, за което съм безкрайно благодарна. Заредих се с толкова положителна енергия, че още тогава знаех, че повече няма да пропускам този ден.
През есента се запознах с човека, благодарение на когото живота ми се промени - д-р Кателия Александров. Злати, благодаря за тази среща. Имах записан час във водеща софийска клиника и той беше съвсем скоро, но се обадих и го отмених. И така, през ноември стартирахме първи опит ин витро. Стимулацията ми мина много добре, извадиха 16 яйцеклетки, но.... Проблема се появи на следващият ден. Чаках в коридора, за да разбера колко са оплодени и подробности, когато телефона ми звънна и видях, че това е акушерката. Краката ми се подкосиха и знаех, че нещо не е наред. Доктора излезе и ни извика. Нито една от 16-те яйцеклетки не се беше оплодила. В последствие доктора беше направил ИКСИ, но не ни даде никаква надежда. Все пак на 4-ти ден направихме трансфер на един, който "бива" и два "не толкова" ембриона. На 15.12.2008г сутринта направих кръвен тест. Отрицателен. Заболя ме, таила бях надежда.
Но отново Зачатие ми помогна да не се отдам на болката. Вечерта бяхме с празна бебешка количка пред НДК и емоциите покрай създаването на ФАР изместиха тъжните мисли. През февруари 2009г направихме лапароскопия, а след нея нова ХСГ. Д-р Александров беше убеден, че аз ще забременея спонтанно и искаше да изчакаме известно време. Чаках до септември и отидох и му казах, че искам да започваме отново.
На 19.09.2009г стартирахме. Отново 16 яйцеклетки, но този път сплит-цикъл. В деня преди пункцията хапнах едни вкусни кексчета с една много бременна Лисица и една Боровинка Smile) Сигурна съм, че това също имаше пръст в успеха. На 18.10.2009г за пръв път в живота си видях две чертички на теста за бременност. Имах спокойна и безпроблемна бременност, ходех на работа, пътувахме. ДРЗ 2010 се проведе в Пловдив, на 12 юни. Бях там, не можех да пропусна. Корема ми беше огромен Smile)
На 14 юни д-р Даскалов извади на бял свят най-скъпото ми - Теодора. Сега тя е на 1г 6м, не спира да бърбори и когато ми каже "мамикооо" или "моя мама, садка, бичка" сърцето ми се разтапя Smile
Благодарна съм на Зачатие за помощта, за приятелите, за ценната информация, за това, което прави за семействата с репродуктивни проблеми. Благодарение на д-р Александров и д-р Даскалов разбрах какво е щастие. Златни им ръце. Ще спомена и една дама от форума, която много ми е помагала, постоянно питам нещо и още ме трае, а пък на всичкото отгоре прави страхотни снимки на детето ми. Мини, благодаря.
На тези, които все още вървят по пътя към своето дете ще кажа - всяка крачка си заслужава, не спирайте да вярвате.