Публикувано на: 11.12.2011г.
Здравейте,
От дълго време се опитвам да напиша това писмо, но все не намирах думи и време, сега предколедно сядам да споделя своята среща със Зачатие и как то ме спечели и ми помогна да сбъдна така желаната мечта: да имам дете.
Казвам се Елена Попова, във форума съм elora_cat.
Омъжих се на 26 години и винаги съм си мислела, че след сватбата е логично да последват и децата. Отидохме на море и решихме да започнем с опитите за бебе. Минаваха месеци и аз се притесних. Годината е 2003. Когато измина една година реших да отида на лекар и да видя каква е причината за неуспешните ни „опити”. Отидох при акушер-гинеколог, който ме увери, че трябва да изчакам още шест месеца, за да се приеме, че е стерилитет и да започна да търся причината. Леко се ядосах, но все пак не съм специалист. Минаха още шест месеца и бях насочена към кабинет по Семейно планиране в нашия град. Направихме план за действие и започнахме. Спермограма, изследвания за хламидия, следене на овулацията, мерене на температурата. Лекарят заключи , че нямам овулация и трябва да ми направи цветна снимка. Трябваше да отида в едно ДКЦ , всичко стана супер тайно, парите му ги дадох под масата, резултатът беше нереален, а няма да описвам болката от манипулацията. Прибрах се вкъщи и седнах на компютъра да чета.
Попаднах на Зачатие и на статиите за всички необходими изследвания при мъжа и жената, за изискванията каква трябва да бъде спермограмата и ми светна една лампичка, че въпреки всички неща направени до тук, резултат нямаше, нямаше и диагноза, освен липсата на овулация, потвърдена от графиките ми, доста несериозно. Започнах да разпитвам лекаря си за всичко и той се разсърди, че много чета и много зная, той знаел повече от мен. Това съвсем ме втрещи и реших да потърся друг лекар, който да ми отговаря адекватно на въпросите и да не ме хока, че се информирам за всичко. Пак благодарение на форума и Зачатие аз открих своя лекар, който не само че не ми се караше че чета, но и преди да се втурна да чета ми отговаряше и ми обясняваше всичко. Открих доктор Даскалов и Мели и ще съм им вечно благодарна за всичко, което направиха за нас. Направих всички възможни изследвания, лапароскопия, инсеминация и резултат все още нямаше. До лятото на 2008 година. Първата ми инсеминация беше неуспешна и след това бях доста депресирана, защото не знаех на къде да поема, лутах се от мисълта да направим опит Ин витро до идеята направо да осиновим дете. Не исках повече да чакам, да страдам. Тогава мъжа ми много ми помогна. Каза ми: ”Дай да направим още една инсеминация, ако не стане ще го мислим”. Това ми даде нови сили и аз отидох при моя лекар и му казах да действаме. Направихме цветна снимка, изследвания и само трябваше да чакам цикъл и след това действаме. Юли месец бях на кафе с момичетата от Зачатие и им казах, че другия месец ще е моят. Всичко това наистина го мислех, имах едно вътрешно спокойствие, че този път ще се получи. Междувременно отидохме на море и точно след това трябваше да стартираме инсеминацията.
Два дни след като се върнахме от морето трябваше да ми дойде цикълът и да се обадя на д-р Даскалов да запишем час. Мина една седмица, минаха десет дни, цикъл нямах. Не смеех да се зарадвам, мъжа ми ми купи тест и след седем дневно закъснение направих тест и видях заветните две чертички. Плакахме с мъжа ми и двамата. Вечерта се обадих на д-р Даскалов да му кажа, че тестът ми е положителен и той каза след няколко дена да отида, за да видим как стоят нещата. Видяха ми се не дни, а седмици, точно на 15 август 2008 година чухме сърчицето на нашето бебче. Бременността ми беше леко проблемна, но под грижите на моя лекар и Мели, всичко мина и планово на седми април 2009 година се роди нашият син Тодор. След 10 месеца решихме, че трябва да започнем опити за второ дете, защото не ни се чакат пет години, след пет месеца бях отново бременна.
Март месец 2011 година се роди вторият ни син Константин. Сега съм уморена, но и най-щастливата жена на света. Благодаря на Зачатие за всичко, винаги ще бъде в сърцето ми, както и момичетата, които са ми като семейство. Благодаря на доктор Даскалов и на Мели за грижите и помощта, за всичко.
От дълго време се опитвам да напиша това писмо, но все не намирах думи и време, сега предколедно сядам да споделя своята среща със Зачатие и как то ме спечели и ми помогна да сбъдна така желаната мечта: да имам дете.
Казвам се Елена Попова, във форума съм elora_cat.
Омъжих се на 26 години и винаги съм си мислела, че след сватбата е логично да последват и децата. Отидохме на море и решихме да започнем с опитите за бебе. Минаваха месеци и аз се притесних. Годината е 2003. Когато измина една година реших да отида на лекар и да видя каква е причината за неуспешните ни „опити”. Отидох при акушер-гинеколог, който ме увери, че трябва да изчакам още шест месеца, за да се приеме, че е стерилитет и да започна да търся причината. Леко се ядосах, но все пак не съм специалист. Минаха още шест месеца и бях насочена към кабинет по Семейно планиране в нашия град. Направихме план за действие и започнахме. Спермограма, изследвания за хламидия, следене на овулацията, мерене на температурата. Лекарят заключи , че нямам овулация и трябва да ми направи цветна снимка. Трябваше да отида в едно ДКЦ , всичко стана супер тайно, парите му ги дадох под масата, резултатът беше нереален, а няма да описвам болката от манипулацията. Прибрах се вкъщи и седнах на компютъра да чета.
Попаднах на Зачатие и на статиите за всички необходими изследвания при мъжа и жената, за изискванията каква трябва да бъде спермограмата и ми светна една лампичка, че въпреки всички неща направени до тук, резултат нямаше, нямаше и диагноза, освен липсата на овулация, потвърдена от графиките ми, доста несериозно. Започнах да разпитвам лекаря си за всичко и той се разсърди, че много чета и много зная, той знаел повече от мен. Това съвсем ме втрещи и реших да потърся друг лекар, който да ми отговаря адекватно на въпросите и да не ме хока, че се информирам за всичко. Пак благодарение на форума и Зачатие аз открих своя лекар, който не само че не ми се караше че чета, но и преди да се втурна да чета ми отговаряше и ми обясняваше всичко. Открих доктор Даскалов и Мели и ще съм им вечно благодарна за всичко, което направиха за нас. Направих всички възможни изследвания, лапароскопия, инсеминация и резултат все още нямаше. До лятото на 2008 година. Първата ми инсеминация беше неуспешна и след това бях доста депресирана, защото не знаех на къде да поема, лутах се от мисълта да направим опит Ин витро до идеята направо да осиновим дете. Не исках повече да чакам, да страдам. Тогава мъжа ми много ми помогна. Каза ми: ”Дай да направим още една инсеминация, ако не стане ще го мислим”. Това ми даде нови сили и аз отидох при моя лекар и му казах да действаме. Направихме цветна снимка, изследвания и само трябваше да чакам цикъл и след това действаме. Юли месец бях на кафе с момичетата от Зачатие и им казах, че другия месец ще е моят. Всичко това наистина го мислех, имах едно вътрешно спокойствие, че този път ще се получи. Междувременно отидохме на море и точно след това трябваше да стартираме инсеминацията.
Два дни след като се върнахме от морето трябваше да ми дойде цикълът и да се обадя на д-р Даскалов да запишем час. Мина една седмица, минаха десет дни, цикъл нямах. Не смеех да се зарадвам, мъжа ми ми купи тест и след седем дневно закъснение направих тест и видях заветните две чертички. Плакахме с мъжа ми и двамата. Вечерта се обадих на д-р Даскалов да му кажа, че тестът ми е положителен и той каза след няколко дена да отида, за да видим как стоят нещата. Видяха ми се не дни, а седмици, точно на 15 август 2008 година чухме сърчицето на нашето бебче. Бременността ми беше леко проблемна, но под грижите на моя лекар и Мели, всичко мина и планово на седми април 2009 година се роди нашият син Тодор. След 10 месеца решихме, че трябва да започнем опити за второ дете, защото не ни се чакат пет години, след пет месеца бях отново бременна.
Март месец 2011 година се роди вторият ни син Константин. Сега съм уморена, но и най-щастливата жена на света. Благодаря на Зачатие за всичко, винаги ще бъде в сърцето ми, както и момичетата, които са ми като семейство. Благодаря на доктор Даскалов и на Мели за грижите и помощта, за всичко.