Публикувано на: 11.12.2011г.
Благодарение на момичетата тук научих какво трябва да предприема, събрах куража, обадих се на д-р Дяволов, направих си репродуктивни хормони, направихме спермограма, открих д-р Катя Тодорова, свързах се с нея и за първи път от много години започнах да правя нещо реално за сбъдването на мечтата си.
Оказа се, че проблемите при мен са комплексни- тиреоидит на Хашимото, инсулинова резистентност, аденом на хипофизата, вследствие на тези неща – късна и некачествена овулация. Това плюс високи НК клетки и известни отклонения в генетичните изследвания. Започнах лечение.
Преминах през периоди на сериозно отчаяние, но историите на момичетата тук ми даваха кураж и надежда, казвах си, че щом те не се предават и се борят, а са преминали през къде по-големи перипетии, аз нямам право да се отчайвам.
И така само 8 месец а след като започнах адекватно лечение, видях двете чертички.
Бремеността ми беше лека, макар и да се водеше рискова и да бях на солидна терапия. Преживях и огромен стрес - загубих майка си, но с помощта и съветите на момичетат тук успявах да се държа на повърхността.
И така на 15.10. 2009 година в ръцете на д-р Дяволов проплака нашето безценно момченце- Йосиф.
Това е най-щастливият ден в живота ми и заради всяка усмивка, която озарява деня ми, заради всяко сладко „Мамо“, което чувам, искам да благодаря на общността на „Зачатие“- не само защото от тук научих абсолютно всичко за репродукцията, не само , защото чрез хората тук намерих лекари, на които да се доверя, но преди всичко за надеждата, вярата и топлината, която получих и още получавам.
Мили момичета, които все още очаквате своето чудо, не губете никога надежда, вярвайте в своята щастлива история и се борете за нея, както всички тези смели жени и мъже тук правят всеки ден!
И така, ето я и моята история. Аз съм Inke Tinke или иначе Тодора. Всичко започна през далечната 1996 година, когато на студентски купон се запознахме с моето момче. Беше повече или по-малко любов от пръв поглед. В началото не сме мислили и говорили за деца, защото имахме да следваме, животът беше низ от забавления и нови открития. Затова, когато в първите дни на 1999 година открих, че съм бременна, паниката ни беше голяма. Страхувахме се от реакцията на родителите ни, които по това време вече много сериозно се възпротивяваха на връзката ни, чувствахме се прекалено млади, прекалено на никъде с живота си. Обмисляхме дори аборт по желание, макар че с напредването на времето у нас започваше да се появява все по-ясното чувство, че това си е нашето бебе и ще се справим някакси.
Точно тогава, три дни след рождения ми ден, на 23 януари започнах да кървя сериозно. След известно лутане, познат, който беше специализант по гинекология в „Майчин дом“, ме заведе там и , по негови думи, се оказа, че имам късмет, защото дежурен /беше събота/ беше д-р Дяволов. Той ме прегледа и докато това ставаше, ембрионът сам изпадна. Поради сериозното кървене се наложи да изчистят матката с вакуум без упойка - бях обядвала. Така приключи моята първа бременност. Резултатите от хистологичния анализ на ембриона разкриха тревожната истина - гроздовидна бременност, 3-та степен.
Тогава един млад лекар, който ме пое /не искам да споменавам името му/ ми каза, че не се знае какво я причинява и не бива повече да забременявам без да пия някакви лекарства. И ме изпрати вкъщи по живо по здраво. Години по-късно разбрах в каква опасност е било здравето и дори животът ми, но слава Богу, явно организмът ми сам се е изчистил.
Последваха години на болка и празнота, на жестоки самообвинения- бебето, което не знаехме дали искаме, си беше отишло и заедно с него безгрижието на младостта ни.
През 2002 година се събрахме да живеем заедно, но знаейки, че не бива да забременявам без лекарства, а и неспособни да преодолеем травмата от миседа, не планирахме деца.
През 2003г. реших, че е време да се погрижа за здравето си и да потърся причината за наднорменото си тегло. Няма да описвам през колко титуловани и популярни лекари преминах, нито колко пари им оставих. Ще кажа само, че година по-късно, след десетки изследвания и след опит да бъда включена в популярната тогава програма „Редуктил“, бях по-зле от всякога. Отказах се и си дадох почивка.
През 2005 година с моето момче решихме, че с риск или не, ще опитаме да си имаме бебе.
Започнахме в началото хаотични опити. След време майка ми се разболя тежко и това доста измести фокуса. В средата на 2007 година бебе нямаше и ние започвахме да се отчайваме.
Тогава реших да науча всичко, което мога за човешката репродукция. По стар навик, започнах да търся информация в интернет. Бях толкова невежа, че започнах от това що е овулация. Още при едно от първите търсения на информация за овулацията, попаднах на библиотеката на Зачатие.
Започнах да чета и да се образовам. В началото на 2008 г. се регистрирах, за да използвам овулационния календар. Започнах плахо да надничам и във форума. Никога не съм участвала във форуми, не ми допада атмосферата, винаги съм се чувствала аутсайдер и затова нямах добри очаквания. Много скоро осъзнах, че това е уникална и различна общност. Дълбоко ме впечатляваха ерудицията, грамотността, добронамереността, отзивчивостта на пишещите тук. Скоро се престраших да задавам въпроси и да пиша и аз. И тогава „Зачатие“ ме спечели изцяло. Нямам спомен да съм попитала нещо и да не съм получила адекватен и изчерпателен отговор, приятелски съвет, съчувствие, подкрепа.
Точно тогава, три дни след рождения ми ден, на 23 януари започнах да кървя сериозно. След известно лутане, познат, който беше специализант по гинекология в „Майчин дом“, ме заведе там и , по негови думи, се оказа, че имам късмет, защото дежурен /беше събота/ беше д-р Дяволов. Той ме прегледа и докато това ставаше, ембрионът сам изпадна. Поради сериозното кървене се наложи да изчистят матката с вакуум без упойка - бях обядвала. Така приключи моята първа бременност. Резултатите от хистологичния анализ на ембриона разкриха тревожната истина - гроздовидна бременност, 3-та степен.
Тогава един млад лекар, който ме пое /не искам да споменавам името му/ ми каза, че не се знае какво я причинява и не бива повече да забременявам без да пия някакви лекарства. И ме изпрати вкъщи по живо по здраво. Години по-късно разбрах в каква опасност е било здравето и дори животът ми, но слава Богу, явно организмът ми сам се е изчистил.
Последваха години на болка и празнота, на жестоки самообвинения- бебето, което не знаехме дали искаме, си беше отишло и заедно с него безгрижието на младостта ни.
През 2002 година се събрахме да живеем заедно, но знаейки, че не бива да забременявам без лекарства, а и неспособни да преодолеем травмата от миседа, не планирахме деца.
През 2003г. реших, че е време да се погрижа за здравето си и да потърся причината за наднорменото си тегло. Няма да описвам през колко титуловани и популярни лекари преминах, нито колко пари им оставих. Ще кажа само, че година по-късно, след десетки изследвания и след опит да бъда включена в популярната тогава програма „Редуктил“, бях по-зле от всякога. Отказах се и си дадох почивка.
През 2005 година с моето момче решихме, че с риск или не, ще опитаме да си имаме бебе.
Започнахме в началото хаотични опити. След време майка ми се разболя тежко и това доста измести фокуса. В средата на 2007 година бебе нямаше и ние започвахме да се отчайваме.
Тогава реших да науча всичко, което мога за човешката репродукция. По стар навик, започнах да търся информация в интернет. Бях толкова невежа, че започнах от това що е овулация. Още при едно от първите търсения на информация за овулацията, попаднах на библиотеката на Зачатие.
Започнах да чета и да се образовам. В началото на 2008 г. се регистрирах, за да използвам овулационния календар. Започнах плахо да надничам и във форума. Никога не съм участвала във форуми, не ми допада атмосферата, винаги съм се чувствала аутсайдер и затова нямах добри очаквания. Много скоро осъзнах, че това е уникална и различна общност. Дълбоко ме впечатляваха ерудицията, грамотността, добронамереността, отзивчивостта на пишещите тук. Скоро се престраших да задавам въпроси и да пиша и аз. И тогава „Зачатие“ ме спечели изцяло. Нямам спомен да съм попитала нещо и да не съм получила адекватен и изчерпателен отговор, приятелски съвет, съчувствие, подкрепа.
Благодарение на момичетата тук научих какво трябва да предприема, събрах куража, обадих се на д-р Дяволов, направих си репродуктивни хормони, направихме спермограма, открих д-р Катя Тодорова, свързах се с нея и за първи път от много години започнах да правя нещо реално за сбъдването на мечтата си.
Оказа се, че проблемите при мен са комплексни- тиреоидит на Хашимото, инсулинова резистентност, аденом на хипофизата, вследствие на тези неща – късна и некачествена овулация. Това плюс високи НК клетки и известни отклонения в генетичните изследвания. Започнах лечение.
Преминах през периоди на сериозно отчаяние, но историите на момичетата тук ми даваха кураж и надежда, казвах си, че щом те не се предават и се борят, а са преминали през къде по-големи перипетии, аз нямам право да се отчайвам.
И така само 8 месец а след като започнах адекватно лечение, видях двете чертички.
Бремеността ми беше лека, макар и да се водеше рискова и да бях на солидна терапия. Преживях и огромен стрес - загубих майка си, но с помощта и съветите на момичетат тук успявах да се държа на повърхността.
И така на 15.10. 2009 година в ръцете на д-р Дяволов проплака нашето безценно момченце- Йосиф.
Това е най-щастливият ден в живота ми и заради всяка усмивка, която озарява деня ми, заради всяко сладко „Мамо“, което чувам, искам да благодаря на общността на „Зачатие“- не само защото от тук научих абсолютно всичко за репродукцията, не само , защото чрез хората тук намерих лекари, на които да се доверя, но преди всичко за надеждата, вярата и топлината, която получих и още получавам.
Мили момичета, които все още очаквате своето чудо, не губете никога надежда, вярвайте в своята щастлива история и се борете за нея, както всички тези смели жени и мъже тук правят всеки ден!