Аз съм Мария, позната ви от форума като Мецани. Някои от вас са чели дневника ми и са запознати с моята история. Надявам се, че с участието в конкурса, моят разказ ще достигне до повече хора и ще им даде кураж.
Родителите ми се развеждат, когато съм била много малка и може би заради това аз винаги съм мечтала за голямо и сплотено семейство. Винаги съм вярвала, че ще стана майка на поне 3 деца, не съм допускала и за миг, че ще трябва да мина през един нелек път. Не съжалявам обаче. Именно трудностите, с които се сблъсках ме срещнаха със Зачатие и ме направиха по-силен човек. Тук намерих приятели, тук се почувствах значима жена, тук се научих да не се срамувам от проблема си и да говоря открито за него, тук израснах като човек. Благодаря ти, Зачатие!
Историята ми започва когато в края на далечната 1998г срещах моя съпруг. Бяхме млади 20-годишни лудовлюбени хлапаци :) Вече знаех, че това е мъжът от когото искам да имам деца. Три месеца след запознанството ни заживяхме заедно.
Поживяхме си безгрижно и през 2003г решихме, че е време да си имаме детенце. Започнахме с опитите, но уви нищо не ставаше. Естествено посетих гинеколог, който ми постави диагноза поликистозни яйчници. В последствие се оказа, че диагнозата е грешна, но млада и глупава, не потърсих второ мнение. Назначено ми бе "лечение" с Диане35. Така се изниза една година, една година, загубена в прием на противозачатъчни.
На следващата година смених гинеколога. Направихме хормонални изследвания и спермограма, проблем не излизаше. Оставаше само цветната снимка, която така и не ми бе назначена. Всеки ми казваше любимата реплика:"Успокой се, ще стане, млада си още”. Така в "успокояване" минаха още няколко години.
Годината вече е 2007. На поредния преглед , изражението на гинеколога се промени, беше притеснен. Естествено се притесних и аз. Оказа се, че на УЗ се вижда огромна тъмна сянка. Имаше съмнения за хидросалпинкс и се налагаше лапароскопия. Тъй като имам 3 коремни операции никой от лекарите в Шейново не искаше да поеме риска да прави лапароскопия на такъв проблемен корем. Единственият лекар, който се съгласи да ми я направи беше д-р Попов, за което съм му благодарна. Тръгнах си от кабинета разплакана и много уплашена. Прибрах се вкъщи, седнах пред Ð
�омпютъра и написах лапароскопия. Тогава попаднах на Зачатие. И започнах да чета :)
Благодаря ви, момичета, за безценната информация, която сте събрали. Благодаря ви, че помагате и вдъхвате кураж на толкова много жени като мен!
На 27 март 2007г стана факт моята първа лапароскопия. Резултат - отстранена лява тръба и малка част от дясната. Препоръката на оператора беше, че ако до 6 месеца няма бременност - ин витро. Трудно приех отстраняването на тръбата. Но мина известно време и се съвзех. Отново потърсих информация в Зачатие. Четях и не смеех да се регистрирам - каква глупост от моя страна :) От прочетеното стигнах до извода, че е крайно време да посетя репродуктивен специалист. Обадих се и записах час за д-р Стаменов и д-р Владимиров, с надеждата, че няма да ми потрябват.
Дойде 3.11.2007г - първичния ми преглед при д-р Стаменов. Стоях свита на столче в коридора на 4-я етаж (тогава чакалнята беше там) и чаках да ме извикат. Излишно е да казвам, че това бе и все още е Моят Доктор. Назначи ми хормонални изследвания и цветна снимка. За съжаление 8 месеца след лапароскопията останалата ми половин дясна тръба бе с хидросалпинкс и трябваше да се отстрани. Налагаше се втора лапароскопия. Примирих се с мисълта, че спонтанно забременяване няма да има.
На 4.02.2008г се състоя втората ми лапароскопия, направена пак от д-р Попов. Предварително се бяхме разбрали да прекъсне дясната тръба независимо в какво състояние е. Беше отстранил и ендометриозна киста. Не се подложих на лечение, а директно преминах към ин витро.
Месец след лапароскопията стартира моят първи опит. И тогава се регистрирах в Зачатие :) със страшния ник me4kata :)) От този момент се пристрастих към Зачатие, знаете за какво ви говоря, нали :)
Първи опит - март 2008г - къс протокол - много надежди - отрицателен тест - много сълзи.
Последваха нови изследвания, лечение и два опита за ЕЦ, които се провалиха - първия път заради кух фоликул, втория - спукан фоликул преди пункция.
Отново е февруари-март, но вече е 2009 г, дойде време за втория ми стимулиран опит.
Този път дълъг протокол, отново надежди, отрицателен тест, отново сълзи. От този опит имах 4 замразени ембриона.
След неуспеха подадох документи за ФАР, а през септември направихме трансфер на замразените ембриони. За съжаление резултатът отново беше отрицателен. Този път отроних само една единствена сълза, може би вече се бях примирила с неуспехите.
Същата година, през септември- октомври ако не се лъжа, прочетох, че се организира среща на Зачатие. Престраших се и отидох. Запознах се с прекрасни хора и изпитах невероятна емоция. Без колебание реших да стана член на Зачатие, исках да бъда част от тези хора и да помагам така, както те помогнаха на мен:)
Пак март, но вече 2010г. Стартира третия ми стимулиран опит( първи по ФАР). Дълъг протокол. Всичко беше перфектно, стимулация, ембриони, но отново катастрофален резултат. Сринах се. Започнах да мисля, че може би е време да се откажа, че може би не ми е писано да бъда майка. Но не се отказах. Зачатие не ми позволи. Д-р Стаменов не ми позволи. Съпругът ми не ми позволи. Четях историите, описани в дневниците на момичетата и се възхищавах на борбеността им. Надъхвах се.
През май 2010 по настояване на д-р Стаменов, направих нова цветна снимка, резултатът от която беше проходима дясна тръба(т.е.половината от нея). Изненадата ми беше огромна, та нали д-р Попов я беше отстранил?! Последва хистероскопия. Проблемът се оказа мястото, на което е била лявата тръба с хидросалпинкса - от него е изтекла някаква тъмна течност. Предположението на д-р Стаменов бе, че именно това е била причината за досегашните ни неуспехи.
От третия ми стимулиран опит имах 3 замразени ембриона. През октомври започнах подготовка за ЕЦ + ЗЕТ. На 30 ноември беше пункцията на едничкото фоликулче, а на 3 ноември( точно 3 години от както съм пациент на клиниката) беше трансферът на 3 снежинки и 1 ембрионче от ЕЦ.
Боже, колко се вълнувах. Преминавах през всякакви състояния.
Дойде 17 ноември - рождения ден на майка ми и датата за кръвния тест. Няма да ви казвам колко пъти влизах на страницата на лабораторията, за да проверявам резултата, всеки път със свито сърце. Влизах, виждах резултат – неготов и излизах. Докато накрая пред очите ми се появи бета ЧХГ 421.100. Бях бременна!!! Гледах монитора пред себе си и не можех да повярвам. Извиках мъжа ми, показах му резултата, прегърнахме се и заплакахме. Този път от радост:) Сега, при този мил спомен пак плача :)
Като цяло имах една спокойна и безпроблемна бременност, която премина неусетно.
На 14 юли 2011 в 9.16ч проплака моето малко слънчице Георги :)
Ами това е, момичета, моята история с щастлив край. От сърце ви пожелавам да изпитате радостите и трепетите от бременността и раждането. Вярвам, че всяка една от вас ще има своето малко чудо или чудеса до себе си, само трябва да не губите вяра, да таите надежда и да имате сили да продължите борбата до успешен завършек. Аз успях от 5-я опит. Надявам се моята история да ви вдъхне кураж и положителни сили да продължите напред.
Искам да благодаря на д-р Стаменов, че сбъдна мечтата ми, на д-р Сигридов и д-р Михова, че се грижеха за мен и следяха прекрасно бременността ми, на д-р Велев за раждането на сина ми, на Зачатие – за знанията, които получих и приятелите, които намерих!