Раждането на Луиз Браун през 1978 г. е началото на революция в лечението на безплодие - и това е само началото. Един стар буркан стои на рафта в клиниката по безплодие в Кеймбриджшър, където се пише история. В чинийка вътре в този буркан първото ин витро бебе в света прекарва първите часове след зачеването си. С успеха на ин витро оплождането ученият Робърт Едуардс и неговият колега - гинекологът Патрик Стептоу променят бъдещето на двойките, страдащи от безплодие по целия свят. Това, което някога е било революционно за науката, днес е стандартна медицинска процедура. Повече от 6,5 милиона бебета се раждат оттогава и вероятно сме забравили колко противоречива е била идеята да се оплождат човешки яйцеклетки в лаборатория по времето, когато се ражда Луиз. “Гледаше се много подозрително.” - разказва проф. Питър Броуд, завеждащ отделението за женско здраве в Кралския колеж в Лондон. “Ако днес разговаряте с някого за клонирането на хора, имате чувството, че си играете на Господ. Точно така беше и с ин витрото през 1978 г.”.
Робърт Едуардс и Патрик Стептоу, бащите на ин витрото
Стептоу и Едуардс започват да работят заедно през 60-те години на миналия век. Учени експериментират с яйцеклетки от животни, оплодени извън тялото, но малко от тях вярват, че това би било възможно и с човешки ембриони. Стептоу и Едуардс смятат, че могат да помогнат на семейства с репродуктивни проблеми, ако вземат яйцеклетки директно от яйчниците и ги върнат оплодени в матката. Много хора, дори и представители на научните среди, смятат, че техните опити, в които използват човешки яйцеклетки и сперма, са неморални и неетични. Бива им отказана субсидия от Медицинския Научноизследователски Съвет, но те се установяват в Олдъм, където има достатъчно жени, страдащи от безплодие, които изразяват готовност да се подложат на експерименталното лечение.
Грейс Макдоналд, чийто син Алистър е второто ин витро бебе в света, прочита статия в “Дъ Лансет” за опитите, които Стептоу и Едуардс провеждат, и нейното непреодолимо желание за дете я кара да се отзове. “Всичко беше много ново и затова, когато започнахме опитите в Олдъм, трябваше да се закълнем, че ще пазим тайна. Мисля, че това беше най-вече за наша сигурност.” - обяснява тя. “Имаше толкова много противоречия. Въпреки това не смятах, че притежавам смелост. Беше просто решителност.”.
Макдоналд открива, че е бременна след втория ин витро опит и ражда Алистър, първото момче от ин витро, през януари 1979 г. По целия свят други учени се опитват да постигнат британския успех и първи успяват в Австралия през 1980 г. Една година по-късно се ражда и първото ин витро бебе в САЩ. Но общият брой деца по света, заченати по този начин, е едва 15 по това време.
Стептоу и Едуардс първоначално се надяват, че ще могат да продължат работата си в рамките на националната здравна система, но става ясно, че държавните институции не проявяват интерес и в крайна сметка те откриват собствена частна клиника в Борн, недалече от Кеймбридж. Лечението е скъпо, като всеки опит струва 3000 лири. По това време средната годишна заплата е около 6000 лири. Процедурите са ограничени само за тези, които могат да си платят и са съгласни да се подложат на иновативното лечение.
Раждането на Луиз Браун
Медийният шум около ин витрото е голям и информацията, предоставяна на пациентите включва и съвети относно публичността; жените са предупреждавани да не говорят с медиите и да внимават с телефонни анкети, както и да не споменават имена на други жени, които срещат в клиниката. Много хора, дори и от медицинските кръгове, знаят много малко за лечението, както установява Ро Фейсър, майка на три деца от ин витро. Тя се опитва да зачене от няколко години, когато чува по радиото интервю със Стептоу. “Никога не бях чувала за ин витро или Луиз Браун и когато отидох при моя лекар, и тя никога не беше чувала за ин витро, така че трябваше сама да проуча нещата”, разказва тя. “Най-накрая попаднах на специалист. Видях Патрик Стептоу и се почувствах в добри ръце. Никога не съм имала чувството, че някой се възползва или експериментира с мен.”.
При успеваемост в началото от 12 % повечето жени, които се обръщат към Едуардс и Стептоу, не се сдобиват с бебе, но това не спира двойки от целия свят да се записват в списъка на чакащите. Луси Дейниъл Рейби прави осем опита през 80-те години преди да забременее с дъщеря си Изи. “Всичко беше ново и като научна фантастика”, казва тя. “Ние бяхме първите и част от този експериментален процес. Никога не съм колебала, когато разбрах, че това е единственият ми шанс да забременея. Бяхме късметлии, че имахме тази възможност.”.
Гинекологът д-р Томас Матюз се мести от Шотландия, за да се учи от Стептоу и Едуардс и твърди, че пациентите обикновено пазят в тайна, че правят ин витро опити, като не споделят на приятелите и семействата си. “Бебето в епруветка беше стигматизирано като нещо противоестествено” - споделя той. “Аз бях много ентусиазиран, но много хора не можеха да разберат.”.
Ембрионите, резултат от ин витро оплождането, се съхраняват по-скоро в малки чинийки отколкото в епруветки, но терминът “бебе в епруветка” се утвърждава и според Матюз има отрицателен заряд. Носят се всевъзможни слухове за това, което се случва в клиниката, и според Вивиан Колинс, която започва работа на регистратура през 80-те години, отнема време, докато враждебността и подозрителността се уталожат. “Всичко беше ново и имаше хора, които се отнасяха критично. Сред моите познати имаше някой, който беше отвратен, че работя в експериментален център, където се правеха бебета.”.
Ин витро процедурите тогава са много по-трудни за пациентките отколкото в днешно време. Жените трябва да престоят по 2-3 седмици на място в клиниката в контейнери. Те събират урината си по време на цялото лечение, тъй като това е единственият начин лекарите да следят нивата на хормоните им. Ако не оставаха в клиниката, това би означавало да разнасят непрекъснато големи пластмасови контейнери със себе си, а пациентките в клиниката трябва да дават урина на всеки три часа, дори и през нощта, спомня си Дейниъл Рейби. “Спяхме в легла, подредени в редица, по 6 жени в контейнер. През нощта идваше някой и ни будеше и всички под строй заминавахме до тоалетна, където трябваше да дадем урина в бутилка, за да могат да проследят хормоните ни. Наистина ни помогна да създадем много силна връзка помежду си.”.
Когато хормоните показват, че овулацията ще настъпи скоро, яйцеклетките се аспирират точно до след 26 часа. Това означава, че лекарите често трябва да стават посред нощ, за да правят пункции. Смята се, че земното притегляне може да увеличи шансовете за имплантация на ембрионите и затова жените трябва да стоят наведени напред за час или два след трансфера. Въпреки всичко това някогашната пациентка Роу Фейсър споделя, че цари атмосфера, в която се усеща подкрепа, и това прави емоционалната тежест на безплодието и неговото лечение по-лека. “Атмосферата на взаимопомощ помагаше да преодолеем стреса и напрежението.” - обяснява тя. “Усещахме, че всички сме едно цяло - пациентките и персоналът.”.
Днес ин витро процедурите са много по-стандартизиран процес. Жените са амбулаторни пациенти и не се събира урина на всеки три часа, не е необходимо да стоят наведени напред след пункцията. И въпреки че все още моралните и етични съмнения не са изчезнали напълно, лечението се смята за рутинна процедура. Замразяването на ембриони позволява използването им на по-късен етап, а с появата на метода ИКСИ (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди), при който сперматозоидът се инжектира директно в яйцеклетката, могат да се преодоляват и проблеми от мъжкото безплодие. Донорски яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони могат да бъдат използвани, за да подпомагат двойки с по-сложни репродуктивни проблеми. А многоплодните бременности, които всъщност са най-големият риск от усложнения при ин витро, намаляват.
Но прогресът далеч не спира дотук. През 2013 става ясно, че в САЩ се е родило първото бебе от ин витро, чийто код от човешкия геном е могъл да бъде разчетен. Раждането на Конър Леви през май същата година предполага ново генерационно секвениране, разработено да може да разчита цели геноми бързо и евтино, е на път да преобърне селекцията на ембриони в клиниките за ин витро.
Друга важна разработка от същата тази седмица е, че разходите за ин витро могат да бъдат драстично намалени от няколко хиляди лири на около 170 лири и това може да бележи началото на нова ера за ин витро процедурите. Репродуктивни специалисти от Белгия съобщават на конференция в Лондон, че вече 12 деца са били родени чрез този метод, който заменя скъпото медицинско оборудване със съставки от “кухненския шкаф” като сода бикарбонат и лимонена киселина с успех, сравним с този на традиционна ин витро процедура.
За 35-те години от раждането на Луиз Браун ин витро лечението се превръща в световен бизнес за правене на много пари и има стотици центрове по цялото земно кълбо, където се предлагат такива процедури. Членът на Камарата на лордовете от лейбъристката партия Лорд Уинстън, който е оглавявал отделението за ин витро в Хамърсмит, се изказва много критично за разходите, които пациентите трябва да заплатят в много клиники. “Най-голямата промяна е нарастващата комерсиализация, предизвикана от ин витро процедурите.” - казва той. “Смятам, че неравноправието при лечението е скандално и съм бесен, че националната здравна система използва ин витро като печатница за пари.”.
Сюзън Сийнън е заместник председател на Infertility Nerwork UK, благотворителна инициатива, която подкрепя пациенти и кампании, които се борят за промяна на зависимостта от местоживеенето във връзка с провеждането на лечение по здравна каса. “Безплодието е смазващо медицинско състояние и емоционалният отпечатък е още по-голям, когато хората не могат да си позволят лечение.” - казва тя. “35 години след началото на ин витро процедурите в Обединеното кралство, се сблъскваме с факта, че възможността жена да направи ин витро по здравна каса зависи изцяло от населеното място, където живее. По този начин много хора не могат да получат помощта, от която се нуждаят.”.
Къде ще бъдем след 35 г.? Якуб Халаф, завеждащ отделението по ин витро в болницата “Гайс енд Сейнт Томас” предлага да се обърне внимание на вървящото в момента проучване на стволови клетки. “Ин витро-то еволюира значително, но мисля, че вече почти е достигнало границите на биологията, освен ако не намерим начин да създаваме яйцеклетки.” - обяснява той. “Наистина виждаме пациентки, които са между 40 и 45 години и се борят за дете. Единственото, което би променило лечението, е, ако можем да извлечем гамети от стволови клетки; ако бихме могли да създадем сперматозоиди от клетките на мъжката кожа или яйцеклетки от клетките на женската коса.”.
Робърт Едуартс получава Нобелова награда за медицина или физиология през 2010 за разработването на процедурата за ин-витро оплождането
Ако всичко това в момента звучи като научна фантастика, струва си да си припомним, че много хора мислят същото за ин витро процедурите преди 35 г. Каквото и да ни очаква за в бъдеще, ясно е, че Стептоу и Едуардс, вече покойници, са ни оставили невероятно наследство. Майк Макнами работи заедно с тях в самото начало и сега е завеждащ в Борн Хол. “Те ни вдъхнаха невероятна лоялност, но най-значимото е, че те са осъзнали болката от безплодието.” - разказва той. “Забравяме, че преди да се роди Луиз, за много двойки нямаше никаква надежда.”.
Луиз Браун може да е израсла в светлината на прожекторите, но държи да подчертае, че води съвсем нормален живот. Тя е омъжена и има двама сина - Камерън (р. 2006 г.) и Ейдън Патрик Робърт (р. 2013 г.), заченати по естествен път. Твърди, че се опитва да не мисли твърде много за себе си като за първото бебе от ин витро, защото това е за нея “напълно нормално, тъй като не познава нищо друго”. Въпреки това се гордее с постиженията на Стептоу и Едуардс. “Те помогнаха на хиляди хора, които дори не познаваха, да имат бебе.” - казва тя. “Без тях тези деца нямаше да се родят.”.
Раждането на Луиз е крайпътният камък, който променя лицето на репродуктивната медицина, но всъщност упоритостта на Стептоу и Едуардс, както и смелостта на първите им пациентки, е това, за което толкова много родители днес трябва да са благодарни за съществуването на децата си.
Луиз Браун и инкубаторната стъкленица, в която е била като ембрион в Bourne Clinic in Cambridgeshire
По материали: The amazing story of IVF: 35 years and five million babies later, Кейт Браян, “Дъ Гардиан”, 12.07.2013 г.