Проф. д-р Атанас Щерев е роден на 3 април 1945 г. в град Първомай. Завършил е в Медицинския университет в София през 1969 г. Има защитена специалност по акушерство и гинекология и квалификация по репродуктивна медицина и асистирана репродукция. Специализирал е в клиники в Москва, Виена, Мюнстве, Сан Диего. Член е на ESHRE и ASRM. Има повече от 70 публикации в областта на репродуктивната медицина, акушерството и гинекологията в български и чуждестранни издания. Депутат в 36, 39 и 40 НС. Негова е заслугата за използване на ултразвук в гинекологията. Пионер в ин витро оплождането у нас, през 1988 г, съвместно с биолога проф Илия Ватев довеждат до раждането на първото бебе, заченато по метода ин витро у нас. През 2003 г. открива специализираната АГ болница "Д-р Щерев" в София. Носител на Орден „Стара планина" - I степен за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология.
Проф. Щерев, откога работите в областта на репродуктивната медицина?
Работя в областта на репродуктивната медицина от 1975 г., когато постъпих като асистент на основателя на акушеро-гинекологичната ендокринология в България, проф. Стоян Докумов.
Разкажете ни как започна всичко?
През 1978 г. се роди първото инвитро бебе във Великобритания. Постепенно интересът към методиката нарасна неимоверно и се появиха все повече публикации за инвитро технологията, които сериозно предизвикаха интереса ми. През 1982 г. аз вече преподавах лекция по инвитро оплождане в курсовете към Института по ендокринология, геронтология и гериатрия. Методиката напредна в цял свят и само няколко години по-късно в 1984 г. в САЩ вече имаше над 400 инвитро лаборатории. За мен в началото обаче това беше по-скоро теоретично занимание, като моята главна цел беше хормоналната дейност на яйчниците при определени заболявания. Тогава извършвахме клиновидни резекции на яйчниците, като моето желание беше да направим пункция на яйчникови структури и да изследваме успоредно в кръвта на пациентите и във фоликуларната течност определен тип хормони. Понякога сред пунктатите имаше и яйцеклетки с кумулусни маси, които обаче по онова време не бяха обект на нашето внимание. Пункцията на яйчникови структури беше свързана с опасности и аз бях ангажирал колеги от Майчин дом и от Пета градска болница, за да мога да направя без проблеми при пациентите тези манипулации.
Един ден д-р Евелина Матеева ми каза, че в Медицинска академия от две години работи една комисия за въвеждане на инвитро оплождане. По нейните думи те се опитвали да изваждат яйцеклетките с лапароскопия и за изминалия период нямат никакъв резултат, а аз без проблеми с пункция съм бил аспирирал айцеклетки. Нейното предложение беше да ме свърже с д-р Ватев. По-късно тя ме запозна с него. По време на първите ни срещи той каза, че отдавна е обяснявал на останалите специалисти и професори, работещи по проекта, за изваждането на яйцеклетки с пункция под ултразвуков контрол, а не с лапароскопия. След тези срещи аз се опитах да обясня на тогавашния ръководител на Института проф. Мирков, че трябва да изваждаме яйцеклетки под ултразвуков контрол. Неговите думи бяха дословно следните: „Сутринта пращам една бременна жена за ултразвуков преглед. Специалиста, извършил прегледа, ми каза, че бебето е със седалищно предлежание. Аз провеждам оперативно родоразрешение и се оказва, че плодът е с главично предлежание. Тези хора не могат да видят къде е главата на бебе, а ти искаш с ултразвук да изваждаш нещо толкова малко като яйцеклетки.“ Махнах с ръка, като явно не можеше да се говори с него по този въпрос и да успея да го убедя. Започнахме успоредно с процедурите в Майчин дом да изваждаме яйцеклетки при нас в Института по ендокринология, след което ги пренасяхме при д-р Ватев и така за три месеца съвместна работа се получиха три успешни бременности. В последствие се разрази конфликт между мен и д-р Ватев, който нямам намерение да коментирам. И така аз продължих самостоятелно с много трудности развитието и разпространението на тази методика в България.
Защо избрахте тази област на медицината?
Честно казано аз не съм я избирал, а стана така че различни обстоятелства ме насочиха да се занимавам с репродуктивна ендокринология и репродуктивна медицина, а после и с приложение на модерните асистирани технологии за лечение на стерилитет.
Какво си мислите, когато отивате на работа?
Мисля какво не съм направил както трябва вчера.
А когато приключи работния Ви ден, коя мисъл Ви държи буден?
Несвършената работа и недобрия резултат от моето или това на колегите ми лечение на нашите пациенти.
Кое затруднява работата Ви най-силно?
Липсата на дисциплина, когато понякога отсъства в екипа, с който работя. Винаги казвам, че най-добрата защита за един лекар е спазването на правилата и стандартите. Съвременната медицина изисква полагането на усилия в четири направления – диагностика и поставянето на правилна диагноза, провеждането на лечение, документирането на диагностичния и терапевтичния процес и анализ на получените резултати. Ако няма дисциплина само в едно от тези направления, трудно можем да говорим за прилагането на модерна медицинска практика на световно ниво.
Кой е пациента, когото няма да забравите?
Това са пациентите, на които съм безсилен да помогна. Инвитро лечението не е панацея и въпреки големите усилия, персоналния подход, напредналите технологии и новите възможности на репродуктивната медицина, ембриологията и генетиката, остава процент от нашите пациенти, за които не можем да направим нищо повече в тяхната борба за зачеване. Радвам се обаче, че последните 30 години напреднахме изключително много и редица случаи, които бяха считани за безнадеждни в миналото, днес имат шанс за успех.
Кое Ви доставя най-голяма радост в професията?
Обучението на младите лекари, да виждам как те натрупват знания и опит и стават по-добри от мен, за да помагат на доверилите ни се пациенти.
Защо продължавате да работите в България?
На млади години имах възможност да напусна страната ни, но аз направих своя осъзнат избор да остана тук, да остана сред българите и сред потомците на тракийските бежанци, какъвто съм и аз. Не всичко е както трябва в България, защото много пъти съм имал повод да кажа, че не можеш да бъдеш щастлив сред нещастни хора, а повечето от пациентите, които идват при мен и моите колеги, са хора, които не са щастливи. В крайна сметка обаче това е моят избор, а най-вероятно и съдба.
Какво е постижението на световната медицина, което искате да видите реализирано и у нас?
Ще отговоря по-стратегически. Това, което бих искал да видя у нас е управлението на здравеопазването по един модерен образец. В частност в областта на репродуктивната медицина бих искал да приложим молекуларно-генетичните достижения, разработени на световно ниво.
Какво бихте променили в репродуктивната медицина в България, ако имахте неограничен финансов ресурс и безусловна политическа подкрепа?
На първо място трябва да отговоря, че никога няма неограничен финансов ресурс, а човек трябва винаги да се съобразява с финансовите параметри, с които разполага. Що се отнася до политическата подкрепа, то тя е изключително нужна, за да се предприемат важни стъпки за реформа, които ще са болезнени в началото, но ще донесат добри резултати за гражданите на страната ни и българските пациенти в дългосрочен план. В репродуктивната медицина такива стъпки биха били спазване на правилата за добра медицинска практика на EHSRE и спазването на европейската харта за правата на пациентите. Това е днес модерната медицина, да поставим пациента в центъра на вниманието на цялата система.
За финал пожелайте нещо на сдружение "Зачатие".
Пожелавам на Сдружение „Зачатие“ да продължат да бранят правата на пациентите с репродуктивни проблеми, да продължат да се развиват и да бъдат винаги справедливи. Справедливостта изисква да се поощряват тези, които работят добре, и да се укоряват онези, които имат лоши резултати и не спазват правилата за добра медицинска практика. Някой може да се разсърди, друг да се възгордее, но за мен една такава справедлива оценка е най-добрият път към по-добра работа с пациентите и по-добри резултати за всички, които имат нужда от нашите грижи.