Те, уви, са много. Десетки, стотици, може би хиляди жени, които всеки ден прекарват часове в интернет сайтовете и форумите за проблемно забременяване – уютни месенца, където анонимно могат да изплачат цялата си болка, да получат истинско разбиране, виртуална прегръдка, да чуят ценен, изстрадан опит.
Те са в zachatie.org, в “Проблемно забременяване” в dir.bg, в bg-mamma.com.
Доста от жените, осъзнали горчивината на поговорката, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, са изчели толкова много страници в търсене на отговори защо бебето не става, че набързо могат да направят компетентен анализ на резултати от спермограмата или хормоналните изследвания. “Старите пушки” неуморно отговарят на “новачките”, издирват, превеждат и публикуват десетки статии, които да помогнат някому по пътя към желаното дете.
Zachatie.org е мястото, където може да се прочетат и десетки отзиви и адреси на специалисти по стерилитет, клиники по репродуктивно здраве и болници. За щастие, във форумите има и специалисти като д-р Мариела Даскалова (вижте нейната статия на следващите страници), които безвъзмездно даряват времето и знанията си.
А най-радостните теми са тези за раждането на поредното бебе и разказа за пътя към успешното зачеване и износване.
Не знам дали някой е правил статистика колко бебета са заченати и родени с помощта на информацията от форумите. Знам обаче за две страхотни 10-месечни близначета – момче и момиче, и тяхната майка Диди – една от жените, които са сред основателите на сдружение “Зачатие”, за която безвъзмездната работа по дизайна на zachatie.org и борбата на организацията за адекватно отношение от страна на държавата към семействата с репродуктивни проблеми е и ще остане лична кауза.
Битката за бебе на 35-годишната Диди и съпругът й започва преди 7 г. Месеци наред тя убеждава мъжа си да си направи спермограма, а той все се надява нещата все пак да станат от самосебе си. “И аз и той знаехме, че причината може да е и в него, и в мен, но не смеехме да потърсим специалист. Месеци на очакване, на сексуални контакти по график, който убива всяка емоция и разочарование в края на всеки цикъл. С всеки следващ месец то ставаше все по-голямо, а надеждата, че следващия ще се получи - все по-малка. Не смеех да споделя с никого. Разговори за бременност и бебета ме притесняваха, във всяка дума търсех намек и завоалиран упрек. Най-неприятни ми бяха въпросите от рода на: „Какво чакате, вече сте на възраст?”, спомня си Диди.
След повече от година очаквания, тя попада случайно на клуб “Проблемно забременяване” в dir.bg.
“За първи път прочетох с очите си някой да пише с моите думи моите мисли, които не смеех да изрека на глас дори пред най-близкия за мен човек. Много момичета преживяваха в същия момент това, което и аз. Залепих се със седмици до компютъра, четях непрекъснато и плачех. Дълго време не смеех да пиша, но някак си усетих всяка една от тях много близка. Възхищавах се от решителността и борбеността им и се срамувах, чувствах се слаба да предприема първата крачка и да призная пред себе си, че може и да имаме проблем. С подкрепата и утехата на тези прекрасни жени най-после се решихме да направим изследвания. Резултатите при съпруга ми се оказаха много незадоволителни, нямаше никакъв шанс да се получи по естествен път, а и чрез ин витро беше под въпрос.”
Диди и съпругът й, които са от провинцията, търсят най-добрите лекари в София, които потвърждават диагнозата – шанс, близък до нулата мъжът й да стане баща.
“Попаднах в емоционална дупка, от която не знаех как да изляза. Не виждах смисъл да ходя на работа, да се усмихвам, да правя каквото и да е. Не исках да се срещам с приятели. Започнахме да опитваме какво ли не - хормонално лечение, билки, витамини, антиоксиданти, съпругът ми спря да пуши. Откъснахме се от приятелите си, разговорите с които се въртяха все около децата им и това ме караше да се чувствам непълноценна и тъжна. Капсуловахме се в контакти с определен затворен кръг, най-вече с момичетата, които познавах от клуб "Проблемно забременяване". Често се събирахме с тях да си изплачем болката, да споделим проблемите си и най-вече да поговорим спокойно за тях, да се повеселим заедно. С никои други приятели не се чувствах толкова спокойна и разбрана.”
Няколко месеца по-късно изследванията на съпруга на Диди показват известно подобрение. Двамата са много щастливи – виждат светлина в тунела да опитат зачеване ин витро.
През март 2004 г. жените от “Проблемно забременяване” в dir.bg създават организация на семействата с репродуктивни проблеми “Зачатие”. Идеята е на една от тях, адвокатка по професия, афектирана от отношението на лекари и институции към хората с репродуктивни проблеми. Останалите се включват с ентусиазъм.
“Време беше да се заговори за проблемите на толкова много хора - приблизително всяко шесто семейство в България”, казва Диди. - Те сякаш са невидими за обществото. Притесняват се да говорят за своите проблеми и отклоняват въпросите около плановете си за дете с отговори, които нямат нищо общо с реалните причини. Аз също съм го правила десетки пъти. Обществото остава с впечатление, че много млади хора не се решават да имат дете по икономически и социални причини, а истинската и дълбока причина е здравословна. И най-важното - в огромна част от случаите е преодолима, понякога и с малко средства и усилия. Но за целта са нужни адекватни мерки от страна на институциите и здравната система. “Зачатие” е единствената пациентска организация у нас, която работи върху проблемите на репродуктивното здраве.”
По същото време е създанен и информационният портал www.zachatie.org за стерилитет и репродуктивно здраве, а Диди се захваща с дизайна му.
“Има много информация по тези теми в интернет, но е на агнлийски, просто нямаше български аналог. Никъде нямаше и публикувани адреси на клиники и специалисти, които се занимават със стерилитет. Един обикновен акушер-гинеколог на практика не може да диагностицира напълно и лекува стерилитет. Необходими са консултации с няколко вида специалисти – акушер-гинеколог, ендокринолог, уролог, ембриолог, генетик, имунолог, психолог.”
Диди и съпругът й започват с опитите за зачеване ин витро. “Стимулация, фоликулна пункция, ембриотрансфер, безкрайните 2 седмици до теста, най-дългите досега. Бременна или не?… Всичко приключва изведнъж, с един тест за бременност от 3 лева…”
Веднага правят следващ опит… отново без резултат. “Зарових се в интернет, започнах да чета какви изследвания се правят при няколко неуспешни ин витро процедури. На какво се дължат неуспехите при асистирана репродукция? Направихме имунологични и генетични изследвания. Всичко е наред. Обясненията на екипа бяха, че така се случвало. Голяма част от парите ни отиваха за изследвания, за хормонални лекарства за стимулация, за процедури, транспортни разходи до София”, разказва Диди.
През лятото на 2005 г. сдружение “Зачатие” стартира първият и единствен български онлайн овулационен календар за планиране на бременноста – www.calendar.zachatie.org, който дава възможност за следене на менструалния цикъл и овулацията, за изчертаване на фертилни графики и графики на базалната температура, които се използват при опитите за бебе. Удобно, бързо и достъпно, всеки може да направи свой дневник с всички цикли, на които системата изчертава подробни графики, които могат да бъдат разглеждани, отпечатвани, споделяни с други интернет потребители, съхранявани. Календарът пази информация за всички фертилни признаци, събития, консултации, приемани медикаменти през съответния период. За малко повече от година в овулационния календар са регистрирани около 23 000 потребители.
През есента на 2005 г. Диди и съпругът й решават да направят трети опит, избирайки този път клиника във Варна. “Екипът надмина очакванията ми и като професионализъм, и като човечност. И резултатът беше налице. Независимо от усложненията покрай хиперстимулацията – страничен ефект, това са хората, от които получих най-голямо внимание и загриженост. Две седмици след трансфера трябваше да направя отново тест. Не исках, страх ме беше да си причиня отново това. Оказа се първият ми положителен тест – не смеех да се зарадвам дори, не можех все още да осмисля, че е мой. Седмица по-късно се видяха и два плодни сака на ехографа. Не успях да си сдържа сълзите и не знаех с какви думи да благодаря на тези прекрасни лекари и хора. Дълго време не можех да осъзная, че очаквам две деца. През лятото на на 2006 г. в същата клиника, под грижите на същия отличен екип, се родиха нашите прекрасни и дългоочаквани син и дъщеря”.
Днес Диди и съпругът й отглеждат близнаците, родени, благодерине на чудесата на медицината. Каузата обаче не е забравена. Диди работи активно и в сайта, и в “Зачатие”. Единственият източник на финансиране на сдружението е членският внос и малкото реклами в сайта. Всичко се прави на добра воля, безвъзмездно – от поддържането на най-сериозния интернет портал в България на тема репродуктивно здраве, до организирането на събития по темата и отпечатването на информационни образователни диплянки за хората, които нямат достъп до мрежата.
Сдружението организира кръгла маса „Стерилитетът – поглед от всички страни”, даде началото на инициативата „Ден на репродуктивното здраве”, която се првърна в своеобразен форум на специалисти, лекари, биолози, пациенти, неправителствени организации и медии, пише писма до институциите с идеи, предложения и искания. “Бори” се и със здравната каса, която от 3 години поема лекарствата (но не и самата процедура) за един опит ин витро на малък брой двойки, но дори в това похвално начинание има хаос и липса на информация. И е капка в морето по отношение нуждата от коплексни мерки от страна на държавата в борбата с безплодието. А десетките изследвания и асистирани реподуктивни методи – последната надежда на хиляди двойки за рожба, струват суми, непосилни за мнозина българи.
сп. "Жената днес" март-април 2007 г.