Публикувано на: 30.11.2004г.
"Доклад за здравето на нацията в началото на XXI век. Анализ на провежданата реформа в здравеопазването" одобри Министерският съвет на заседанието си днес, 18 ноември 2004 г. В доклада за първи път от началото на здравната реформа у нас (1999 г.) се прави цялостен анализ на здравното състояние на нацията и тенденциите в него, на промените в здравните показатели в контекста на социално-икономическите условия и развитие на страната. Прегледът и оценката на здравната ситуация, на постиженията и недостатъците в провеждането на реформата в здравеопазването, на предложенията за по-нататъшното й развитие са направени с акцент върху изпълнението на главната цел на здравеопазването - постигането на по-добро здраве за всички граждани на България. Това е и приоритет в провежданата от правителството здравна политика. Докладът отчита проблемите и постиженията на реформата и как тя е повлияла върху здравното състояние на нацията, очертава здравните приоритети, набелязва подходящите стъпки за постигане на баланс между здравните потребности и възможностите за предоставяне на медицински услуги.
С доклада се поставя началото на система за постоянен мониторинг и периодична оценка на реформата в здравната система, каза министърът на здравеопазването Славчо Богоев пред журналисти при представянето на доклада. Той обхваща основно последните 5 години – периода от началото на реформата, като някои тенденции за здравното състояние (демографски процеси, смъртност, раждаемост и други) са изследвани в по-продължителен период.
Демографските процеси, заболеваемостта, факторите на риска за здравето, физическото развитие, а също и други фактори свързани с посочените формират здравното състояние на нацията и неговите тенденции.
Анализите показват, че последното десетилетие на развитие на страната - на преход към пазарно стопанство е белязано от демографска криза, характеризираща се със стабилна депопулация. Нейните главни характеристики са три: спад на раждаемостта, с пречупване на тенденцията й към по-силно намаление; покачване на смъртността-пряко продължение на тенденцията, формирана в началото на шестдесетте години; интензивна емиграция с тенденция към намаление на темпа.
Тенденцията за намаляване на населението, формирала се по-рано продължава. Към края на 2002 г. броят на мъжете и жените в страната е 7845841 души.
Един от факторите за намаляване броя на населението е продължаващата ниска раждаемост, която през 2002 г. е 8.5‰. В сравнение с 1993 г. тя е намаляла с 15 %. В градовете раждаемостта е 8.7‰, а в селата 7.8‰. Интензитетът на раждаемост варира от 5.8‰ (Перник) до 11.3‰ (Сливен). Тенденцията за намаление на раждаемостта е формирана от предните десетилетия (от 1950 г.), но скоростта й през последното нараства. Върху нивото на раждаемостта влияе намаляващият контингент на жените в детеродна възраст и промените във възрастовата му структура. Значение има и намалената плодовитост на жените, чийто среден коефициент през 2002 г. (1.21) е значително по-нисък от необходимия за осигуряване на просто възпроизводство на нацията (2.1). Трайната тенденция за намаляване на раждаемостта в страната е до голяма степен обусловена от негативното влияние на редица социално-икономически фактори и свързаните с тях промени в репродуктивната нагласа на населението.
Нивото на раждаемост намалява през последните десетилетия в целия европейски регион, но е налице определена стабилизация в интервала 8 – 11‰. В новите страни - членки на ЕС, раждаемостта е по - висока от тази в нашата страна, с изключение на Латвия, където показателят е 8,3‰. В Полша, Словакия и Унгария раждаемостта е 9,5‰, а в Румъния – 9,8‰.
Коефициентът на раждаемост, след известно покачване през последните години (9.0 на хиляда души от населението за 2000 г.), отново намалява и е 8.5 на хиляда за 2002 г. (един от най-ниските в Европа), резултат от негативното влияние на редица икономически, социални, демографски и други фактори. Броят на жените във фертилна възраст намалява в сравнение с 1995 г. с около 8%, като особено изразено е намалението на плодовитостта в групата 20-24 г. (със 17.8 на хиляда жени) и 15-19 г. (с 12.0 на хиляда жени).
Текстът е взет от сайта на Министерството на здравеопазването.
Коментар. Докладът на министъра е 170 страници. Думи като стерилитет, инфертилитет, безплодие, не се споменават нито един път.
С доклада се поставя началото на система за постоянен мониторинг и периодична оценка на реформата в здравната система, каза министърът на здравеопазването Славчо Богоев пред журналисти при представянето на доклада. Той обхваща основно последните 5 години – периода от началото на реформата, като някои тенденции за здравното състояние (демографски процеси, смъртност, раждаемост и други) са изследвани в по-продължителен период.
Демографските процеси, заболеваемостта, факторите на риска за здравето, физическото развитие, а също и други фактори свързани с посочените формират здравното състояние на нацията и неговите тенденции.
Анализите показват, че последното десетилетие на развитие на страната - на преход към пазарно стопанство е белязано от демографска криза, характеризираща се със стабилна депопулация. Нейните главни характеристики са три: спад на раждаемостта, с пречупване на тенденцията й към по-силно намаление; покачване на смъртността-пряко продължение на тенденцията, формирана в началото на шестдесетте години; интензивна емиграция с тенденция към намаление на темпа.
Тенденцията за намаляване на населението, формирала се по-рано продължава. Към края на 2002 г. броят на мъжете и жените в страната е 7845841 души.
Един от факторите за намаляване броя на населението е продължаващата ниска раждаемост, която през 2002 г. е 8.5‰. В сравнение с 1993 г. тя е намаляла с 15 %. В градовете раждаемостта е 8.7‰, а в селата 7.8‰. Интензитетът на раждаемост варира от 5.8‰ (Перник) до 11.3‰ (Сливен). Тенденцията за намаление на раждаемостта е формирана от предните десетилетия (от 1950 г.), но скоростта й през последното нараства. Върху нивото на раждаемостта влияе намаляващият контингент на жените в детеродна възраст и промените във възрастовата му структура. Значение има и намалената плодовитост на жените, чийто среден коефициент през 2002 г. (1.21) е значително по-нисък от необходимия за осигуряване на просто възпроизводство на нацията (2.1). Трайната тенденция за намаляване на раждаемостта в страната е до голяма степен обусловена от негативното влияние на редица социално-икономически фактори и свързаните с тях промени в репродуктивната нагласа на населението.
Нивото на раждаемост намалява през последните десетилетия в целия европейски регион, но е налице определена стабилизация в интервала 8 – 11‰. В новите страни - членки на ЕС, раждаемостта е по - висока от тази в нашата страна, с изключение на Латвия, където показателят е 8,3‰. В Полша, Словакия и Унгария раждаемостта е 9,5‰, а в Румъния – 9,8‰.
Коефициентът на раждаемост, след известно покачване през последните години (9.0 на хиляда души от населението за 2000 г.), отново намалява и е 8.5 на хиляда за 2002 г. (един от най-ниските в Европа), резултат от негативното влияние на редица икономически, социални, демографски и други фактори. Броят на жените във фертилна възраст намалява в сравнение с 1995 г. с около 8%, като особено изразено е намалението на плодовитостта в групата 20-24 г. (със 17.8 на хиляда жени) и 15-19 г. (с 12.0 на хиляда жени).
Текстът е взет от сайта на Министерството на здравеопазването.
Коментар. Докладът на министъра е 170 страници. Думи като стерилитет, инфертилитет, безплодие, не се споменават нито един път.