Понякога изразът преминаване през ин витро не е достатъчно силен, за да опише изолацията и емоционалното изтощение, което понасят някои жени. Причините, поради които жените прибягват до ин витро лечение са различни. Най-често това са репродуктивни проблеми, но понякога те са съсипани от загуба на дете или имат генетично заболяване, което изисква изследване преди бременност.
Независимо каква е причината една жена да поеме по този дълъг път, за нея това е период на емоционално и физическо изтощение. В това време приятелите и близките трябва да бъдат много внимателни какво споделят или коментират с нея. Някои коментари могат да те накарат да се разплачеш, да се съмняваш в себе си и да се почувстваш още по-сам и уплашен по време на лечението.
12 неща, които да не казвате на жените в ин витро процедура
Успокоявате: "С ин витро вече ще стане!"
Не може да сте сигурни! Ами ако вече е опитвала и не е станало? Така че простете нейния скептицизъм.
Разказвате: "Имам една позната, която направи ин витро..."
Историята на всеки е различна. Разказът ви с нищо не помага.
Хвалите се: "Аз пък забременях спонтанно."
Това наистина причинява болка, когато жената отчаяно иска да забременее и прави всичко възможно, но знае, че няма гаранции.
Отсъждате: "Ако е писано - ще стане!"
Може да звучи много мъдро, но ако всяка вечер се инжектирате с хормони, примирението не е от полза.
Предупреждавате: "Инвитрото може да доведе до рак!"
Не е измислица, някои наистина си позволяват да кажат такова нещо на жени в ин витро процедура.
Споделяте: "И аз щях да правя ин витро, но тогава разбрах, че вече съм бременна."
Колко мило! С какво помагате така?
Анализирате:"Какво ще правите, ако не се получи?"
Да, тя не заспива всяка нощ, обсебена от тази тревога. И няма идея какво ще прави, ако не се получи. Знае само, че това ще разбие сърцето й.
Утешавате: "В крайна сметка нали си имаш едно дете..."
Вторичният стерилитет е много труден за разбиране от някои хора. Независимо от броя деца, сърцето боли еднакво силно, когато не можеш да имаш мечтаното семейство.
Съчувствате: "Не мога да си представя през какво минавате!"
Тя знае това. И точно заради това се чувства сама.
Тревожите: Споделяте тревожни и разстройващи неща.
Хормоналните инжекции и напрежението около процедурата са взривоопасен коктейл и човек може да се разплаче от всичко. Така много лесно можете да я прогоните несъзнателно.
Загрижени сте: "Толкова се притеснявам за теб!"
Това, от което се нуждае тази жена, е подкрепа, а не негативни емоции.
Разпитвате: за резултата от ин витро процедурата.
Ако тестът е положителен - жената е толкова притеснена от новото си състояние, че има нужда да го запази известно време само за себе си. Или пък се плаши от «урочасване». Ако тестът е отрицателен - разочарованието е толкова голямо, че тя има нужда да поплаче сама, да приеме неуспеха и да се подготви психически за следващите стъпки.
А какво да кажете на жена, която преминава през ин витро?
Честно казано, не е нужно да казвате нищо. Внимателното и тактично изслушване е всичко, от което тя се нуждае. А ако тя не иска да говори за това, уважете решението й.