Първи наблюдения на психолозите от e-therapy върху сесиите с жени с проблемно забременяване
Проведохме първите си сесии с първите десет човека от Вашия сайт. Можем да направим едно първо заключение, което е първо по реда си на появяване и не претендираме, че ще бъде такова по тежестта си, когато ще систематизираме всички сесии.
Нашето първо заключение може да бъде кръстено с работно заглавие “Суеверието” .
Прави ли ви впечатление как суеверието е станало елемент от рационалния Ви ежедневен свят?
Защо нещо, което хората са изоставили в средните векове, съществува равностойно с космическите технологии и висшето развитие на генетиката във Вашето мислене...
Какво е суеверието?
Ние психолозите го наричаме “механизмът на самодоказващото се пророчество”. То е свързано с понятията: очакване, нагласа, травматичен опит, надежда, презастраховане... сега ще раздвижим всички тези понятия и ще Ви “преведем” някои от използваните от Вас суеверни изрази: “той ме прокле да нямам деца”, “сънувах, че ще имам две деца - момиче и момче”.... та даже и мнението на Мели във форума на клуба Ви: ”Аз явно проявявам малко суеверие - не смея да кажа, че е добре, та да не се обърка нещо”.
Всъщност суеверието започва там, където емоцията изтласква логиката.
Така, когато сме в криза и имаме проблем и трябва да вземем решение, логиката изправя пред нас положителни или отрицателни тенденции от взетото решение. Когато обаче, кризата, проблемът или решението са свързани с огромна доза емоции, ние като че ли се страхуваме от еднозначността на логиката и започваме да “маскираме” същата тази истина (логика), с илюзии (суеверия). Така тенденцията от негативен изход може да се превърне в негативното суеверие - проклятие, а тенденцията за положителен изход в позитивно суеверие - пророчество. Какъв е резултатът от цялата тази система на “защита” на психиката от травмите на реалността – проклятието се превръща в пренесения наш травматичен опит, който като че ли очакваме пак, за да сме подготвени и да не ни заболи толкова много като преди. Пророчеството пък, се превръща в надеждата, която е толкова голямо очакване, че започва да се захранва от ирационални стимули на околната среда- само и само, за да е жива. Накрая стигаме до “механизмът на самодоказващото се пророчество”. Така в перманентното си очакване за провал примерно, ние сме толкова концентрирани върху “предвестниците” на провала, че пропускаме онези шансове, които могат да ни отведат към успеха и когато се “провалим” следва мисълта: “ето, знаех си”. Както виждате от цялата тази работа, психиката вместо да се “защити”, започва да се движи по един “утъпкан и сигурен” път.
Пророчеството е също “защита”, която уж позитивна, води до същите неадекватности в поведението. В стремежа си към запазване на надеждата и подложени на все по- голяма умора от усилията да достигнем до добър край, ние започваме да си даваме “почивки”, които в същото време ни плашат, защото ни се струват равносилни на мързел. Така, за да не се чувстваме виновни, ние като че ли прехвърляме отговорността на ирационалното, което се “грижи” за добрия изход, за който толкова копнеем (започваме да виждаме знаци и символи, които “доказват” добрият изход). Крайният резултат е все по-голямо прехвърляне на отговорността върху ирационални елементи от обкръжението и средата и все по- голяма неадекватност в реалната оценка на ситуацията.
Мили момичета, помислете върху това, което Ви написахме! Дано нашето обяснение хвърли повече светлина върху някои от метаморфозите в мисленето и емоциите, до които Ви е довело страданието. Нека това първо наше заключение Ви насочи към начина, по който работим, за термините, които използваме и за болката при срещата с истината, която причиняваме понякога в работата си. За всички, които ще дойдат в сайта на www.e-therapybg.com държим да знаят - работата ни е трудна и за Вас и за нас, но ние знаем какво правим и единственият му смисъл е да Ви спасим от призраците в собствените Ви души и да Ви направим по - силни и щастливи.
Ани Владимирова
източник: www.e-therapybg.com