Припознаване
Припознаването е един от начините за установяване на произхода на дете. Нормативната уредба се съдържа в чл. 35 –39 от Семейния кодекс и чл. 49 от Закона за гражданската регистрация.
Припознаването е декларативен акт, защото не създава, а обявява биологичната връзка между родител и дете. То е и т. нар. титул за произход, защото до оборването му е пречка за търсене на друг произход и има действие спрямо всички.
Припознаването представлява строго личен, неотменим акт на родителя, тък акто веднъж извършено, то не може да бъде оттеглено.
Законът гласи, че всеки родител може да припознае свое дете. Освен родени, могат да бъдат припознати и заченати деца /както и починали/. Припозванането на заченато дете е едни от малкото случаи, в който се защитават правата на заченатия. При хипотезата на припознаване на заченат, в случай, че припознаващият почине преди раждането, то припознатото дете запазва своите наследствени права спрямо починалия.
За да е допустимо припознаването детето не трябва да има наличен произход, установен с акт за раждане, презумпция за бащинство или с извършено по-рано припознаване. Презумпцията за бащинство гласи, че за баща на детето се счита съпругът на майката, ако детето е родено през време на брака или преди изтичане на триста дни от прекратяването на брака. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът от новия брак.
Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на болничното заведение, в което се е родило детето. Утвърдила се е практиката бащата да припознава с нотариално заверена декларация, която се представя в болничното заведение.
Длъжностното лице по гражданско състояние не разполага с право на преценка относно действителността на припознаването – припознаващият не е длъжен да доказва биологичен произход. Щом е постъпило заявление / нотариално заверена декларация от припознаващия, той е длъжен да съобщи за припознаването на другия родител, на детето /ако е пълнолетно/ и на Дирекция за “Социално подпомагане” в 7 дневен срок от извършването му. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. Припознаването може да се оспори от другия родител, детето, трети лица с правен интерес, Агенцията за социално подпомагане и прокурора. В случай на оспорване, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
Семейният кодекс дава възможност за унищожаване на припознаването. Чл. 49 СК гласи, че припозналият може да иска унищожаване поради грешка или имама, заплашване и при недееспособност. Регламентирани са срокове, с изтичането на които правото на иск се погасява.
Такси: Единствената такса която се дължи е при нотариалната заверка на подписа на припознаващия, която съгласно Тарифа за нотариалните такси към ЗННД е 3 лв.
Материалът е предоставен от lady_11