Публикувано на: 11.12.2011г.
В последния момент да се представя и аз. Казвам се Илияна Георгиева, позната във форума като Ileini.
Тази седмица нашето малко чудо стана на годинка!
Година изпълнена с любов и вълнение, година на неповторими моменти оставащи в съзнанието ни за цял живот...
Първата година от нашата сбъдната мечта!
Ето как започна и моята история.
Със съпруга ми се запознахме през 2003 година. Беше любов от пръв поглед. Заживяхме заедно след месец. Аз на 24, той на 29г. Не мислихме още за деца. И двамата преживявахме разочарования от предишни връзки, затова решихме първо да се опознаем.
Две години по-късно, пролетта на 2005г. получих предложение с думите: „Осъзнавам, че ти си жената на живота ми! Време е да направим следващата решителна крачка в живота си и да създадем истинско семейство. Искам да бъдеш майка на децата ми! Съгласна ли си?”
Естествено отговора беше „ДА!” и започнахме с опитите. Месеците минаваха, а резултат нямаше. Оженихме се през есента на същата година и след сватбата решихме, че трябва да посетим специалист.
Започнаха рутинните изследвания. Съпруга ми направи спермограма. Резултатите – безупречни. Няма причина да не стане! Спокойствие и много любов е рецептата. Е да, ама не. Месеците продължаваха да се нижат, като в края на всеки, цикъл като по часовник.
Направих цветна снимка – няма проблем, проходими тръби. Ще правим стимулация.
Започнах с клостил, реагирах много добре. Резултат пак отрицателен. Така 5-6 месеца.
Минахме през билкари, китайски методи на лечение (то какво ли лекувахме не се знае, но да се каже, че сме опитали).... Отчаянието води до ....... Нищо!
В този период приятелка сподели с мен за „Зачатие” и аз ви открих! Започнах да чета, основно това правих през годините. Подхождах плахо, не задавах въпроси, само търсих отговорите.
Научих от Вас за страхотни специалисти, благодарение на Джам разбрах, че е крайно време да спра тия стимулации с клостил. (Благодаря Джам ) и пак благодарение на Вас – момичетата от „Зачатие” реших да пусна имунологични изследвания. Резултата беше завишени НК клетки. След три месеца вливания контрола и отлични резултати, отново нищо!
Следваща стъпка – инсеминация. Три поредни и отново отрицателни тестове! Пълен срив от моя страна. За тези години изкупих една аптека с тестове за овулация и бременност. Изхвърлих всичко в коша! Загубих надежда. Знаех, че и следващия месец ще ми дойде като по часовник. Осъзнах, че нещата няма да станат от самосебе си. Бях сигурна в това!
Три месеца по-късно влязох на преглед при д-р Персенска с цветна снимка в ръка. Само докато я погледне и отсече „Запушени тръби! Трябва да се прекъснат.” Прибрах се в Шумен като попарена! Не можех да приема факта, че това се случва на мен. И това след всички стимулации, инсеминации, години нерви и пролети сълзи.
Тогава започнах и да пиша във форума. Имах нужда да споделя болката си с хора, които ще ме разберат. Тук срещнах подкрепа и съчувствие. Заразихте ме с позитивизма си. Дадохте ми сила да се изправя и да продължа напред.
Последва лапароскопия, след която подадох документи, чрез „ФАР”.
Ноември 2009г. получих така очакваното обаждане. Процедурата започна март 2010г. по дълъг протокол при невероятния екип на д-р Стаменов. Всичко вървеше като по учебник, всеки ден ходих до клиниката с усмивка на лице знаейки, че скоро ще сбъдна мечтата си.
Пункция на 16 март на 17 фоликула, на 19 март ми върнаха 3 прекрасни ембриончета. Прибрах се в Шумен и зачаках.
На 11 ден след трансфера прокървих. Прибрах се и плаках близо 2 часа. Когато мъжа ми ме видя и попита какво става, дори нямах сили да му отговоря. Сълзите и на двама се стичаха без да обелим и дума. Звъннах на наблюдаващата ме лекарка, която ме извика веднага за кръвен тест и ме предупреди, че е нормално това кървене. В 22,30ч ми се обади и ми каза: „Илияна бременна си! ЧХГ 80”. В него момент дори не можах да реагирам, а сега не мога да спра сълзите си! Гледахме се с мъжа ми и не можехме да повярваме. Аз бях бременна!
Мислих, че всичко вече е зад гърба ми и ще изкарам една спокойна и щастлива бременност.
Ами лесно при нас няма. На 21април станах от леглото и на път за банята се свлякох на земята. Не можех да стана от болка. Лежах на плочките в банята. Добрах се до телефона, за да звънна на мъжа си. След 15мин бях вече на системи за задържане. На втората система започна да при прилошава, болката беше нетърпима. Свалиха ме до ехографа. Течност в корема! Веднага звъннаха в хирургия да се сформира екип. По пътя съм припаднала. Спомням си лампите над главата ми в операционната. Единственото, което повтарях е „Детето ми, детето ми...”
Събудих се в болничната стая, хирурга стоеше над главата ми. На въпроса ми запазиха ли детето доктора отговори „Първо се борихме за твоя живот, след това за него!” Попариха ме с гореща вода, нямам думи да опиша как се почувствах, докато чуя следващото изречение „Задържахме плода!”.
Оказа се, че съм била и с извънматочна бременност, втория ембрион се е захванал на мястото, където е прекъсната тръбата ми. Възстанових се трудно, но имах вече стимул и то какъв!
Това беше последния перипет. След всичко разказано до тук мога да кажа, че изкарах една страхотна бременност, без гадене, повръщане, контракции. Имах най-спокойното бебче.
Родих секцио на термина си 06.12.2010г. – Никулден.
В 10,00 проплака моя ангел Никол!
Трудно се реших да пиша за конкурса. Мислих, че историята ми не е толкова изстрадала, че има момичета с много повече болка в сърцата си. Че ще изглежда смешно на фона на всички неволи описани по-горе. Отново вие ми помогнахте да осъзная, че съм грешила. Че всяка история си заслужава да бъде разказана независимо дали сме чакали месец или години.
Благодаря ви!
Не губете кураж момичета мечтите се сбъдват, достатъчно е да ги желаем прекалено силно!
Тази седмица нашето малко чудо стана на годинка!
Година изпълнена с любов и вълнение, година на неповторими моменти оставащи в съзнанието ни за цял живот...
Първата година от нашата сбъдната мечта!
Ето как започна и моята история.
Със съпруга ми се запознахме през 2003 година. Беше любов от пръв поглед. Заживяхме заедно след месец. Аз на 24, той на 29г. Не мислихме още за деца. И двамата преживявахме разочарования от предишни връзки, затова решихме първо да се опознаем.
Две години по-късно, пролетта на 2005г. получих предложение с думите: „Осъзнавам, че ти си жената на живота ми! Време е да направим следващата решителна крачка в живота си и да създадем истинско семейство. Искам да бъдеш майка на децата ми! Съгласна ли си?”
Естествено отговора беше „ДА!” и започнахме с опитите. Месеците минаваха, а резултат нямаше. Оженихме се през есента на същата година и след сватбата решихме, че трябва да посетим специалист.
Започнаха рутинните изследвания. Съпруга ми направи спермограма. Резултатите – безупречни. Няма причина да не стане! Спокойствие и много любов е рецептата. Е да, ама не. Месеците продължаваха да се нижат, като в края на всеки, цикъл като по часовник.
Направих цветна снимка – няма проблем, проходими тръби. Ще правим стимулация.
Започнах с клостил, реагирах много добре. Резултат пак отрицателен. Така 5-6 месеца.
Минахме през билкари, китайски методи на лечение (то какво ли лекувахме не се знае, но да се каже, че сме опитали).... Отчаянието води до ....... Нищо!
В този период приятелка сподели с мен за „Зачатие” и аз ви открих! Започнах да чета, основно това правих през годините. Подхождах плахо, не задавах въпроси, само търсих отговорите.
Научих от Вас за страхотни специалисти, благодарение на Джам разбрах, че е крайно време да спра тия стимулации с клостил. (Благодаря Джам ) и пак благодарение на Вас – момичетата от „Зачатие” реших да пусна имунологични изследвания. Резултата беше завишени НК клетки. След три месеца вливания контрола и отлични резултати, отново нищо!
Следваща стъпка – инсеминация. Три поредни и отново отрицателни тестове! Пълен срив от моя страна. За тези години изкупих една аптека с тестове за овулация и бременност. Изхвърлих всичко в коша! Загубих надежда. Знаех, че и следващия месец ще ми дойде като по часовник. Осъзнах, че нещата няма да станат от самосебе си. Бях сигурна в това!
Три месеца по-късно влязох на преглед при д-р Персенска с цветна снимка в ръка. Само докато я погледне и отсече „Запушени тръби! Трябва да се прекъснат.” Прибрах се в Шумен като попарена! Не можех да приема факта, че това се случва на мен. И това след всички стимулации, инсеминации, години нерви и пролети сълзи.
Тогава започнах и да пиша във форума. Имах нужда да споделя болката си с хора, които ще ме разберат. Тук срещнах подкрепа и съчувствие. Заразихте ме с позитивизма си. Дадохте ми сила да се изправя и да продължа напред.
Последва лапароскопия, след която подадох документи, чрез „ФАР”.
Ноември 2009г. получих така очакваното обаждане. Процедурата започна март 2010г. по дълъг протокол при невероятния екип на д-р Стаменов. Всичко вървеше като по учебник, всеки ден ходих до клиниката с усмивка на лице знаейки, че скоро ще сбъдна мечтата си.
Пункция на 16 март на 17 фоликула, на 19 март ми върнаха 3 прекрасни ембриончета. Прибрах се в Шумен и зачаках.
На 11 ден след трансфера прокървих. Прибрах се и плаках близо 2 часа. Когато мъжа ми ме видя и попита какво става, дори нямах сили да му отговоря. Сълзите и на двама се стичаха без да обелим и дума. Звъннах на наблюдаващата ме лекарка, която ме извика веднага за кръвен тест и ме предупреди, че е нормално това кървене. В 22,30ч ми се обади и ми каза: „Илияна бременна си! ЧХГ 80”. В него момент дори не можах да реагирам, а сега не мога да спра сълзите си! Гледахме се с мъжа ми и не можехме да повярваме. Аз бях бременна!
Мислих, че всичко вече е зад гърба ми и ще изкарам една спокойна и щастлива бременност.
Ами лесно при нас няма. На 21април станах от леглото и на път за банята се свлякох на земята. Не можех да стана от болка. Лежах на плочките в банята. Добрах се до телефона, за да звънна на мъжа си. След 15мин бях вече на системи за задържане. На втората система започна да при прилошава, болката беше нетърпима. Свалиха ме до ехографа. Течност в корема! Веднага звъннаха в хирургия да се сформира екип. По пътя съм припаднала. Спомням си лампите над главата ми в операционната. Единственото, което повтарях е „Детето ми, детето ми...”
Събудих се в болничната стая, хирурга стоеше над главата ми. На въпроса ми запазиха ли детето доктора отговори „Първо се борихме за твоя живот, след това за него!” Попариха ме с гореща вода, нямам думи да опиша как се почувствах, докато чуя следващото изречение „Задържахме плода!”.
Оказа се, че съм била и с извънматочна бременност, втория ембрион се е захванал на мястото, където е прекъсната тръбата ми. Възстанових се трудно, но имах вече стимул и то какъв!
Това беше последния перипет. След всичко разказано до тук мога да кажа, че изкарах една страхотна бременност, без гадене, повръщане, контракции. Имах най-спокойното бебче.
Родих секцио на термина си 06.12.2010г. – Никулден.
В 10,00 проплака моя ангел Никол!
Трудно се реших да пиша за конкурса. Мислих, че историята ми не е толкова изстрадала, че има момичета с много повече болка в сърцата си. Че ще изглежда смешно на фона на всички неволи описани по-горе. Отново вие ми помогнахте да осъзная, че съм грешила. Че всяка история си заслужава да бъде разказана независимо дали сме чакали месец или години.
Благодаря ви!
Не губете кураж момичета мечтите се сбъдват, достатъчно е да ги желаем прекалено силно!