Публикувано на: 11.12.2011г.
Схвана ми се гърба.
Но защо и как ще ви разкажа накрая. Сега ще почна от началото.
Казвам се Петя Попова, тук ме знаете като Пешек. Запознах се със съпруга си в началото на август 2001. На края на октомври заживяхме заедно. Аз бях на 30, той на 33. През 2003 решихме, че нямаме много време и искаме бебе. Пробвахме и пробвахме и пробвахме .... не стана. Намерих си лекар, известен в града ни. Първото, което поиска от нас беше спермограма. До тук добре, но после .... фоликулуметрии и клостил. Давах си почивка на 3 месеца, понеже така пишеше в листовката. След 7 месеца направихме снимuа на тръби. Нищо ми няма. Пак клостил и прегнил за пукане на фоликулите. Март месец първа инсеминация. Резултат – никакъв. След 2 месеца още една инсеминация и пак нищо. Лекарят ми взе да говори за лапароскопия. Че бях уплашена – бях, но това което повече ме притесни, беше че никакъв хормон при мен не изследвахме.
Така загубих близо 2 години. После открих Зачатие. В началото имах чувството, че тук се пише на непознат за мен език. Но четях, и четях и четях. В „ Зачатие” открих много разбиране, помощ и надежда. Както и много хора, които станаха за мен истинско семейство. Оказах се от късметлийките, които живеят в града на страхотен лекар. При първото си посещение при д-р Даскалов ми направи впечатление, че лекарят можело да говори и обяснява подробно всичко. Че при всяко следващо посещение, можело да не те посреща с въпроса „какво правихме при теб?”.
През 2007 се подготвяхме с д-р Даскалов за инсеминация, когато ми откриха друг здравословен проблем. Сериозен, много при това. Зарязах всичко друго и тръгнах да го решавам. След почти година ходене по болници се оказа, че нищо ми няма. И се върнах отнова към репродуктивните си проблеми.
През 2008 година, mini ме „заклещи” на скайп и ме накара да си запиша час за консултация на ДРЗ в Стара Загора. После д-р Даскалов ме убеди да повторим снимката на тръбите. В същото време записах час за преглед в клиника „Малинов”, за д-р Персенска, защото беше за след 6 месеца. Първият добър знак беше, че в клиниката ми вдигнаха телефона на първото набиране. След снимката обаче се оказа, че имам хидросалпингс. Така ми пропаднаха плановете за 1 – 2 инсеминации при д-р Даскалов. Направихме с него лапароскопия и зачаках часа си за първичен преглед. Колкото повече приближаваше датата, толкова повече се притесняваше съпруга ми. Към средата на декември имахме почти, но не цялата сума която ни трябва. А прегледа беше в началото на януари.
Тогава „Зачатие” обяви своя пореден коледен конкурс „Коледа в Зачатие”. Реших този път да участвам. Благодарение на всички вас, спечелих второ място „любимец на публиката” и липсващата ми сума за един опит. Вече можехме да започнем. На първичния преглед д-р Персенска каза, че аз решавам кога започваме, защото имам абсолютно всички нужни изследвания. Имах 2 седмици да реша. Няколко дни след този преглед ми се обади Ани и ме попита искаме ли да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе”. Решихме за няма и 5 минути. Участието ни повечето от вас са го гледали. Емоцията беше невероятна.
След това започнах опита. 03.03.2009 пункция, след два дни трансфер. Цели 17 дни чаках за тест и изпилих нервите на много мили за мен хора от този форум. Но все пак си струваше. След като си взех резултатите от кръвния тест, накарах мъжа ми да спре при първата аптека и си купих уринарен тест. Не че не вярвах на кръвния, просто исках да ги видя тия 2 черти на мой тест. Сега и двата теста стоят прибрани, заедно с гривните с номер от болницата където раждах. Имах най-най-страхотната и безпроблемна бременност. Спомням си очакването на поредния преглед. Очакването на първото ритниче. Спомням си първия път, когато и таткото го усети. Беше изключително горещ ден. И ние се качихме до хижа Здравец над Пловдив. Както си лежах по гръб, малката се размърда. Казах на таткото, а когато той сложи ръка на корема ми, каза че не бил сигурен дали е тя или стомаха ми се бунтува. В този момент малката му удари един здрав ритник. Той възкликна „ Ааа това беше бебето”. Помня как се кротваше, когато баща ѝ сложеше ръка на корема ми. И да съм имала проблеми, не ги помня. Както не помня и престоя в болницата, системите, спринцовките. Помня единствено как лежах в леглото и гледах спящото човече.
И се връщаме в началото.
Схвана ми се гърба. Защото малката проплака на сън и когато отидох да я успокоя, тя реши да се сгуши в дланта ми, така както бях наведена над кошарката. Заспа, а аз не смеех да мръдна, за да не я събудя. И от цялото си сърце и душа си пожелах всички момичета от „Зачатие” да ги боли само от такива „упражнения”. Ако има сълзи в очите им, те да са от радост. Радост от първата осъзната усмивка. От първия път в който са видели протегнати към тях малки ръчички. От първото „мамо”, което чуят..
Вярвайте момичета и вашето „Коледно желание” ще се сбъдне, дори и в средата на лятото
Но защо и как ще ви разкажа накрая. Сега ще почна от началото.
Казвам се Петя Попова, тук ме знаете като Пешек. Запознах се със съпруга си в началото на август 2001. На края на октомври заживяхме заедно. Аз бях на 30, той на 33. През 2003 решихме, че нямаме много време и искаме бебе. Пробвахме и пробвахме и пробвахме .... не стана. Намерих си лекар, известен в града ни. Първото, което поиска от нас беше спермограма. До тук добре, но после .... фоликулуметрии и клостил. Давах си почивка на 3 месеца, понеже така пишеше в листовката. След 7 месеца направихме снимuа на тръби. Нищо ми няма. Пак клостил и прегнил за пукане на фоликулите. Март месец първа инсеминация. Резултат – никакъв. След 2 месеца още една инсеминация и пак нищо. Лекарят ми взе да говори за лапароскопия. Че бях уплашена – бях, но това което повече ме притесни, беше че никакъв хормон при мен не изследвахме.
Така загубих близо 2 години. После открих Зачатие. В началото имах чувството, че тук се пише на непознат за мен език. Но четях, и четях и четях. В „ Зачатие” открих много разбиране, помощ и надежда. Както и много хора, които станаха за мен истинско семейство. Оказах се от късметлийките, които живеят в града на страхотен лекар. При първото си посещение при д-р Даскалов ми направи впечатление, че лекарят можело да говори и обяснява подробно всичко. Че при всяко следващо посещение, можело да не те посреща с въпроса „какво правихме при теб?”.
През 2007 се подготвяхме с д-р Даскалов за инсеминация, когато ми откриха друг здравословен проблем. Сериозен, много при това. Зарязах всичко друго и тръгнах да го решавам. След почти година ходене по болници се оказа, че нищо ми няма. И се върнах отнова към репродуктивните си проблеми.
През 2008 година, mini ме „заклещи” на скайп и ме накара да си запиша час за консултация на ДРЗ в Стара Загора. После д-р Даскалов ме убеди да повторим снимката на тръбите. В същото време записах час за преглед в клиника „Малинов”, за д-р Персенска, защото беше за след 6 месеца. Първият добър знак беше, че в клиниката ми вдигнаха телефона на първото набиране. След снимката обаче се оказа, че имам хидросалпингс. Така ми пропаднаха плановете за 1 – 2 инсеминации при д-р Даскалов. Направихме с него лапароскопия и зачаках часа си за първичен преглед. Колкото повече приближаваше датата, толкова повече се притесняваше съпруга ми. Към средата на декември имахме почти, но не цялата сума която ни трябва. А прегледа беше в началото на януари.
Тогава „Зачатие” обяви своя пореден коледен конкурс „Коледа в Зачатие”. Реших този път да участвам. Благодарение на всички вас, спечелих второ място „любимец на публиката” и липсващата ми сума за един опит. Вече можехме да започнем. На първичния преглед д-р Персенска каза, че аз решавам кога започваме, защото имам абсолютно всички нужни изследвания. Имах 2 седмици да реша. Няколко дни след този преглед ми се обади Ани и ме попита искаме ли да участваме в предаването „Това го знае всяко хлапе”. Решихме за няма и 5 минути. Участието ни повечето от вас са го гледали. Емоцията беше невероятна.
След това започнах опита. 03.03.2009 пункция, след два дни трансфер. Цели 17 дни чаках за тест и изпилих нервите на много мили за мен хора от този форум. Но все пак си струваше. След като си взех резултатите от кръвния тест, накарах мъжа ми да спре при първата аптека и си купих уринарен тест. Не че не вярвах на кръвния, просто исках да ги видя тия 2 черти на мой тест. Сега и двата теста стоят прибрани, заедно с гривните с номер от болницата където раждах. Имах най-най-страхотната и безпроблемна бременност. Спомням си очакването на поредния преглед. Очакването на първото ритниче. Спомням си първия път, когато и таткото го усети. Беше изключително горещ ден. И ние се качихме до хижа Здравец над Пловдив. Както си лежах по гръб, малката се размърда. Казах на таткото, а когато той сложи ръка на корема ми, каза че не бил сигурен дали е тя или стомаха ми се бунтува. В този момент малката му удари един здрав ритник. Той възкликна „ Ааа това беше бебето”. Помня как се кротваше, когато баща ѝ сложеше ръка на корема ми. И да съм имала проблеми, не ги помня. Както не помня и престоя в болницата, системите, спринцовките. Помня единствено как лежах в леглото и гледах спящото човече.
И се връщаме в началото.
Схвана ми се гърба. Защото малката проплака на сън и когато отидох да я успокоя, тя реши да се сгуши в дланта ми, така както бях наведена над кошарката. Заспа, а аз не смеех да мръдна, за да не я събудя. И от цялото си сърце и душа си пожелах всички момичета от „Зачатие” да ги боли само от такива „упражнения”. Ако има сълзи в очите им, те да са от радост. Радост от първата осъзната усмивка. От първия път в който са видели протегнати към тях малки ръчички. От първото „мамо”, което чуят..
Вярвайте момичета и вашето „Коледно желание” ще се сбъдне, дори и в средата на лятото