Неизясненият стерилитет – как да излезем от лабиринта

 "Танцуваме във кръг и все гадаем, а по средата Тайната седи и знае."
Робърт Фрост

Какво е неизяснен стерилитет?
Когато една двойка се обърне за помощ към специалист, лекарят започва да назначава изследвания с цел да открие причината за безплодие. Ако след основните изследвания все още не е ясно защо не се получава, двойката преминава в графата неизяснен стерилитет. Макар да съществува в Международната класификация на болестите (МКБ), неизясненият стерилитет не е диагноза, а точно обратното - липса на диагноза.
На практика това означава, че при константен първоначален брой двойки в хода на диагностичния процес все повече от тях ще бъдат диагностицирани и съответно все по-малко хора ще остават в групата на неизяснения стерилитет. В известен смисъл процентът неизяснено безплодие отразява нашите ограничени познания по отношение на причините, както и доколко добросъвестно и системно изпълняваме задълженията си да поставим диагноза.
Реално винаги има причина за безплодието, просто невинаги можем да я открием. Когато говорим за неуточнено безплодие, това може да означава принципно две неща – недостатъчно изследвания или недостатъчно познания.

Защо е важно да поставим диагноза?
От древните лекари ни е останала фразата „Който добре диагностицира, добре лекува“ и този принцип важи с пълна сила и днес. Вярната диагноза ще ни помогне да действаме медицински правилно, в противен случай е възможно да „стреляме на тъмно“ и да пропуснем подходящото лечение или да го забавим неприемливо дълго.
Продължителността на диагностичния процес изтощава физически, финансово и емоционално двойката. Изследванията са скъпи, част от тях са болезнени и носят рискове за здравето. И ако не успеем да посочим причина защо бебето не идва, това обърква допълнително и без това страдащите хора, разколебава вярата им, кара ги да се съмняват, да изпитват гняв. Опитът показва, че дори и най-тежката диагноза се приема по-лесно от неизяснения проблем. Истината, дори когато е страшна и болезнена, прояснява съзнанието и носи покой.

Какъв е процентът на хората с неизяснен стерилитет?
Това е спорно и варира в зависимост от географското положение, развитието на медицината, достъпът до здравни услуги и т.н. Ако примерно около 10% от всички инфертилни двойки са с неизяснено безплодие, у нас може би са малко повече по няколко причини. От една страна репродуктивните специалисти, макар и все повече на брой, остават концентрирани в няколко големи града и това затруднява хората в отдалечените краища на страната да достигнат до адекватна помощ. От друга страна в българската медицина липсват основни специалности, като андрология и групи изследвания, като голяма част от генетичните тестове. И не на последно място, все още стигмата от безплодието принуждава хората да се срамуват, да отлагат посещението при лекар и така да допринасят за късното и трудно поставяне на диагнозата. 

Как да постъпим на практика?
Да се върнем на много популярната в медицинските среди фраза на Робърт Фрост. От нас зависи колко дълго ще танцуваме около истината и ще гадаем, колко енергия ще вложим, дали истерично ще упорстваме до пълно изтощение и кога ще решим да се пуснем от хорото. Няколко практически подхода носят голяма полза за излизането от лабиринта на неизяснения стерилитет.

Второ мнение
Всеки пациент има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това право е гарантирано от Закона за здравето, чл. 86 (1), т 4. Често хората не желаят да потърсят второ мнение и това е така, защото в хода на работа се създават специални отношения между лекаря и пациента. Репродуктивната медицина изисква дълго общуване, задълбочено опознаване, многократни срещи и постепенно отношенията лекар-пациент минават на друго ниво, което кара пациентите да се чувстват емоционално обвързани със своя лекар. Идеята за второ мнение им се струва неприемлива, сякаш ще предадат доверието, което са изградили. Това, разбира се, не е правилно – да поискаш второ мнение не означава да не вярваш в своя лекар, в неговите способности, квалификация и желание да ти помогне. Понякога друг лекар, който не е обвързан емоционално, може да даде страничен поглед на проблемите и той да се окаже важен за разрешаването им. В медицината често има повече от един правилен подход към даден казус, затова много лекари предлагат безплатно второ мнение.

 Да започнем отначало
Преоценката на направеното до момента звучи като загуба на време, но често е полезен инструмент в трудни ситуации. Понякога всичко изглежда правилно, но поредността на изследванията или тяхната интерпретация могат да са онова малко камъче, което обръща колата. Понякога е нужно да се повторят част от диагностичните стъпки – било заради давност, биологично стареене или по други причини. Освен това медицината е наука, която напредва с неимоверни темпове и предлага нови възможности. Например, ако доскоро знаехме, че трябва да търсим заболявания, като диабет и тромбофилия, сега знаем, че дори предразположението към диабет или тромбофилия може да се окаже фатално за незабременяване и износване.

Една доза съмнение
Не е хубаво да се съмняваш в правилността на изследванията, но уви, това понякога се налага. Особено в страна като нашата, в която всеки може да практикува безконтролно различни видове дейности, независимо дали има нужната квалификация. На практика това означава да се коментират скептично изследванията при мъжа, които са направени в нелицензирани лаборатории, да се контролират на няколко места част от лабораторните тестове и да се внимава в тяхната интерпретация. Същевременно една двойка може да твърди, че е направила всички изследвания в продължение на много време и това да означава, че са направени само малък брой тестове, дори екзотични и с ниска информативна стойност, а да са пропуснати основни стъпки от диагностичния алгоритъм.

 Чуждият опит
В нашата страна донорството на сперматозоиди и яйцеклетки е разрешено и това понякога води до бързо насочване на пациентите към ползването на донорски гамети. Понякога този елегантен начин заобикаля безплодието, но не решава проблема. Докато в страни, в който донорството е забранено, лекарите се стремят и в известен смисъл са принудени да се задълбочават в изясняване на причините, защото законът им забранява да ги заобиколят, предлагайки донорски програми. Затова е добре да правим справки и да търсим помощ именно от тези специалисти. Също така е добре да познаваме възможностите на съвременната медицина и ограниченията на нашата здравна система и в случаите, когато по света може да се направи нещо, което не е достъпно у нас, да насочваме пациентите в правилната посока.

Начин на живот
Промяната в начина на живот изглежда сякаш не толкова важна част от пътя на фона на десетките изследвания, загубеното време и вложените емоции, но е възможно малките проблеми да се сумират и накрая да имат голям негативен ефект върху забременяването. Например усилията да живеем здравословно, да се храним правилно, да коригираме до норма телесното си тегло, да спортуваме и да се откажем от вредните навици, като консумация на алкохол и тютюнопушене, може и да не са от решаващо значение, но поне ще ни дадат увереността, че правим всичко, което зависи от нас, за да сбъднем мечтата си.

Помощ от приятел
Хората без деца са податливи на депресия, често страдат от чувство за вина, това ги измъчва, мислят си дали не са наказани за нещо, развиват недоверие към медицината и понякога се отказват от лечение и се обръщат към алтернативни, шарлатански методи. Това се отнася с особена сила за групата с неизяснен стерилитет. Затова е добре да се опитваме да бъдем реалисти, да стъпваме здраво на земята, да осъзнаваме, че не знаем отговорите на всички въпроси и макар медицината да върви напред, никой от нас не е Господ и не може да контролира всеки етап от процеса. Приятелската ръка, протегната в правилния момент, може да се окаже ключът към разрешаването на проблема.