Публикувано на: 21.05.2008г.
Майки с високи нива на органохлорни съединения в телата си са с повишен риск от раждане на момчета със скрити тестиси (крипторхизъм). В клинично проучване (абстракт 276), включващо 40 момчета, подложили се на хирургично лечение на заболяването,изследователи от Ню Йорк и Мичиган анализирали серумните нива на ПХБ (полихлорирани бифенили) както при пациенти, така и майки и сравнили резултатите с остатъчните нива на ПХБ в проби от мастната тъкан на пациентите (взети при операциите). Пациентите варирали между 8 и 18 месечна възраст.
Изследователският анализ на остатъчното количество ОХС (органохлорни съединения) във взетата тъкан разкрил, че серумните нива на ПХБ отразяват мастната тежест на остатъчните ОХС при момчетата, а концентрацията на ОХС в майчините серумни образци отговаряло на серумните нива при сина. Сумарните нива на ПХБ и индивидуалните майчини нива на ПХБ били значително по-високи при момчета със задържани тестиси, отколкото при майки на момчета без аномалията.
Изследователи от Мичиган, Атланта представиха подобни разкрития (абстракт 277) относно вродените аномалии и излагането на химикали. Използвайки данни от дългогодишно проучване в Мичиган, изследователите проучиха индивиди, изложени на полиброминиран бифенил (ПББ) през 1974-1974, включително синове на майки с известни серумни нива на ПББ,за да установят дали интраутеринно излагане на ПББ е повишило риска от поява на пикочно-полови или репродуктивни заболявания при бебетата. Индивидуално предоставени данни за варикоцеле, крипторхизъм, хипоспадия и други пикочно-полови и репродуктивни състояния бяха сравнени с изчислените майчини нива на ПХБ по време на зачеването.
При 35 от момчетата, чиито майки са имали измерими нива на ПББ по време на зачеването, са били установени пикочно-полови заболявания, в това число хернии (13), хидроцеле (10),скрити тестиси (9), хипоспадия (5), фимоза (2) и варикоцеле (1). Момчетата, чиито майки имали ПББ нива по-големи от 5 части на милиард, били с по-голяма вероятност за поява на тези заболявания, отколкото тези, чиито майки имали по-ниски нива. Не се открили данни майчините ПББ нива да имат влияние върху телесното тегло при раждане или изчислената гестационна възраст. 12.2 процента от момчетата с майчини серумни нива по-високи от 5, били с по-голяма вероятност за поява на заболявания на пикочно-половата система, в сравнение с 5.5 процента от момчетата с по-ниски майчини ПББ нива.”Майките, на които е известно излагането им на тези трайни съединения трябва да информират за това не само личните си лекари, но също така и педиатрите на синовете си”, призова д-р Антъни Смит, говорител на АУА. “Тези данни подчертават значението на редовните профилактични прегледи, така че тези лесно лечими заболявания да се диагностицират навреме. “
За педиатричните урологични заболявания:
Крипторхизъм: Скрити тестиси се срещат в 3 до 4 процента от нормално износените бебета и ако не се лекува може да доведе до стерилитет и по-висок риск за развитие на рак на тестиса. В около 65 процента от случаите заболяването изчезва до 9-месечна възраст. Заболяването се лекува по хормонален или хирургичен път при пациенти, чиито тестиси не слизат по естествен път в скроталната торбичка.
Хипоспадия: Един от най-честите вродени дефекти на мъжките гениталии, хипоспадията варира като проценти по света, но би могла да се прояви в до 1 на 125 момчета. Проявява се когато уретралният отвор не е позициониран на върха на пениса. Степента на хипоспадията може да варира в зависимост от това дали уретралния отвор е леко изместен по главичката на пениса (първа степен), по тялото на пениса (втора степен) или не върху пениса изобщо (трета степен). Не всички случаи на първа степен изискват лечение; хирургично възстановяване при тежка степен на хипоспадия може да включва множество хирургични процедури, а в някои случаи и присаждане на лигавица.
Хидроцеле: Приблизително 1 на 10 новородени момчета имат хидроцеле в момента на раждането си. Хидроцелето представлява пълна с течност торбичка, заобикаляща тестиса, и обикновено е доброкачествено и безболезнено образувание, което изчезва през първата година живот. Хидроцеле изисква лечение само когато е достатъчно голямо като размер, за да причини деформации или дискомфорт.
За Органохлорните съединения:
Първоначално хвалени за химическата си стабилност, ПХБ (като Араклор и сродните му) и органохлорирани пестициди като ДДТ са мастно-разтворими съединения, произвеждани активно по цял свят през първата половина на 20 век. След широката им употреба в аграрни и производствени процеси (топлинно-стабилизиращи адитиви за електрическа изолация на ПВЦ, лепила и бои), те били спрени както от отворена, така и затворена употреба през 70-те години, когато рисковете за здравето станали очевидни. Тъй като са мастно разтворими, тези съединения са абсорбират и разпространяват в живата тъкан и като резултат от това могат да имат кумулативен ефект и да причинят токсични щети на няколко поколения. Съединените Щати забраняват вътрешното им производство през 1977 г.
Излагането на бременните на постоянни органични замърсители е свързано с урологични заболявания при момчетата
Описание: По-висок процент вродени аномалии, включващи крипторхизъм (задържани или скрити тестиси) и хипоспадия, били открити при момчета, чиито майки са имали завишени нива на някои органохлорни съединения, твърдят изследователи. Две независими проучвания потвърдиха съществуващата хипотеза, че излагането на майката на ендокринно-разрушаващи химикали – включително полихлорирани бифенили (като например Arochlor) и органохлорирани пестициди (като dichlorodiphenyl-trichloroethane или ДДТ), могат да допринесат за повишена поява на тези заболявания.
Новости: По-висок процент вродени аномалии, включващи крипторхизъм (задържани тестиси) и хипоспадия, били открити при момчета, чиито майки са имали завишени нива на някои органохлорни съединения, твърдят изследователи. Две независими проучвания, представени днес на годишното научно събрание на Американската Урологична Асоциация (АУА) в Орландо, потвърдиха съществуващата хипотеза, че излагането на майката на ендокринно-разрушаващи химикали, включително полихлорирани бифенили (като например Arochlor) и органохлорирани пестициди (като dichlorodiphenyl-trichloroethane или ДДТ), могат да допринесат за повишена поява на тези заболявания.
Майки с високи нива на органохлорни съединения в телата си са с повишен риск от раждане на момчета със скрити тестиси (крипторхизъм). В клинично проучване (абстракт 276), включващо 40 момчета, подложили се на хирургично лечение на заболяването,изследователи от Ню Йорк и Мичиган анализирали серумните нива на ПХБ (полихлорирани бифенили) както при пациенти, така и майки и сравнили резултатите с остатъчните нива на ПХБ в проби от мастната тъкан на пациентите (взети при операциите). Пациентите варирали между 8 и 18 месечна възраст.
Изследователският анализ на остатъчното количество ОХС (органохлорни съединения) във взетата тъкан разкрил, че серумните нива на ПХБ отразяват мастната тежест на остатъчните ОХС при момчетата, а концентрацията на ОХС в майчините серумни образци отговаряло на серумните нива при сина. Сумарните нива на ПХБ и индивидуалните майчини нива на ПХБ били значително по-високи при момчета със задържани тестиси, отколкото при майки на момчета без аномалията.
Изследователи от Мичиган, Атланта представиха подобни разкрития (абстракт 277) относно вродените аномалии и излагането на химикали. Използвайки данни от дългогодишно проучване в Мичиган, изследователите проучиха индивиди, изложени на полиброминиран бифенил (ПББ) през 1974-1974, включително синове на майки с известни серумни нива на ПББ,за да установят дали интраутеринно излагане на ПББ е повишило риска от поява на пикочно-полови или репродуктивни заболявания при бебетата. Индивидуално предоставени данни за варикоцеле, крипторхизъм, хипоспадия и други пикочно-полови и репродуктивни състояния бяха сравнени с изчислените майчини нива на ПХБ по време на зачеването.
При 35 от момчетата, чиито майки са имали измерими нива на ПББ по време на зачеването, са били установени пикочно-полови заболявания, в това число хернии (13), хидроцеле (10),скрити тестиси (9), хипоспадия (5), фимоза (2) и варикоцеле (1). Момчетата, чиито майки имали ПББ нива по-големи от 5 части на милиард, били с по-голяма вероятност за поява на тези заболявания, отколкото тези, чиито майки имали по-ниски нива. Не се открили данни майчините ПББ нива да имат влияние върху телесното тегло при раждане или изчислената гестационна възраст. 12.2 процента от момчетата с майчини серумни нива по-високи от 5, били с по-голяма вероятност за поява на заболявания на пикочно-половата система, в сравнение с 5.5 процента от момчетата с по-ниски майчини ПББ нива.”Майките, на които е известно излагането им на тези трайни съединения трябва да информират за това не само личните си лекари, но също така и педиатрите на синовете си”, призова д-р Антъни Смит, говорител на АУА. “Тези данни подчертават значението на редовните профилактични прегледи, така че тези лесно лечими заболявания да се диагностицират навреме. “
За педиатричните урологични заболявания:
Крипторхизъм: Скрити тестиси се срещат в 3 до 4 процента от нормално износените бебета и ако не се лекува може да доведе до стерилитет и по-висок риск за развитие на рак на тестиса. В около 65 процента от случаите заболяването изчезва до 9-месечна възраст. Заболяването се лекува по хормонален или хирургичен път при пациенти, чиито тестиси не слизат по естествен път в скроталната торбичка.
Хипоспадия: Един от най-честите вродени дефекти на мъжките гениталии, хипоспадията варира като проценти по света, но би могла да се прояви в до 1 на 125 момчета. Проявява се когато уретралният отвор не е позициониран на върха на пениса. Степента на хипоспадията може да варира в зависимост от това дали уретралния отвор е леко изместен по главичката на пениса (първа степен), по тялото на пениса (втора степен) или не върху пениса изобщо (трета степен). Не всички случаи на първа степен изискват лечение; хирургично възстановяване при тежка степен на хипоспадия може да включва множество хирургични процедури, а в някои случаи и присаждане на лигавица.
Хидроцеле: Приблизително 1 на 10 новородени момчета имат хидроцеле в момента на раждането си. Хидроцелето представлява пълна с течност торбичка, заобикаляща тестиса, и обикновено е доброкачествено и безболезнено образувание, което изчезва през първата година живот. Хидроцеле изисква лечение само когато е достатъчно голямо като размер, за да причини деформации или дискомфорт.
За Органохлорните съединения:
Първоначално хвалени за химическата си стабилност, ПХБ (като Араклор и сродните му) и органохлорирани пестициди като ДДТ са мастно-разтворими съединения, произвеждани активно по цял свят през първата половина на 20 век. След широката им употреба в аграрни и производствени процеси (топлинно-стабилизиращи адитиви за електрическа изолация на ПВЦ, лепила и бои), те били спрени както от отворена, така и затворена употреба през 70-те години, когато рисковете за здравето станали очевидни. Тъй като са мастно разтворими, тези съединения са абсорбират и разпространяват в живата тъкан и като резултат от това могат да имат кумулативен ефект и да причинят токсични щети на няколко поколения. Съединените Щати забраняват вътрешното им производство през 1977 г.
Библиография:
1. Chen JJ, Zhang G, Wasnick R, Priebe C, Roelof B, Steinhardt GF et al: Maternal Burden of organochloro-compounds associated with undescended testes. J Urol, suppl., 2008; 179: 97, abstract 276.
2. DeCaro JJ, Small CM, Terrell ML, Dominguez CE, Cameron LL, Wirth J, et al: Maternal exposure to polybrominated biphenyls and genitourinary conditions in male offspring. J Urol, suppl., 2008; 179: 97, abstract 277.
Превод: Counterfeit
Източник: http://www.sciencedaily.com/releases/2008/05/080515072828.htm