Публикувано на: 28.01.2004г.
- Доц. Ватев, минали са шестнадесет години от раждането на първото българско бебе, заченато по метода "ин витро". Това е събитие, което ще остане в историята на българската медицина. Как се стигна до този успех?
- Всичко започна през далечната 1975 г., когато благодарение на тогавашния завеждащ Катедрата по биология в МА започнах да разработвам темата за "ин витро оплождане". В онези години в световен мащаб все още нямаше публикувани резултати. Известни успехи бяха постигнати при опити с гризачи. Многобройни трудности съпътстваха работата ни, но след шестгодишен труд успяхме да получим оплодени ин витро яйцеклетки от опитни животни. В края на 80-те години по наша инициатива и в сътрудничество с колеги, акушер-гинеколози от Медицинска академия, бяха постигнати и първите успехи при човека.
Как се разви след тези първи успехи приложението на тази методика за зачеване в нашата страна?
- С ключовото съдействие на нашата лаборатория бяха основани две звена за "ин витро" оплождане и асистирана репродукция в тогавашната АГ болница "Тина Киркова" и в Медицинския университет в Плевен. Там започнаха успешно да прилагат новите методи за преодоляване на тежките форми на човешко безплодие. От лабораторията за "ин витро" оплождане към нашата катедра започанаха своя път в асистираната репродукция доц. М. Истатков, доц. А. Щерев, д-р П. Табакова, д-р Ф. Фичев, д-р Г. Бакърджиев и много други колеги, което даде възможност да се разшири приложението на метода в нашата страна.
- Всъщност какъв според Вас е смисълът на метода "ин витро" оплождане?
- Смисълът е чисто човешки, чисто хуманен, каквото по начало е призванието на медицината - да помага на хората да преодолеят здравословните си проблеми. Нашият метод за "ин витро" оплождане се прилага при тежки, безнадеждни случаи на стерилитет и е шанс за бездетните семейства, които силно желаят да имат деца...
- Скъп ли е метода и доколко може да се прилага масово?
- Методът е скъп, но в нашата лаборатория по "ин витро" оплождане към СМУ ние поддържаме възможно най-ниските цени - и в най-сложните случаи процедурата по "ин витро" зачеване при нас не надвишава 800 евро.
- Какво представлява методът за "ин витро" оплождане, или популярно казано, за раждане на "бебета от епруветка"?
- Една значителна част от безплодието при жените се причинява от тежки увреждания на яйцепроводите. По принцип тези жени биха могли да имат деца, тъй като техните яйчници произвеждат годни за оплождане яйцеклетки. Именно за да се помогне на жените, страдащи от този тип стерилитет, се разработи техниката за оплождане на човешки яйцеклетки извън организма.
Първият етап на метода "ин витро" цели да се получат от пациентката няколко годни за оплождане яйцеклетки. Чрез специално разработени схеми за приемане на специални медикаменти и хормони яйчниците на жената се стимулират, за да се увеличи броя на зреещите в тях яйцеклетки. В определен момент тези зрели яйцеклетки се взимат от организма на жената, чрез специален метод на всмукване под ултразвуков контрол, без дори да е необходима обща упойка.
По време на втория етап зрялото човешко яйце, което прилича на бледосиво облаче с диаметър около 5 мм. /поради заобикалящите го хиляди клетки/, се оценява за степен на зрялост и известно време се култивира в лабораторни условия за доузряване. Към яйцеклетките се добавят предварително обработени чрез центрофугиране мъжки полови клетки от съпруга на жената. След около 24 часа под микроскоп се преценява дали оплождането е протекло нормално и ако това е така, оплодената яйцеклетка се прехвърля в прясна среда за по-нататъшно деление на 2, 3, 4 и т.н. клетки.
Връщането на зародиша в маточната кухина е последния етап.
Това става така: при положение, че делението на клетките в зародиша протича нормално, той се прехвърля от средата за изкуствено култивиране в специален катетър. За броени минути катетърът се въвежда в маточната кухина на пациентката и зародишът се оставя в нея. За да се повиши шансът за успех, в жената се инжектират най-често 3 / или дори 4 зародиша/, макар че най-често само един продължава по-нататъшното си развитие. С това лекарят е направил почти всичко, което може - останалото е в ръцете на Природата!
- С какъв успех в момента се осъществява методът за "ин витро" оплождане?
- За съжаление при техниката "ин витро" оплождане неуспехът е доста по-чест от успеха. Несполуки може да има на всяко стъпало - възможно е да не се получат яйцеклетки от яйчниците, да не настъпи оплождане, оплоденото яйце да не се раздели. Много често трансферираният зародиш не се "приема" от организма на майката, често се регистрират ранни или късни аборти. Специално в нашата лаборатория по "ин витро" оплождане поддържаме успеваемост от 30 - 38%. Това е постижение доста над средната за света, която за миналата година е 13,5 % за една процедура "ин витро".
- Какви за причините за тази ниска успеваемост?
- Трябва да се знае, че при естествени условия само при 38 - 40% от нормално оплодените яйцеклетки се стига до развитие на бременност и раждане. При човешкото зачеване съществуват много стъпала на селективен подбор, а това е област, където медицината не може да се намеси. Това има добрата си страна, защото този фин механизъм за приемането на зародиша от матката, който ние още не познаваме, ни гарантира раждането на здрави деца в голяма част от случаите.
- За каква цел се практикува замразяването на човешки зародиши?
- При получаване на много яйцеклетки от една пациентка и успешно оплождане на няколко от тях е възможно част от получените от тях зародиши да се замразят и да се съхраняват в т. нар. банка за човешки ембриони, както и да бъдат размразени и върнати в майката, когато тя пожелае да има дете. Разработената методика за замразяване на човешки зародиши създава възможност след една неуспешна процедура за оплождане да се извършат няколко последователни трансплантации на ембриони, с което шансът за раждане на дете се увеличава. Още в края на 1988 г. в нашата лаборатория бе успешно замразен първият човешки зародиш на стадий 4 клетки при температура минус 196 градуса в течен азот. При тази свръхниска температура един зародиш може да се съхранява практически вечно.
- Знам, че Вашият метод е подходящ, когато един или двамата съпрузи страдат от крайни форми на безплодие. Чрез Вашия метод те могат да осъществят един вид по-скоро биологично, отколкото социално осиновяване?
Когато по различни причини е невъзможно да се получи яйцеклетка от жена, страдаща от безплодие, в системата за оплождане може да се постави дарено яйце, което да се оплоди с клетки от съпруга й - налице е биологично бащинство и макар че липсва, така да кажем, генетично, то е налице биологично майчинство, тъй като жената износва плода. Когато и двамата съпрузи не са способни да осигурят полови клетки, е възможно на жената да се трансплантира дарен зародиш - в този случай макар роденото по този начин дете да няма генетично родство с родителите си, все пак има биологична връзка с тях. Техниката е наречена "пренатално осиновяване".
- Не крие ли методът "ин витро" опасност да се раждат деца с аномалии?
При техниките ползвани при метода "ин витро", съществува риск от аборти, но както показаха практиката и статистичските данни у нас и в редица развити страни, вероятността за раждане на увредено дете чрез тези техники не е по-голяма от тази при естествените раждания.
- Доколкото знам, Вие сте постигнали успехи и при някои форми на мъжко безплодие?
В нашата страна бе реализирана и друга техника, но този път предимно за лечение на някои форми на мъжко безплодие. Нарича се "инсеминация с ин витро капацитирани сперматозоиди при контролиран овариален цикъл". По този начин в началото на 1988 г. се стигна до раждането на третото българско "медицинско" бебе - Галена в гр. Русе. При някои форми на мъжки стерилитет мъжът има намален брой и намалена подвижност на мъжките полови клетки в семенната течност. Методиката, която създадохме, позволява в тези случаи чрез центрофугиране и обработка в различни среди извън организма да се селектират най-жизнените и подвижни мъжки гамети. След това подбраните по този начин сперматозоиди се поставят със специален катетър в дъното на матката на жената - тази процедура скъсява наполовина пътя, който те трябва да извървят, за да достигнат до яйцеклетката. Така мъжете страдащи от тази форма на стерилитет получиха шанс да имат свои деца.
- А докъде се стигна с опитите за инжектиране на мъжки полови клетки в самата яйцеклетка?
Това е така наречената ИКСИ-методика. При някои тежки форми на мъжко безплодие мъжът има живи сперматозоиди, но те са увредени и не могат да се движат - съответно естественото зачеване е невъзможно. Единственият начин да се помогне на тези хора да имат деца е оплождане на яйцеклетката извън организма с използване на специален микроманипулатор, който позволява мъжката гамета направо да се инжектира в женското яйце. През 1998 г. в нашата лаборатория, след многогодишни изследвания успяхме да осъществим тази изключително трудна процедура. През същата година се родиха и първите български "ИКСИ-бебета", и то близначета, които вече са на по 4 и половина годинки.
Този метод е революционен и вече позволява мъж само с няколко живи мъжки полови клетки в семенната течност да се надява да има свое дете.
Доц. д-р Илия Ватев е ръководител на Катедрата по биология към Софийския Медицински университет. Той е създателят на българския метод за "ин витро" оплождане. През 1988 г. става носител /заедно с доц. Ст. Живков/ на наградата на Световната организация за интелектуална собственост за изобретения в областта на експерименталната ембриология. От дълги години ръководи и Лабораторията по "ин витро" оплождане към катедрата по биология на СМУ.
Интервю на Росен Димитров
източник:в-к "Доктор"26.01.2004г. - 02.02.2004 г.
Адрес:
Доц. Илия Ватев
Ин витро, вътрематочни инсеминации
София, ул. "Здраве" 2, Медицински университет - София, катедра биология.
телефон на катедрата: 02 5166-506.
- Всичко започна през далечната 1975 г., когато благодарение на тогавашния завеждащ Катедрата по биология в МА започнах да разработвам темата за "ин витро оплождане". В онези години в световен мащаб все още нямаше публикувани резултати. Известни успехи бяха постигнати при опити с гризачи. Многобройни трудности съпътстваха работата ни, но след шестгодишен труд успяхме да получим оплодени ин витро яйцеклетки от опитни животни. В края на 80-те години по наша инициатива и в сътрудничество с колеги, акушер-гинеколози от Медицинска академия, бяха постигнати и първите успехи при човека.
| - Кое е първото "бебе от епруветка", родено у нас? - Първото българско "бебе от епруветка", което се оказа момиченце, се роди в началото на 1988 г. Така се случи, че то носи моето име - Илияна Тирилова, която днес е вече голямо шестнадесетгодишно момиче. Една седмица след нея се роди второто българско бебе, заченато извън организма - Христо. - А колко са общо децата родени по този метод в България? - Точна статистика за броя на децата, заченати по този метод няма, защото винаги има процедури, които текат в момента. Понякога пациентките не желаят да оглавяват факта, че са подлагани на такава терапия и я запазват в тайна. Все пак родените по метода "ин витро" деца в България са около 1000. За себе си зная, че приблизително 650 бебета, както и у нас, така и в много страни по света, са родени с работата на моите ръце. |  [ доц. д-р. Илия Ватев с първото дете, родено в България и на целия Балкански полуостров по метода "ин витро" - Илияна Тирилова. На една от снимките днес шестнайсетгодишната Илияна е написала: "Чичко Ватев, благодаря ти, че ме има!" ] |
Как се разви след тези първи успехи приложението на тази методика за зачеване в нашата страна?
- С ключовото съдействие на нашата лаборатория бяха основани две звена за "ин витро" оплождане и асистирана репродукция в тогавашната АГ болница "Тина Киркова" и в Медицинския университет в Плевен. Там започнаха успешно да прилагат новите методи за преодоляване на тежките форми на човешко безплодие. От лабораторията за "ин витро" оплождане към нашата катедра започанаха своя път в асистираната репродукция доц. М. Истатков, доц. А. Щерев, д-р П. Табакова, д-р Ф. Фичев, д-р Г. Бакърджиев и много други колеги, което даде възможност да се разшири приложението на метода в нашата страна.
- Всъщност какъв според Вас е смисълът на метода "ин витро" оплождане?
- Смисълът е чисто човешки, чисто хуманен, каквото по начало е призванието на медицината - да помага на хората да преодолеят здравословните си проблеми. Нашият метод за "ин витро" оплождане се прилага при тежки, безнадеждни случаи на стерилитет и е шанс за бездетните семейства, които силно желаят да имат деца...
- Скъп ли е метода и доколко може да се прилага масово?
- Методът е скъп, но в нашата лаборатория по "ин витро" оплождане към СМУ ние поддържаме възможно най-ниските цени - и в най-сложните случаи процедурата по "ин витро" зачеване при нас не надвишава 800 евро.
- Какво представлява методът за "ин витро" оплождане, или популярно казано, за раждане на "бебета от епруветка"?
- Една значителна част от безплодието при жените се причинява от тежки увреждания на яйцепроводите. По принцип тези жени биха могли да имат деца, тъй като техните яйчници произвеждат годни за оплождане яйцеклетки. Именно за да се помогне на жените, страдащи от този тип стерилитет, се разработи техниката за оплождане на човешки яйцеклетки извън организма.
Първият етап на метода "ин витро" цели да се получат от пациентката няколко годни за оплождане яйцеклетки. Чрез специално разработени схеми за приемане на специални медикаменти и хормони яйчниците на жената се стимулират, за да се увеличи броя на зреещите в тях яйцеклетки. В определен момент тези зрели яйцеклетки се взимат от организма на жената, чрез специален метод на всмукване под ултразвуков контрол, без дори да е необходима обща упойка.
По време на втория етап зрялото човешко яйце, което прилича на бледосиво облаче с диаметър около 5 мм. /поради заобикалящите го хиляди клетки/, се оценява за степен на зрялост и известно време се култивира в лабораторни условия за доузряване. Към яйцеклетките се добавят предварително обработени чрез центрофугиране мъжки полови клетки от съпруга на жената. След около 24 часа под микроскоп се преценява дали оплождането е протекло нормално и ако това е така, оплодената яйцеклетка се прехвърля в прясна среда за по-нататъшно деление на 2, 3, 4 и т.н. клетки.
Връщането на зародиша в маточната кухина е последния етап.
Това става така: при положение, че делението на клетките в зародиша протича нормално, той се прехвърля от средата за изкуствено култивиране в специален катетър. За броени минути катетърът се въвежда в маточната кухина на пациентката и зародишът се оставя в нея. За да се повиши шансът за успех, в жената се инжектират най-често 3 / или дори 4 зародиша/, макар че най-често само един продължава по-нататъшното си развитие. С това лекарят е направил почти всичко, което може - останалото е в ръцете на Природата!
- С какъв успех в момента се осъществява методът за "ин витро" оплождане?
- За съжаление при техниката "ин витро" оплождане неуспехът е доста по-чест от успеха. Несполуки може да има на всяко стъпало - възможно е да не се получат яйцеклетки от яйчниците, да не настъпи оплождане, оплоденото яйце да не се раздели. Много често трансферираният зародиш не се "приема" от организма на майката, често се регистрират ранни или късни аборти. Специално в нашата лаборатория по "ин витро" оплождане поддържаме успеваемост от 30 - 38%. Това е постижение доста над средната за света, която за миналата година е 13,5 % за една процедура "ин витро".
- Какви за причините за тази ниска успеваемост?
- Трябва да се знае, че при естествени условия само при 38 - 40% от нормално оплодените яйцеклетки се стига до развитие на бременност и раждане. При човешкото зачеване съществуват много стъпала на селективен подбор, а това е област, където медицината не може да се намеси. Това има добрата си страна, защото този фин механизъм за приемането на зародиша от матката, който ние още не познаваме, ни гарантира раждането на здрави деца в голяма част от случаите.
- За каква цел се практикува замразяването на човешки зародиши?
- При получаване на много яйцеклетки от една пациентка и успешно оплождане на няколко от тях е възможно част от получените от тях зародиши да се замразят и да се съхраняват в т. нар. банка за човешки ембриони, както и да бъдат размразени и върнати в майката, когато тя пожелае да има дете. Разработената методика за замразяване на човешки зародиши създава възможност след една неуспешна процедура за оплождане да се извършат няколко последователни трансплантации на ембриони, с което шансът за раждане на дете се увеличава. Още в края на 1988 г. в нашата лаборатория бе успешно замразен първият човешки зародиш на стадий 4 клетки при температура минус 196 градуса в течен азот. При тази свръхниска температура един зародиш може да се съхранява практически вечно.
- Знам, че Вашият метод е подходящ, когато един или двамата съпрузи страдат от крайни форми на безплодие. Чрез Вашия метод те могат да осъществят един вид по-скоро биологично, отколкото социално осиновяване?
Когато по различни причини е невъзможно да се получи яйцеклетка от жена, страдаща от безплодие, в системата за оплождане може да се постави дарено яйце, което да се оплоди с клетки от съпруга й - налице е биологично бащинство и макар че липсва, така да кажем, генетично, то е налице биологично майчинство, тъй като жената износва плода. Когато и двамата съпрузи не са способни да осигурят полови клетки, е възможно на жената да се трансплантира дарен зародиш - в този случай макар роденото по този начин дете да няма генетично родство с родителите си, все пак има биологична връзка с тях. Техниката е наречена "пренатално осиновяване".
- Не крие ли методът "ин витро" опасност да се раждат деца с аномалии?
При техниките ползвани при метода "ин витро", съществува риск от аборти, но както показаха практиката и статистичските данни у нас и в редица развити страни, вероятността за раждане на увредено дете чрез тези техники не е по-голяма от тази при естествените раждания.
- Доколкото знам, Вие сте постигнали успехи и при някои форми на мъжко безплодие?
В нашата страна бе реализирана и друга техника, но този път предимно за лечение на някои форми на мъжко безплодие. Нарича се "инсеминация с ин витро капацитирани сперматозоиди при контролиран овариален цикъл". По този начин в началото на 1988 г. се стигна до раждането на третото българско "медицинско" бебе - Галена в гр. Русе. При някои форми на мъжки стерилитет мъжът има намален брой и намалена подвижност на мъжките полови клетки в семенната течност. Методиката, която създадохме, позволява в тези случаи чрез центрофугиране и обработка в различни среди извън организма да се селектират най-жизнените и подвижни мъжки гамети. След това подбраните по този начин сперматозоиди се поставят със специален катетър в дъното на матката на жената - тази процедура скъсява наполовина пътя, който те трябва да извървят, за да достигнат до яйцеклетката. Така мъжете страдащи от тази форма на стерилитет получиха шанс да имат свои деца.
- А докъде се стигна с опитите за инжектиране на мъжки полови клетки в самата яйцеклетка?
Това е така наречената ИКСИ-методика. При някои тежки форми на мъжко безплодие мъжът има живи сперматозоиди, но те са увредени и не могат да се движат - съответно естественото зачеване е невъзможно. Единственият начин да се помогне на тези хора да имат деца е оплождане на яйцеклетката извън организма с използване на специален микроманипулатор, който позволява мъжката гамета направо да се инжектира в женското яйце. През 1998 г. в нашата лаборатория, след многогодишни изследвания успяхме да осъществим тази изключително трудна процедура. През същата година се родиха и първите български "ИКСИ-бебета", и то близначета, които вече са на по 4 и половина годинки.
Този метод е революционен и вече позволява мъж само с няколко живи мъжки полови клетки в семенната течност да се надява да има свое дете.
Доц. д-р Илия Ватев е ръководител на Катедрата по биология към Софийския Медицински университет. Той е създателят на българския метод за "ин витро" оплождане. През 1988 г. става носител /заедно с доц. Ст. Живков/ на наградата на Световната организация за интелектуална собственост за изобретения в областта на експерименталната ембриология. От дълги години ръководи и Лабораторията по "ин витро" оплождане към катедрата по биология на СМУ.
Интервю на Росен Димитров
източник:в-к "Доктор"26.01.2004г. - 02.02.2004 г.
Адрес:
Доц. Илия Ватев
Ин витро, вътрематочни инсеминации
София, ул. "Здраве" 2, Медицински университет - София, катедра биология.
телефон на катедрата: 02 5166-506.